Акт от 09.04.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№155

09.04.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: .

Съдия: Цветомира Димитрова

Секретар: Йорданка Попова ……………………………………………………………..

Прокурор: Антон

Стоянов …...………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия

Димитрова и. административно дело

№ 1413 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба подадена от Я.В.Д. ***, чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Областна Дирекция на МВР – Стара Загора , с която се претендира обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издаден електронен фиш сер. Г № 0000*** на ОДМВР-Стара Загора ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесният електронен фиш.

Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.

Ответникът-

Областна дирекция на МВР- Стара Загора, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за доказаност на иска по основание и размер и признава същия.

Заявява се, че сумата предмет на иска е заплатена по банкова сметка ***.

Излагат се съображения, че с оглед направеното признание на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че с оглед доказаното заплащането на сумата предмет на иска от ответника на ищеца, е отпаднал правният интерес от водене на съдебното производство. Пледира искът да се отхвърли, а производството да се прекрати. Касателно претенцията за разноски, осъществени в настоящото производство, излага съображения, че след като е налице признание на иска, и той е заплатен изцяло, а преди предявяването му ответникът не е бил поканен да плати, то същият не е станал повод за завеждане на делото и по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, разноските следва да останат за ищеца.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Електронен фиш, сер. Г, №0000*** издаден от ОДМВР-Стара Загора, на ищеца Я.В.Д., за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 250.00 лева от ЗДВП .

Електронният фиш е бил обжалван от ищеца пред

Районен съд, гр. Чирпан, който със свое Решение № 62/21.11.2019г., постановено а.н.д. № 398 по описа на същия съд за 2019г., е отменил оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 18.12.2019г.

В съдебното производство по а.н.д. № 398/2019г.по описа на РС- Чирпан, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 20.08.2019г.за сумата от 300.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 398/2019. по описа на РС- Чирпан.

Настоящият иск е предявен пред АдмС-Хасково на 27.12.2019г.и заведен с вх. № 8083 от същата дата. На 30.01.2020г. ОДМВР-Стара Загора е заплатило, по посочената в исковата молба банкова сметка, ***.00 лева.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменен, с влязъл в сила съдебен акт Електронен фиш сер. Г, №0000*** издаден от ОДМВР-Стара

Загора. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр.

Стара Загора е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. По наведеният довод за прекратяване на производството от страна на представителя на окръжна прокуратура, гр.Хасково, следва да се посочи, че при наличието на редовна искова молба, с която е предявен осъдителен иск, съдът е длъжен да се произнесе с решение като установи обстоятелствата по делото и направи правен извод за съществуването на изискуемо и ликвидно притезание на ищеца спрямо ответника. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка само в случаите, когато се предявява установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК), а не и при предявяване на осъдителен такъв. В последният случай(какъвто е и настоящия) съдът не може да откаже да разгледа спора и прекрати производството по делото, а е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за отхвърлянето на иска. В този смисъл и актуалната практика на ВАС(Определение № 13889/17.10.2019г. по адм. дело № 1037/2019г. на ВАС, 3-то отд. И др.)Ето защо искът е допустим.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.

Съображенията за това са следните :

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева причинени в резултат на отменен по надлежния ред незаконосъобразно издаден електронен фиш. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.

При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Съображенията за това са следните.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденият по отношение на ищеца електронен фиш сер. Г, №0000*** от ОДМВР-Стара Загора е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, той се издава от административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията.

Следователно електронните фишове, представляват властнически актове и са правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.

В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесният електронен фиш с влязъл в сила съдебен акт, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.

В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 300.00 лева,както и че уговорената в него сума действително е заплатена в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Съответно налице е и и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид отмененият по съдебен път електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления(на които по силата на изрична законова норма са приравнени и електронните фишове), изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно предявения иск за имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Гореизложеното води на извода, че от доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на исковата молба, са били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна Дирекция на МВР-Стара Загора, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В настоящото производство е представено неоспорено писмено доказателство, че на

30.01.2020г. по банковата сметка посочена в исковата молба, като такава по която ответникът може да извърши заплащане, е постъпило такова от Областна Дирекция на МВР, гр. Стара Загора, в размер на 303 лева, отнасящо се до административни дела АД № 1413/19г.(настоящото) и АНД № 398/2019г. (образуваното по оспорване на ЕФ пред районният съд), с което се удостоверява извършено от ответника плащане на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменения електронен фиш сер. Г, №0000*** на ОДМВР-Стара Загора, ведно с дължимата законна лихва.

Настоящият съдебен състав приема, че доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, извършването на плащането следва да се прецени като правопогасяващ относно спорното правоотношение факт.

След като претендираното от ищеца обезщетение в размер на 300 лева произтича от претърпени от него имуществени вреди, чиято изискуемост настъпва от 18.12.2019г.

– момента на влизане в сила на съдебното решение на районния съд за отмяна на , ел. фиш като унищожаем акт (съгласно т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС), то с привеждането на същата сума по сметка на ищеца ответникът е заплатил своето задължение. Тъй като спорното притезание е погасено чрез плащане, към настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

В специалния приложим в случая закон –

ЗОДОВ, въпросът относно присъждане на разноски за производството, е уреден изрично.

В чл.10, ал.2 от ЗОДОВ (изм. ДВ бр.43 от 2008 г.) е предвидено, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ (доп. ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ (нова, ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.