Решение № 137 от 29.09.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Силистра, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова

Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Г. Н. в присъствието на прокурора М. Вл. Р. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263400600213 по описа за 2026 година и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда №17/2026 постановена от РС-Дулово по НОХД №142/2023, с която А. Г. Д. е признат за невинен в това, че на 06.02.2020 г. в гр.

Исперих, обл. Разград и гр.Манчестър, Кралство Великобритания, с цел да принуди Й. Т. С. да се разпореди с вещ – да му даде сумата от 50 евро, я заплашил с насилие, и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 213а ал.1 НК.

Делото във въззивната инстанция е образувано по бланкетен протест на РП-Разград с искане за отмяна на така постановената присъда и постановяване на нова осъдителна такава.

В допълнението към протеста са изложени доводи за неправилност на присъдата изразяващи се в доказаност на отправяните конкретни закани с насилие към пострадалата, доказан пряк умисъл, като в резултат на тези заплахи тя не си е взела нито един изпит, удължила си семестъра и е заплатила 5000 паунда, ходила на психолози. Съдът неправилно е отхвърлил искането на държавното обвинение за прочитане показанията й на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК.

В съдебно заседание протестът не се поддържа. Прокурорът изразява обоснована позиция за несъставомерност на деянието и за потвърждаване на присъдата.

Същото мнение споделя защитника на подсъдимия, който счита присъдата за правилна и законосъобразна, и пледира за нейното потвърждаване.

Подсъдимият моли присъдата да бъде потвърдена.

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:

Протестът е неоснователен.

Въззивната инстанция първо следва да даде отговор дали съдът е допуснал нарушение с отказа си за прочитане показанията на св.С.. Това нарушение не е основание за 1 отмяна на присъдата, то по принцип е отстранимо от въззивният съд, ако основанията за това са налице. Доказателствено искане в тази насока не е направил протестиращият прокурор, а по реда на чл.327 НПК служебно съдът не констатира такава необходимост, тъй като основанията на чл.281 ал.1 т.2 НПК не са били налице, за да се приложи разпоредбата на чл.281 ал.4 НПК.

Спор по фактическата обстановка по делото няма. Безспорно по делото е изяснена проведената комуникация между подсъдимия и пострадалата, причините поради, които тя е проведена, замесените в случая лица, поради което и изричното преповтаряне на фактите не е необходимо.

Въззивния съд изцяло възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, тъй като са установени по безспорен начин обстоятелствата, относими за правилното решаване на делото, а при оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати процесуални нарушения.

Спорът е свързан с това дали изразите използвани от подсъдимия осъществяват състава на престъплението по чл.213а ал.1 НК. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Цялата комуникация между подсъдимия и св. С. се съдържа в писмен вид в заключението на в.л. П. , в приложени скриншотове, а аудио съобщенията- и на аудио запис в приложения по делото СД диск.

Видно е, че св.Сидерова изобщо не е приела на сериозно исканията за плащане на сума от 50 евро, на които тя е отговаряла с изразите „голям си майтапчия“; „ в час ли си бе човек“; „длъжница другия път една стотинка няма да му дам“, както и с емотикони – усмивка, които е използвала и в отговор на изразите „за да не изгрубея аз пред вас да те чакам“..“и вадя тежката артилерия“. В показанията си св.Сидерова потвърждава, че не е приела използваните от подсъдимия словосъчетания като заплаха, според нея „един адекватен човек никога не би писал такива неща..беше абсолютна глупост докато не се включи Р. ….А. по никакъв начин нямаше да ме мотивира да дам парите…аз отговарях на тези съобщения, защото в началото това ми се стори несериозно, преди да разбера, че този човек е ровил във фейсбук… и е идентифицирал и писал на роднините ми.“ Като реална заплаха св.Сидерова е възприела именно откриването в социалната мрежа и кореспонденцията с нейната братовчедка, но такова поведение не е криминализирано.

Неправилно прокурорът е разчел неблагоприятните последици посочени в протеста. Те не са резултат от действията на подсъдимия, а „съвкупност от няколко фактора“ както няколкократно сочи свидетелката.

Анализът на доказателствата по делото не води до извод за конкретна отправена към св.С. заплаха с насилие, както правилно е приел проверяваният съд. Не е доведено до знанието на лицето, че в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността – причиняване на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността. Липсва конкретно обективиране на таза заплаха с конкретно бъдещо действие, за да бъде постигната преследваната специална цел.

Липсват и останалите обективни признаци от състава на престъплението- разгласяване на позорни обстоятелства,, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици, за евентуална приложимост на закона за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.

Горното обосновава становището, че постановената присъда е правилна, и като такава следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, настоящият състав на Силистренски Окръжен съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №17/2026 по НОХД № 142/2023

Дулово. постановена от РС-

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3