Решение № 11812 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11812 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110104102 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби, вх. № 20926/23.01.2024 г., вх. № 55616/20.02.2024 г. и вх. № 363022/18.12.2023 г., подадени от С. Г. В., чрез адв. М. Д., с които срещу ответника „фирма“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 411580/07.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1300 лева, при посочени в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,51 %, както и по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1719,21 лева, представляваща заплатена на ответника във връзка с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска (23.01.2024 г.) до окончателното плащане;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 561288/24.08.2021 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1400 лева при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,88 %,;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 251564/28.12.2018 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1200 лева, при посочени в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,67 %, както и по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 675,95 лева, представляваща заплатена на ответника във връзка с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска (18.12.2023 г.) до окончателното плащане.

В подадените до съда искови молби (съединени с определение № 14630/03.04.2024 г. по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в общо производство ) 1 ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на които в заем са му били предоставени посочените суми, които се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва. С всеки от договорите твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена дължимостта на неустойка. Твърди по договора от 07.04.2020 г. да е заплатил в полза на ответника сума в размер на 3019,21 лева при главница в размер на 1300 лева и срок на действие на договора от 7 месеца; по договора от 28.12.2018 г. да е извършил плащания в размер на сумата 1875,95 лева при главница 1200 лева и период на действие на договора по-малко от 4 месеца; по договора от 24.08.2021 г. твърди задължението му да възлиза на сумата 2886 лева при главница в размер на 1400 лева.

Поддържа, че още със сключване на договорите е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по всеки от договорите. Развива подробни съображения за нищожност на сделките поради противпоречието им с императивни материалноправни разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за неосигуряване на обезпечение по съответния договор. Излага доводи за неравноправност на клаузите за неустойка, както и за противоречие на същите с добрите нрави. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи исканията, да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца, както и да не присъжда разноски в полза на насрещната страна, позовавайки се на практика на СЕС по относими към производството въпроси, касаеща защитата на потребителя при кредитиране.

Постъпили са в срок отговори на исковите молби, с които ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договорите между страните с параметри, описани в исковите молби. Отрича при сключването им и чрез съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Излага гледната си точка за добросъвестността в гражданските отношения, като подчертава, че между страните са били сключени 20 договора за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и се противопоставя на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното 2 производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че по сключените между страните договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца договорените в заем суми, които последният се е задължил да му върне, че по договор за кредит № 411580/07.04.2020 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 3019,21 лева , а по договор за кредит № 251564/27.12.2018 г. е заплатил сумата 1875,95 лева . Какви суми са били заплатени по третия процесен договор за потребителски кредит (този от 24.08.2021 г.) е ирелевантно за спора, доколкото във връзка с този договор ищецът не е предявил осъдителен иск за парично вземане.

Следва да се посочи също така, че съдържанието на процесните договори за кредит не е спорно между страните. Независимо от това, за пълнота и яснота на изложението съдът намира за необходимо да акцентира върху следното:

С договор за паричен заем № 0305946/27.12.2018 г. ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лева при посочен в договора ГЛП 40,08 % и ГПР 49,67 %, която сума потребителят се е задължил да върне на 22 броя погасителни двуседмични вноски съгласно погасителния план към договора, последната с падеж 31.10.2019 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1451,84 лева (като сбор от дължими главница и договорна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 2 от ОУ (последните не са представени от страна на ответника, независимо че съдът го е задължил за това). С клаузата на чл. 8 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 1386,16 лева, платима разсрочено по начин, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Не е спорно, че сумата 1200 лева е получена от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на ответника сумата 1875,95 лева.

Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният план към същия, видно от който е дължима (наред с погасителната вноска) неустойката в общ размер на 1386,16 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от общите условия на търговеца, публикувани в интернет пространството (доколкото действалите и приложимите такива към договори, сключвани от ответника през 2018 г., не са представени по делото) страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения:

- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход;

3

- залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

- първа по ред ипотека;

- предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Установява се на следващо място, че по силата на договор за паричен заем №411580/07.04.2020 г. ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1300 лева при посочен в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,51 %, която потребителят се е задължил да върне на 21 броя погасителни двуседмични вноски съгласно погасителния план към договора, последната с падеж 26.01.2021 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1561,59 лева (сбор от главница и възнаградителна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 2 от ОУ. С клаузата на чл. 8 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 1441,41 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.

Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният план към същия, видно от който е дължима наред с погасителната вноска е неустойката в размер на 1441,41 лева. Не е спорно, че сумата 1300 лева е получена от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на ответника сумата 3019,21 лева.

По силата на уговорките на договор за потребителски кредит № 561288/24.08.2021 г. ищецът е получил от ответника сума в размер на 1400 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 49,88 %, която сума потребителят се е задължил да върне на 37 броя погасителни двуседмични вноски съгласно погасителния план към договора, последната с падеж 10.05.2022 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1631,72 лева (сбор на главница и възнаградителна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 5, ал. 1 от договора – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на следните условия: при един поръчител: има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.