Решение № 61 от 28.11.2022, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Поморие, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20222160200166 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от К. И. А. от гр.Поморие против наказателно постановление (НП) № 22-0320-000349/15.07.2022 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 03.07.2022 г., 01.10 ч., в гр.Поморие, на ул. „Солна“, в близост до „Райфайзенбанк“, в посока към светофарна уредба, управлява лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ******, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, а именно Дрегер дръг тест 5000, с фабричен № ARPH-0024. Не изпълнява предписание за химико-технологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си адв.С. К., който поддържа жалбата.

АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното административнонаказателно производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на 1 наложеното наказание.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 641536/03.07.2022 г., съставен от Г. И. Г. – чл.автоконтрольор при РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.1, вр.с т.1.3.2 от същата, препис от която заповед е представена по делото.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетел. Подписан е от свидетеля и от нарушителя с отбелязване от последния, че няма възражения. Препис от акта е връчен на нарушителя, за което също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.3.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, изразяващо се в неяснота относно часа на нарушението, тъй като и в акта и в НП като час на нарушението е посочен този на началото на проверката.

Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нормата изрично допуска съставянето на АУАН веднага след извършване на контрол с техническо средство или тест и това е така, защото е възможно нарушителят изрично да откаже да даде кръвна проба или да не се яви в определеното време в посоченото от контролния орган медицинско заведение. И в АУАН и в наказателното постановление фактите са изложени достатъчно пълно и ясно, така че да не съществува пречка за ефективно упражняване на правото на защита и за последваща проверка за съставомерност на деянието, в който смисъл изрично Решение № 663/16.05.2022 г. по к. а. н. д. № 631/2022 г. на АдмС – Бургас.

По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

2

Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетели и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.

Предвид изложеното съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на актосъставителя Г. Г., узслушан от съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната фактическа обстановка:

На процесните дата – 03.07.2022 г., в гр.Поморие, на ул. „Солна“, контролни органи в лицето на полицейските служители св.Г. И. Г. и Б.А.А., спрели за проверка жалбоподателя, същият управляващ лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ******.

На водача била извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което отчело отрицателен резултат, след което жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка.

След отказа св.Г. издал талон за изследване № 138819, който водачът подписал с посочване, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средствоза наркотични вещества, както и отказва медицинско и химическо изследване.

Екземпляр от талона за изследване е връчен на водача в 01.30 ч., видно от отразеното в същия, за което жалбоподателят е положил подпис.

Видно от приложения по делото протокол за химическо изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 03.07.2022 г., съставен от Б.Й.С. – медицински специалист във ФСМП – Поморие, в 01.50 ч., водачът е отказал да даде кръв и урина за химически анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.

За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е 3 управлявал лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ******, т.е. имал е качеството водач на МПС и като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП, за осъщественото от него от обективна и субективна страна нарушение.

Наложените на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от от две години и глоба 2000 лв., които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни от съда – чл.27, ал.5 ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за осъществяването на нарушението не е достатъчно водачът да откаже проверка с техническо средство, а е необходимо и да не изпълни предписанието за медицинско изследване.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, за нарушаването на която е наказан жалбоподателя, съдържа няколко отделни хипотези, които са алтернативни състави на едно и също нарушение, а не кумулативни предпоставки, т. е. достатъчно е да е налице която и да е от тях, за да е осъществен съставът на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Общото при всички хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или техни аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез медицинско изследване. В случая правилно е посочено в процесното НП и в издадения АУАН, че нарушението е по чл.174, ал.3 ЗДвП, като от описателната част на НП става ясно, че жалбоподателя е осъществил и двете отделни хипотези на нарушението – същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за химико-токсично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две деяния е основание за ангажиране отговорността на лицето по чл.174, ал.3 ЗДвП. Така описаното нарушение обосновава отговорност на жалбоподателя по чл.174, ал.3 ЗДвП, като водач на лек автомобил, което обстоятелство, недвусмислено е посочено в АУАН и в НП, в който смисъл изрично Решение № 1621/28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 2264/2021 г. на АдмС – Бургас.

В съвкупност от посоченото съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Поморие РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0320-000349/15.07.2022 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14- 4 дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5