Решение № 3615 от 21.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3615 гр. Пловдив, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330114053 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Г. Т. Ф. против Т. И. И., И.

П. К. и Р. П. К. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищцата твърди, че с *** *** ***, Н. Ц. К. била призната за собственик на основание давностно владение по отношение на празно дворно място с обор – барака, с площ от 275 кв.м., находящо се в ***, представляващо имот ***, парцел ***, кв. *** – стар, ***- нов, по плана на ***. След смъртта си Н.

Ц. К. оставила трима наследници - И. П. К., Ц. П. К. и С. П. К., които сключили договор за извършване на нов строеж на съсобствена жилищна сграда от ***. С договора било предвидено С. П. К. да получи правото на първия надпартерен етаж от масивната жилищна сграда от два етажа, сутерен и таван, която ще бъде построена общо от тримата върху съсобственото дворно място; И. П. К. да получи правото на строеж на втория надпартерен етаж, както и всички сутеренни помещения, без тези, предоставени на С. и Ц.

К., а Ц. П. К. да получи правото на строеж на трети етаж над бетонната плоча на втория надпартерен етаж, което право той няма право да прехвърли на трето лице, а ако се откаже от това – може да прехвърли само на другите двама собственици. На дата 29.07.1963 г. бил подписан протокол за дадена строителна линия и определено ниво. По-късно сградата била построена с партерен и два надпартерни етажа. С договор за доброволна делба от *** наследниците на С. П. К. извършили делба на първи надпартерен етаж, представляващ самостоятелно жилище с вход от общата за цялата жилищна сграда стълбищна клетка, с площ от 120 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, като имотът бил поставен в 1 изключителен дял на М. В. К.. Последната се снабдила с *** *** ***, с който била призната за изключителен собственик на имота. На 27.10.2004 г. М. В. К. продала на ответницата Т. И. И. 1/3 идеална част от УПИ ***, ведно с първия надпартерен жилищен етаж с площ от 120 кв.м. На същата дата Ц. П. К. и М.

С. К. продали на Т. И. И. 1/3 ид. част от УПИ ***, ведно с 1/3 идеална част от партерния етаж на жилищната сграда. С договор за доброволна делба от *** законните наследници на И. П. К. извършили делба, съгласно която ответникът И. П. К. (*** на наследодателя) получил в дял и станал изключителен собственик на втория етаж от жилищната сграда, нанесен в КК и КР като СОС с идентификатор № ***, ведно с 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор № ***; другият съделител – ответницата Р. П. К. станала изключителен собственик на СОС с идентификатор № ***, находящ се на ет.1 от жилищната сграда, ведно с 1/6 ид. част от правото на собственост на дворното място. С договор за дарение от *** Т. И. И. дарила на ищцата 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор № ***, след което съсобственици в поземления имот станали страните по настоящото дело, при квоти: за ищцата – 1/3 ид.част, за ответника Т. И. И. – 1/3 ид.ч., за ответника И. П. К. – 1/6 ид.ч., за ответника Р. П. К. – 1/6 ид.ч. Ищцата сочи, че според действащия ПУП за процесния имот се предвиждало надстрояване с един етаж, като съществувал спор между страните на кого принадлежи това право на надстрояване – на всички съсобственици на земята или само на ищцата. Намира, че в случая намирала приложение разпоредбата на чл.183, ал.4 ЗУТ, като била приемник на правата на Ц. П. К., които той притежавал по договор за извършване на нов строеж на съсобствена жилищна сграда от 31.05.1964 г., да получи в своя собственост последния трети жилищен етаж от сградата, когато се пристъпи към реализицията му. Цитираната разпоредба на ЗУТ била продължение на принципа на чл.58 ЗТСУ (отм.), който гарантирал правата на собственика на идеални части от ПИ, който към съответния момент не притежавал свой самостоятелен обект от сградата да получи такъв.

Предвид изложените твърдения, ищцата Г. Ф. предявява настоящия иск, с който претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че е изключителен титуляр на правото на надстрояване с един трети жилищен етаж на съществуващата двуетажна с партерен етаж жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 121 кв.м.

Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. П. К., чрез пълномощник - адв. С. А., със становище за неоснователост на предявения иск. Излага твърдения, че през 2019 г. между тримата ответници започнали разговори във връзка с това да се надстрои още един етаж, като единият апартамент да бъде за Р. К. и брат й, а другият – за ищцата и ответницата Т. И., но приключили без успех. Намира, че липсва правен интерес от водене на делото срещу ответницата Т. И., доколкото последната била дъщеря на ищеца и не оспорвала претенциите й. Счита, че цитираната от ищцата норма на чл.183, ал.4 ЗУТ не била приложима в настоящия случай. Същата била приета през 2009 г., а правото на строеж на Ц. К. било възникнало през 1964 г., когато съсобствениците са учредили чрез договор взаимни права на строеж на 2 определени обекти от бъдещата сграда за построяване. Твърди, че на ищцата не било учредявано право на строеж или на надстрояване. Оспорва ищцата да е правоприемник на Ц. П. К., като сочи, че нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ не се прилагала при правоприемство. Счита, че учреденото на Ц. К. право на строеж било погасено по давност поради неупражняването му в предвидения в закона петгодишен срок. Това право могло да се реализира по ЗПИНМ и ППЗПИНМ, които са уреждали по специален начин уредбата на груповото строителство.

