Решение № 1229 от 27.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стефка Михова

Членове:Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300501379 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата по спора В. К.

П., ЕГН **********, против Решение №97/ 19.03.2026г., постановено по гражданско дело № 1883/2025г. по описа на Районен съд – Карлово, с което на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че ищците Н. Т. Ч. ,ЕГН **********, З. Т. С., ЕГН **********, И. А. Д. , ЕГН ********** и Л. Г. Н. ,ЕГН **********, са собственици по наследство от Н. Х. Ч., роден на ********* г., починал на **********г., който от своя страна е бил собственик на основание давностно владение, продължило повече от десет години през периода от около 1947 година до смъртта си през *****година, на следния недвижим имот: на ЧАСТ от дворно място, цялото с площ от около 310 (триста и десет) кв. м, съставляващо имот с пл. № 374 (триста седемдесет и четвърти) по плана на град Сопот, одобрен със заповед № Н342/20.11.1954г., която по действащите КККР на град Сопот, одобрени със заповед № РД-18- 8/11.03.2011г. на директора на АГКК, е с площ от 273 (двеста седемдесет и три) квадратни метра и представлява част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 982 (деветстотин осемдесет и два) кв. метра, находящ се в град Сопот, като признава за установено, че е налице непълнота и грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяваща се ненанасяне на частта от имот пл. 374 по отменения план на град Сопот и включването й в от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 273 кв. м, заключена 1 между точките 206, 207, 118, 116, 115, 114, 113, 112, 111, 110, 218, 217, 216 и 206 съгласно комбинирана скица от заключението на вещото лице Й. Й. с вх.

№ 10493 от 06.11.2023 година,която скица следва да се счита неразделна част от решението.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост . Поддържа се оплакване, че районният съд не е направил обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и неправилно е отхвърлил възражението на жалбоподателката за придобиване от нея на спорната реална част по давност. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Н. Т. Ч. ,ЕГН **********, З. Т. С., ЕГН **********, И. А. Д. , ЕГН ********** и Л. Г. Н. ,ЕГН **********, които чрез своя процесуален представител адв. Е. П. оспорват изцяло жалбата.

Намират решението на Районен съд – Карлово за правилно, законосъобразно и настояват за неговото потвърждаване с присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата в първоинстанционното производство Е. С. Я., ЕГН:********** , не е подала самостоятелна въззивна жалба против първоинстанционното решение и не е депозирал молба по реда на чл.265,ал.1 от ГПК за присъединяване към въззивната жалба на В. К. П..

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок и отговаря на изискванията на закона, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По съществото на спора съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР , предявен от Н. Т. Ч. ,ЕГН **********, З. Т. С. ,ЕГН **********, И. А. Д. ,ЕГН ********** и Л. Г. Н. ,ЕГН **********, против ответниците В. К. П. ,ЕГН ********** и Е. С. Я.,ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците, в качеството си на наследници на Н. Х. Ч., починал на ********** г., са собственици на реална част с площ от 273 кв. метра, находяща се в гр. Сопот, съставляваща част от имот с пл. № 374 по отменения план на гр. Сопот, одобрен със Заповед № Н342/20.11.1954 г., както и че в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Сопот, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на директора на АГКК, е допусната грешка, изразяваща се в това, че процесната реална част от 273 кв. м. погрешно е била заснета в очертанията на съседния поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 982 кв. м., вместо да бъде нанесена като самостоятелен имот.

2

За да уважи така предявения иск, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищците легитимират правото си на собственост върху процесната реална част от 273 кв. м. по правоприемство от Н. Х. Ч.. По отношение на наследодателя е прието за доказано, че е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност чрез упражнявано в периода от 1947 г. до смъртта му през ****** г. явно, непрекъснато и необезпокоявано владение. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза районният съд е приел за установено, че при изработването на кадастралната карта през 2011 г. е допусната непълнота и грешка. Същата се изразява в неправилно заснемане на кадастралната граница, в резултат на което правото на собственост на ищците върху имот с пл. № 374 по отменения план от 1954 г. е било частично засегнато чрез включването на процесната площ в границите на новообразувания имот на ответниците с идентификатор ***. Първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил правоизключващото възражения на ответницата В. П. за придобиване на спорното място по давност , въз основа на издадения в нейна полза констативен нотариален акт от 2021 г., като е мотивирал, че същата и нейните праводатели не са демонстрирали своене на имота по отношение на действителните собственици и не са отблъснали тяхното владение.

