Определение № 73 от 08.03.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Търговище, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500043 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба вх. № 457/06.02.24г. (по описа на РСПопово), депозирана от Р. Г. А. от с. М., общ. П., чрез мл.адв. Д. К., АК-В.Т., срещу определение 55/26.01.2024 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 458/2023 г. по описа на РС – Попово.

С обжалваното определение, на което с определение № 56/26.01.23 е допусната поправка на ОФГ в годината на делото - вместо гр.д. № 458/2022г.- № 458/2023г. . първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба на Р. Г. А., с ЕГН: **********, от с. М., ул. „Август Попов“ № 22, срещу А. М. М., с ЕГН: ********** и С. Е. М. с ЕГН **********, двамата с адрес с. М., ул. „Август Попов“ № 3, и Г. А. Г. с ЕГН:

**********, с адрес гр. Г., ул. „Осми март“ № 24, вх. *, ет. * ап. *, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на сделките, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, т.3, рег. №3841, дело № 299/2018 г., вписан под № 164, том VI, дело № 1152 от 06.08.20018 г. на СлВп при РС-Попово и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, т.3, рег. № 3849, дело № 300/2018г., вписан под № 163, ^том VI, дело № 1151от 06.08.20018 г. на СлВп при РС - Попово, и двата на нотариус Ю. Й., с р- н на действие РС – Попово, като е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. № 1

458/2023г. по описа на РС – Попово.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия, по следните доводи: 1.С определението е прекратено производството по предявен иск за установяването на нищожност на две сделки относно съсобствен между ищеца и брат му имот, от името и за сметка на брат му, чрез пълномощник, в полза на тъщата на пълномощничката. За да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 33 ЗС, пълномощничката е извършила две последователни сделки - на дарение, за да стане дарената съсобственик и след това продажба на вече новия съсобственик. С обжалваното определение съдът е приел, че ищецът е лишен от правен интерес да иска установяването на нищожността на сделките, тъй като се било погасило правото му на изкупуване по чл. 33 ЗС. Според жалбоподателя, е грешен решаващият правен извод на съда, че „Интересът на ищеца да иска установяване нищожността на сделките, с които другият съсобственик на имота се е разпоредил със своята част от имота се основава на правото му да изкупи тази част. Бъде ли то преклудирано, което в случая е станало на 14.12.2022г. с изтичането на предвидения в чл. 33, ал. 2 от ЗС срок, потестативното право на изкупуване е погасено, което лишава ищеца от правен интерес да атакува разпоредителните сделки за дарение и покупкопродажба на процесния имот." Жалбоподателят излага съображения, че правният му интерес произтича от чл. 31, ал. 1 ЗС, според който всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ. В случая възможността на съсобственика (ищецът) да отрече правото на трето лице (ответниците) е поставено в зависимост от намерението му спрямо другите участници (брат му) в съсобствеността - бранейки фактическото състояние (владение) за 1/6 ид.ч. на брат му. Отделно от това на един съсобственик не би могло да е безразлично кои са останалите съсобственици. Когато съсобственик ползва цялата вещ без противопоставянето на останалите съсобственици и без намерение да свои тяхната част, той се явява държател на тази част и това е фактическо състояние, обуславящо правен интерес от отрицателния установителен иск. И в двата варианта - владение и държане - запазването на фактическото състояние, обуславя и правния интерес от предявяването на иска. Жалбоподателят счита, че съдът е постановил определението в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на 2

ВКС и решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г.о. (и цитираните в него решения), част от чиито мотиви са цитирани в частната жалба. В обобщение жалбоподателят е посочил: „Мотивите на съда са разгледали само едно от множеството проявления на правния интерес - в случая правото на изкупуване - цитираната практиката обаче ясно показва, че имам право да предявя исковете си“.

В срока по чл. 275 от ГПК е депозиран отговор от насрещните страниответниците А. М. М. и С. Е. М., чрез процесуален представител адв. Р.Р., АК-Т., взели становище за допустимост , но неоснователност на ч.жалба, по следните съображения: С предявения иск ищецът атакува две сделки, оформени с два НА, с които ответникът Г. А. Г. /негов брат/ е дарил и продал притежавани от него идеални части от съсобствен имот на двамата ответници, в нарушение на чл. ЗЗ, ал. 1 от ЗС (въпреки че брат му знаел за оставено в негова полза завещание от майка им), с петитум да се прогласи, че сделката дарение прикривала покупко-продажба и да се прогласи нищожността на двата нотариални акта НА № 163, том VI дело № 1151/06.08.2018 г. на АВ за покупко-продажба и НА № 164 том VI дело № 1152 /06.08.2018 г. също на АВ за дарение на идеални части. Ответниците поддържат становището си в отговора на ИМ за липсата на правен интерес, тъй като по искова молба на ищеца срещу ответниците по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК е образувано гр.д. № 817/2019г. в РС-Попово, относно съсобствеността на имота и идеалните части от него за страните, като след влизане в сила на това решение на ПРС, е образувано гр. дело № 670/2022 г. по описа на ПРС за делба на съсобствен имот, по което дело с влязло в сила Решение № 84/13.04,2023 г. ПРС е изнесъл имота на публична продан като неподеляем. От тези съдебни решения, водени между страните, влезли в сила, според ответниците, е видно, че ищецът Р. А. още през 2019 г. е знаел за двете сделки, но в предвидения преклузивен двумесечен срок не е предявил иск по чл. ЗЗ, ал. 1 от ЗС за изкупуване на идеалните части, с които впоследствие се е разпоредил брат му. Доколкото с настоящата искова молба ищецът претендира само нищожност на двете сделки, без да претендира изкупуване на идеалните части на брат си, позовавайки се на трайно установената съдебна практика по чл. ЗЗ, ал. 1 от ЗС, ответниците възразяват, че това е недопустимо, тъй като правният интерес от прогласяването на нищожност на привидната сделка се предполага от наличието на потестативното право на 3 изкупуване, позовавайки се на ТР № 5 от 28.11.2012 г. по тълк.дело № 5/2012 г. на ВКС, ОСГК. В други свои решения по чл. 290 ГПК различни състави на ВКС изрично са посочили, че право на изкупуване се поражда само при действителни сделки. Считат за обоснован и законосъобразен извода на съда за липсата на правен интерес, по приетите от ПРС причини и основания, като, според тях, правото на ищеца за изкупуване е погасено не както е приел ПРС - на 14.12.22г. (след завеждане от ответниците на иска за делба), а много порано, още през 2019 г., когато ищецът е подал искова молба по чл. 124, ал. 1 от ГПК, по която е образувано гр. дело № 817/2019 г. на ПРС, тъй като в тази искова молба се съдържат признанията на ищеца, че са му известни разпоредителните сделки, извършени от брат му, като е цитирал горепосочените два нот.акта. Молят за потвърждаване на обжалваното определение, претендират разноски за настоящото производство.

