Решение № 189 от 04.10.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Ловеч, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200546 по описа за 2023 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №0054315 издаден от ОД на МВР Ловеч на собственика на когото е регистрирано МПС - ******** ЕООД, гр.

**********, ЕИК *******, представлявано от ****** Г. ******* за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за това, че на 11.05.2023 г. в 17.05 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км 34+900, в с. Микре с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км.ч. или 3 %. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО, с МПС ******** *********, вид влекач с рег. № ****** с което е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство №120cd3d.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена, в срок жалба от ******** ЕООД, гр. **********, ЕИК *******, чрез адв. К. А. от АК Хасково, в която излага, че обжалвания от тях ЕФ е издаден в разрез с императивните правила на закона, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на целта на закона. Сочи, че в атакувания електронен фиш липсват значителен брой реквизити, с което са нарушени основни права на жалбоподателя, както и че макар използваната бланка да се предполага, че е утвърдена от Министъра на вътрешните работи, в ал. 4 на чл. 189 от .ЗДвП, при изброяване на реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, липсват изискуеми реквизити, касаещи тези обстоятелства. Сочи, че тези пропуски макар и на законодателя, които са пренесени и в утвърдения образец на електронния фиш, водят до това, че същия не отговаря на законовите изисквания за документ, и че до отстраняването на посочените пропуски по съответния законодателен ред, наличните непълноти в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, следва да бъдат запълнени по правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА с относимите и релевантни за случая изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Сочи, че в случая електронният фиш не отговаря на тези изисквания, поради което подлежи на отмяна и само на това 1 самостоятелно основание. В този смисъл излага, че липсва посочване на компетентния орган, който е издал акта и дата на неговото съставяне, което счита за съществен порок на електронния фиш водещ до неговата незаконосъобразност. На следващо място счита, че непосочването на датата на издаването на фиша и непосочването на неговия автор е съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на акта, което води до неговата незаконосъобразност, в който смисъл цитира Решение № 105/06.06.2022г. по к.а.н.д. № 10107/2021г. по описа на Административен съд - Велико Търново/. Сочи, че липсват доказателства и за връчване на ЕФ, както и дали това връчване е редовно, в която насока излага подробни аргументи. На следващо място счита, че нарушението изобщо не е индивидуализирано подробно и ясно, така че за лицето да стане ясно какво му се вменява, че е извършил, кога и как го е извършил, в този смисъл излага, че липсва словесно описание на твърдяното за извършено нарушение, както и че изведеното „описание“ създава объркване у санкционираното лице най-вече по въпроса дали се санкционира за превишена скорост по ЗДвП или за някакво нарушение на Кодекса на застраховането или едновременно, за нарушение и на двата нормативни акта. Относно субекта на административнонаказателната отговорност сочи, че има пълна липса на разбиране и противопоставяне на нормативно определени дефиниции, като „глоба" и „имуществена санкция", като от издадения ЕФ не ставало ясно дали „наказващият орган санкционира законния представител на ЮЛ/физическото лице .../или собственика на автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка /юридическото лице /фирма/....". Сочи, че в обжалвания санкционен акт, не е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, както и че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на нарушението: „област Ловеч, ПП 1-4 км 34+900, в с.

Микре" е изключително неясно, тъй като не е достатъчно индивидуализирано. Сочи и че в обжалвания от тях ЕФ е записано, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система „АТСС ARH CAM S1", но не е посочено дали е стационарно или мобилно техническо средство, а видът на средството, с което е установено нарушението, сочи, че е от особено значение за законосъобразността на акта. Сочи, че следващ порок на електронния фиш е, че описаното нарушение не съответства на материалноправните разпоредби, посочени за нарушени, а че описание на нарушението в електронния фиш е от значение за неговата законосъобразност и за възможността лицето да разбере какво му се вменява, че е извършило, за да организира защитата си. Сочи, че в случая не ставало ясно, предвид пълната липса на словесно описание на нарушението, дали жалбоподателят се е движил с превишена скорост или пък е нарушил някоя от разпоредбите, залегнали в Кодекса на застраховането. Сочи и че съгласно разпоредбите на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизиране технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол към процесната дата, следва да са налице определени условия - използваното техническо средство да е от одобрен тип, същото да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, да са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1 от Наредбата като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец, техническото средство да е разположено и използвано, съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата, както и да е попълнен протокол, който да е придружен със снимка на разположението на уреда (ал. 3 от същата разпоредба), които служели като доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, което е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др., какво документи следва да се представят от административнонаказващия орган, за да се направи преценка дали закрепените данни в протокола отговарят на обстоятелствата, записани в електронния фиш. На следващо място излага, че контролните органи трябва да установят по несъмнен начин, че точно автомобил „******** ******** с peг. № ******* се е движил евентуално с превишена скорост или пък в нарушение на Кодекса на застраховането, предвид неясното описание на нарушението, 2 както и да изследват дали на мястото на нарушението се е намирал само и единствено соченият от тях автомобил или е имало и други около него, както и да представят доказателства, че техническото средство има възможност да отчита движението в повече от една пътна лента и на повече от едно превозно средство. На следващо място излага, че от страна на административнонаказващият орган е нарушена, издадена на 18.06.2021 год. изрична заповед на министъра на вътрешните работи - Бойко Рашков, която задължава органите на Пътна полиция да поставят камери/радари единствено на места, за които по надлежния законов ред е установено, че са такива с концентрация на пътно-транспортни произшествия. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 54315, с който на ******** ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, алтернативно като попадащ в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, както и да им присъди и направените разноски в настоящото производство на основание чл.

63д от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и неговият процесуален представител адв. К. А., която е депозирала писмени бележки по делото, с които е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, изложила е подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ, и е направила искане за присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски, в която насока е представила и писмени доказателства.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Видно от отразеното в депозираното от АНО съпроводително писмо с рег. №90600010445/ от 29.06.2023 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, което е прието и вложено като доказателство по делото, в сектор „ПП” няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ, а в представената от АНО извадка от АИС АНД е въведена дата на връчване 09.06.2023 г. Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая от единствените ангажирани такива /извадка от АИС АНД/ е видно, че АНО приема за дата на връчване на процесния ЕФ дата 09.06.2023 г., а жалбата е депозирана в РС Ловеч чрез ОД на МВР Ловеч с вх. №295000-5432/20.06.2023 г., съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, с оглед отразената в АИС АНД дата на връчване на същия/.

Съдът намира, че в случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът приема, че същият отговаря на 3 всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените в жалбата възражения в тази насока. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

Съдът намира, че начинът на връчване на ЕФ не обуславя сам по себе си незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването касаят възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице. В случая отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, поради което и позоваването на разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП от страна на жалбоподателят е недопустимо, с оглед разписаното в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ.

По изложените по – горе съображения, съдът намира, че въпреки, че не бяха събрани категорични доказателства/разписка за връчване на обжалвания ЕФ на жалбоподателят, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на последния. Съдът намира, че осигурявайки на жалбоподателят възможност да обжалва процесния ЕФ и разглеждайки спора по същество е спазил правото на съдебна защита на наказаното лице, каквато всъщност е и целта на разпоредбите за връчване на издадени ЕФ.