По отношение на обхвата на дължимата проверка по същество, настоящият състав съобразява следното от правна страна:

Процесуалноправният статут на съсобствениците на недвижим имот в производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е изяснен в задължителната практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. и Решение № 73 от 06.10.2020 г. по гражданско дело № 3789/2019 г. на Върховния касационен съд, първо гр. отд. Според същата, при спор за имотна граница или грешно заснемане на реална част, съсобствениците имат качеството на необходими, но факултативни (обикновени) другари, а не на задължителни такива. Всеки съсобственик притежава самостоятелно право на защита в рамките на своя дял.

След като ответницата Е. С. Я., притежаваща 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, не е упражнила правото си на жалба или присъединяване към подадената от другата ответница В. П. въззивна жалба , първоинстанционното решение на районен съд – Карлово спрямо нейния дял е влязло в законна сила след изтичане на срока за обжалване. На основание чл.

297 от ГПК , влязлото в сила решение е задължително за настоящия съд, който е длъжен служебно да зачете, че по отношение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** правото на собственост на ищците върху спорната площ от 273 кв. м. е окончателно признато. Предмет на въззивния контрол по същество остава единствено обемът от права, притежаван от жалбоподателката В. П., равняващ се на нейните 5/6 идеални части.

Въз основа на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Ищците Н. Ч., З. С., И. Д. и Л. Н. са законни наследници на Н. Х. Ч., 3 починал на ********* г. От ангажираните пред районния съд гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х., Ч. и В., които съдът намира за еднопосочни, обективни и съответстващи на писмените доказателства, се установява, че наследодателят Н. Х. Ч. е придобил правото на собственост въз основа на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в периода от 1947 г. до смъртта му през ******* г. върху стар поземлен имот с пл. № 374, заснет по отменения кадастралния и регулационен план на град Сопот от 1954 г., от който имот, при последващото заснемане и одобряване на действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на град Сопот със Заповед № РД- 18-57 от 12.09.2011 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е формирана реална част с площ от 273 кв. м, заключена между кадастралната граница на поземлен имот с идентификатор *** и действителната стара имотна граница на имота на ищците, която реална част от 273 кв. м. погрешно е заснета и включена в границите на съседния на ищците поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта. Владението след смъртта му е продължено без прекъсване от неговите наследници. Фактическото владение на наследниците върху стар имот пл. № 374 се подкрепя и от представените по делото нотариални актове за съседни имоти от 1967 г., 1970 г. и 1997 г., в които като съсед изрично са вписани наследниците на Н. Ч..

Жалбоподателката В. П. се легитимира като съсобственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Сопот. Тя е придобила 1/3 ид.ч. от него с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 21.10.2021г., като на 05.10.2021г. се е снабдила и с констативен нотариален акт за изтекла придобивна давност за ½ ид.ч. от този имот.

По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Й. Й.. Чрез комбиниране на предходните кадастрални и регулационни планове, експертизата установява, че при изработването на действащата кадастрална карта на гр. Сопот от 2011 г. е допусната непълнота и грешка при заснемането на имотната граница. Процесната реална част с площ от 273 кв. м. е подробно индивидуализирана по нейните гранични точки и геодезически координати в комбинираната скица към заключението, която съставлява неразделна част от първоинстанционния съдебен акт.

При така установената фактическа обстановка, предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се явява напълно основателен.

Предмет на доказване в производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост към релевантния момент – този на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри (през м. септември 2011 г.). В процеса ищците са провели пълно и главно доказване на правопораждащите факти, легитимиращи ги като собственици по правоприемство и придобивна давност на процесната реална част от 273 кв. м, съставляваща част от имот с пл. № 374 по предходния план от 1954 г.

Правоизключващите възражения на жалбоподателката В. П. за 4 придобиване на спорната реална част на оригинерно основание (придобивна давност) са неоснователни. Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, погрешното заснемане на даден имот в кадастралния план или карта не съставлява придобивно основание, нито само по себе си променя собствеността. За да може погрешното заснемане на чуждия имот в кадастралната карта да се приеме за начален момент на придобивна давност, е необходимо владелецът да е демонстрирал своенето на спорната площ по явен, недвусмислен и необезпокояван начин спрямо действителните собственици чрез предприемане на действия по отблъскване на тяхното владение.

По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателката или нейните праводателите да са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху спорната площ преди 2011 г., нито да са прекъсвали владението на ищците. Последващото снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2021 г. няма ретроактивно действие и не може да санира допуснатата през 2011 г. непълнота или грешка в кадастралното заснемане.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa521611-34e1-44d2-bfe2-f98d6ef69fc6