Третият ответник Г. Г., представляван от назначения от РСП особен представител адв. Н.Т., ТАК, не е представил становище по ч.жалба.

При извършената проверка по реда на чл. 275 и сл. ГПК, въззивът констатира, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, при надлежно упълномощаване (л. 63), срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е дължимата д.такса 15 лв., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр. д. № 458/2023г. е образувано по искова молба вх.

№ 2387/07.08.23 г., с която ищецът Р. А. Г. е предявил срещу ответницитесъпрузи А. М. М. и С. Е. М., от с. М., общ. П. и срещу Г. А. Г. (брат на ищеца) от гр. Г., иск за прогласяване, че сделката дарение прикрива покупкопродажба и съдът „да прогласи като нищожни двата нот.акта: НА № 163, т.VІ, д. 1151/06.08.18г. на СВп. за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот и НА № 164, т.VІ, д. № 1152/06.08.18г. на СВп. за дарение на ид.части от недвижим имот“. В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) ищецът изложил следните факти и обстоятелства: ищецът и третия ответник Г. Г. са притежавали в съсобственост по наследство от родителите им недв.имоти, един от които е процесният имот: ПИ с кад.№ 181, за който е отреден УПИ ІІ, с площ 658 кв.м., заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в кв. 8 по ПРЗ на с. М..

4

На 06.08.2018 г. брат му е продал 2/6 ид.ч. на първите двама ответници (съпрузи), съгласно нот.акт № 163, т.VІ, д. 1151/06.08.18г. на СВп., пренебрегвайки законовото изискване да му предложи, като съсобственик, да изкупи дела му. След вписването на посочения нот.акт, с нот.акт № 164, т.VІ, д. № 1152/06.08.18г. на СВп. е извършено дарение между третия ответник и първата ответница на 1/6 от посочения имот.

Ищецът е посочил в ИМ, че счита така посочените сделки за нищожни поради следните причини: Преди извършването им брат му Г. Г. е имал знанието за съставено в полза на ищеца саморъчно завещание от 24.03.2005 г., с което майка им е завещала на ищеца процесния недв.имот, видно от воденото гр.д. № 817/2019 г. на ПРС, като е поискал присъединяването му;

Излага съображения, че сделката дарение е нищожна като привидна и прикриваща сделка по покупко-продажба, и считайки че привидният договор за дарение е породил правните последици на прикрития с него договор за покупко-продажба, то с двете продажби ответникът Г. се е разпоредил с имота в нарушение на чл. 66, ал. 1 от ЗС, без да му предложи първо на него, като съсобственик на имота, да изкупи същия. Първо е вписана сделката за продажба, като вписването е част от фактическия състав на продажбата и с извършването на тази сделка се противоречи на императивна правна норма, която я прави нищожна. Сочи, че с двете оспорени сделки се целят правни последици, които законът не позволява и за които липсва основание.

В срока и по реда на ч. 131 от ГПК първите двама ответници са възразили за недопустимост на иска, а по същество – за неоснователността му. Развити са съображения, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес, предвид посоченото в молбата за предявения от ищеца иск по който е образувано гр.д. № 817/2019г. на РСП, по което на осн. чл. 124 от ГПк има постановено, влязло в сила решение относно притежаваните от страните идеални части от съсобствеността върху имотите предмет на сделките за дарение и покупко-продажба, за ищеца липсва правен интерес от предявяването на настоящите искове, тъй като още през 2019 г. ищецът е узнал за извършените от брат му разпореждания с негови идеални части от съсобствения им имот, и е следвало на осн.ч. 33, ал. 2, предл.2-ро от ЗС в двумесечен срок от узнаването да предяви иск за изкупуването на тези ид.части, който преклузивен срок е изтекъл отдавна. Нещо повече, първите двама ответници са завели дело за делба на съсобствения имот – гр.д. № 5

670/2022г. на РСП, по което има влязло в сила решение по допускане на делбата № 339/23.12.2022г. относно съсобствеността и квотите, а с решение № 84/13.04.23 г. РСП е изнесъл съсобствения имот на публична продан, като решението е потвърдено от ОСТ. Изложени са и съображения за неоснователност на исковете.

В писмен отговор от назначения на третия ответник особен представител е заявено становище за недопустимост – предвид изтичането на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС, както и разрешаването с влязло в сила решение на въпросите относно съсобствеността върху процесния имот, лицата участващи в съсобствеността и размера на правата им. Изложени са съображения и за неоснователност на исковете.