Съгласно договора за строителство от ***. Ц. К. се съгласил, че няма право да прехвърля правото си на трето лице, както и че неговите братя биха могли да встъпят в правата му. През 2004 г. Ц. К. продал на ответницата Т. И. своята 1/3 идеална част от имота, без да сочи, че прехвърля и правото на строеж на трети жилищен етаж. Прави възражение за нищожност на договор за дарение от 2020 г., с който ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ, на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Твърди, че ищцата ползва фактически стая от приземния етаж в сградата. Намира, че за извършване на надстрояване се изисква задължително съгласието на съсобствениците съгласно чл.183 ЗУТ. Сочи, че поземленият имот представлявал обща част.

Моли за отхвърляне на иска.

Постъпил е отговор и от ответника И. П. К., чрез адв. С., със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че през 2019 г. страните по делото започнали преговори за построяването с общи средства на трети жилищен етаж от съществуващата сграда в имота, или мансарден етаж, ако е възможно, който да е разделен на два равни по площ апартамента, единият от които да се собственост на И. К. и сестра му, а другият на Т. И.. В края на 2019 г. отношенията между страните се влошили, след което разговорите за изграждане на етаж се преустановили. Твърди, че сключеният между Т. И. и ищцата договор за дарение бил нищожен поради невъзможен предмет, тъй като имотът бил обща част и поради заобикаляне на закона - на разпоредбата на чл.183, ал.1 ЗУТ. Поради това оспорва принадлежността на правото на собственост на ищцата по отношение на 1/3 ид.ч. от ПИ. Оспорва ищцата да е правоприемник на Ц. П. К. да надстрои процесната сграда, тъй като праводателката й не е притежавала претендираните от нея права. Дори да се приеме, че правото на надстрояване е придобито по силата на транслативни сделки, то същото било погасено по давност, тъй като не било упражнено в 5годишен срок от възникването му. Ответникът намира, че нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ била неприложима в случая, тъй като касаела разрешение за строеж и не можела да породи право на строеж, съответно надстрояване. Въведеното с цитираната разпоредба правило било изключение от общия принцип за извършване на строителство в съсобствен имот със съгласие на всички съсобственици, поради което следвало да се тълкува ограничително.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

От ответницата Т. И. И. не е депозиран отговор в предоставения за това едномесечен срок по чл.131, ал.1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е титуляр на правото на надстрояване с един трети жилищен етаж на съществуваща двуетажна с партерен етаж жилищна сграда с идентификатор № ***, на наведеното в исковата молба придобивно основание.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване на твърденията на ищцата, както и да докажат наведените в писмените отговори възражения, в това число за нищожност на договора за дарение поради невъзможен предмет и заобикаляне на закона.

Не е спорно между страните, а и от събрания писмен доказателствен материал - ***, придобит по обстоятелствена проверка от ***, *** *** *** се установява, че Н. Ц. К. е призната за собственик на основание давностно владение по отношение на празно дворно място с обор – барака, цялото с площ от 275 кв.м., находящо се в ***, представляващо имот ***, парцел ***, кв. *** – стар, ***- нов, по плана на ***.

Не се спори между страните и че И. П. К., Ц. П. К. и С. П. К. са наследници на Н. Ц. К., както и че на *** тримата са сключили Договор за извършване на нов строеж на съсобствена жилищна сграда /л.8/, с който са се договорили С. П. К. да получи правото на първия надпартерен етаж от масивната жилищна сграда от два етажа, сутерен и таван, която ще бъде построена общо от тримата върху съсобственото им, придобито чрез наследствено правоприемство от Н. К. дворно място с площ от 275 кв.м., находящо се в гр. П., представляващо имот ***, парцел ***, кв. *** – стар, *** - нов, И. П. К. да получи правото на строеж на втория надпартерен етаж, както и всички сутеренни помещения, без тези, предоставени на С. и Ц. К., а Ц. П.

К. да получи правото на строеж на трети етаж над бетонната плоча на втория надпартерен етаж. С цитирания Договор, наследниците на Н. К. са се съгласили и че Ц. К. няма право да прехвърли на трето лице правото на строеж, а ако се откаже от него, може да прехвърли само на другите двама собственици.

Безспорно между страните е и че на дата 29.07.1963 г. е подписан Протокол за дадена строителна линия и определено ниво /л. 9/ за застрояване на двуетажна жилищна сграда в наследеното дворно място.

Не се спори по делото, а и видно от приобщения като писмено доказателство Договор за доброволна делба от *** /л.10/ наследниците на С.

П. К. са извършили делба на първи надпартерен етаж, от изградената в наследеното от С., И. и Ц. К. и дворното място, двуетажна с партерен етаж жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище с вход от общата за цялата жилищна сграда стълбищна клетка, с площ от 120 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от дворното място, като имотът бил поставен в изключителен дял на М. В. К., заедно с право на ползване на стая в партерния етаж на жилищната сграда със застроена площ от 16 кв.м.

4

На 26.09.2002 год., М. В. К. се снабдила с *** *** ***, с който била призната за изключителен собственик на поставения й в дял с Договора за делба от *** недвижим имот и 1/3 идеална част от дворното място. К..

Видно от приобщения по делото *** по описа на ***, с район на действие РС Пловдив /л.12/, на 27.10.2004 год. М. В. К. продала на ответницата Т. И. И. 1/3 идеална част от дворното място - УПИ ***-*** от кв.***, ведно с първия надпартерен жилищен етаж с площ от 120 кв.м. Една трета идеална част от дворното място, с 1/3 идеална част от партерния етаж на жилищната сграда, построена в него, на същата дата – ***, с *** *** *** по описа на *** , с район на действие РС Пловдив /л.13/ на ответницата Т. И. продали и Ц. П. К. и М. С. К..