Решение № 4995 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4995 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20096904/10.07.2023г. по гр. дело № 24122 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 141-ви състав е признато за установено в отношенията между Б. В. П., ЕГН ********** и Генералното Консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания по иск по чл.

357, ал.1 вр. с чл. 62 от КТ вр. с чл. 124 от ГПК, че Б. В. П., ЕГН ********** е била в трудово правоотношение с Генералното Консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания за периода от 02.01.2013г. до 29.06.2017г., като Генералното Консулство на Република България в гр.

Валенсия, Кралство Испания е осъдено да заплати на Б. В. П., ЕГН ********** на основание на чл. 224 от КТ сумата от 4449,51лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 30.04.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.01.2013г. до 31.12.2016г., както и на основание на чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата от 760,72лв . представляващи съдебни разноски, Генералното Консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен 1 съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 494,96лв. разноски по делото за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице, като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 224 от КТ за горницата над 4449,51лв. до предявения размер от 5632,79лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№25030161/27.07.2023г. идентична с въззивна жалба вх.

№

25030338/28.07.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Генералното Консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания в частта в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че спорните правоотношения между страните били възникнали на територията на друга държава и българския съд не бил компетентен да се произнесе по тях-аргумент от чл. 4, пар.1 и чл. 7, пар. 1 буква „а“ , чл. 21, пар. 1, буква „а“от Регламент № 1215/2012г. на ЕП и Съвета от 12.12.2012г. Консулството било представителство на РБ в Испания и следвало да се приеме, че едната от страните има местоживеене или пребивава обичайно в държава-член на ЕС различно от тази на сезирания съд.

В този смисъл било Решение на Съда на ЕС по преюдициално дело № С280/20 и то било приложимо, защото мястото на изпълнение на задълженията по договора и на двете страни било в Кралство Испания. Установеното в Регламента основание за определяне на компетентността на съда отчитало множество фактори и привръзки, според които целесъобразно било спорът да се разгледа от испанския съд, обективна невъзможност на въззивника от явяване , представляване , информиране за делото , което ограничавало правото му на защита, решението имало и трансгранични последици.

Установено било че за периода страните били сключили шест договора за цялостно консулско обслужване, тези договори били граждански, ищцата осъществявала дейностите за което получавала възнаграждение срещу разписки, които не били оспорени. Разписките сочели, че работата е „почистване на резиденцията на главния консул“, тоест че е постигнат конкретен краен резултат. Разписките установявали, че страните не били договаряли конкретна длъжност, отношенията били по договор за изработка.

Договорите попадали в хипотезата на чл. 80 от Закона за дипломатическата служба /ЗДиплСл/, тази разпоредба не сочела че договора трябва да е трудов, 2 сключените договори нямали съдържание на трудов договор Местни лица по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат „местно лице“ било и български гражданин, законно пребиваващ в приемащата държава и за него съгласно чл. 19 от НКЗСМ тя не се прилага за лица, сключили договор по чл. 80 от ЗДС. Договор с ищеца можело да се сключи само след разрешение на министъра на външните работи, така процедура не била предвидена в КТ което доказвало, че правоотношението не било трудово, защото ръководителят на консулството не наемал свободно работещите тоест не бил работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. За наемането на работници и служители по трудово правоотношение чл. 27 от ЗДиплСл поставял специални изисквания, не било установено ищецът да владее поне един чужд език, тоест не би могло да бъде наета по трудов договор. Съглашенията по договорите съответствали на договора за изработка, кореспондиращи и на чл. 281 от ЗЗД. Условие за плащане на възнаграждението било предаване и приемане на работата Договорите не сочели задължителни реквизити за трудовия договор за място на работа, работно време, длъжност, дисциплинарна отговорност и др., клаузи за подчиненост на работника на работодателя, за издавани нареждания, нямало санкции за неизпълнение на задълженията. Непосочването на длъжността не можело да бъде заместено от правна норма . Ищцата не била обвързана от работно време, по нейна преценка за времето изпълнявала задълженията си. Разписките сочели, че се плаща по граждански договор, ищцата трябвало сама да си плаща осигуровките. Договорите регламентирането на почивни дни, а не на платен годишен отпуск. Молбите за отпуск на ищеца не било установено да се изпращани на МВнР каквото било правилото за работещите по трудови договори. В щатното разписание на въззивника нямало длъжност „сътрудник консулска служба“, не било установено ищцата да отговаряла на изискванията за заемането на такава.

Разпоредбата на чл. 43 от ЗДС сочела, че дипломатическата служба осъществява дейността си по единно длъжностно разписание, утвърдено от министъра на външните работи, така не можело да съществува длъжност, която не е в утвърденото щатно разписание. Последният граждански договор бил прекратен на 31.12.2016г., неправилно било прието от СРС че правоотношението било и за период след това. Евентуално исковете били погасени по давност.

3

Въззиваемият-ищец Б. В. П., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Изложил е съображения, че решението е правилно.

Сключените последователно договори между страните отговаряли на изискванията на л. 66 от КТ, за точно определено място, сочат начална и крайна дата, като всеки следващ договор е продължение на предходния, посочен е характер на работата, длъжност „административно обслужване о обработка на документооборота“, уговорено било месечно възнаграждение, продължителност на работния ден и работната седмица, отпуск. Събраните доказателства установявали, че е престирана работна сила при съществуващи елементи на трудово правоотношение. Спорът бил между субекти от една и съща държава, отношенията се уреждали по българското право. Регламент 1215 не бил приложим за трудови спорове, соченото от въззивника решение по преюдициално дело много точно определяло, че спорът е от компетентността на българския съд. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010996/30.04.2019г. по регистъра на СРС изпратена на 25.04.2019г. от Б. В.

П., ЕГН ********** срещу Генералното Консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания, с която е поискала от съда на основание на чл. 357, ал.1 вр. с чл. 62 от КТ вр. с чл. 124 от ГПК да признае за установено че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок за периода от 02.01.2013г. до 29.06.2017г. , по което ищцата е изпълнявала за ответника длъжността „административно обслужване и обработка на документооборота", като ответникът бъде осъден да й заплати на основание на чл. 224 от КТ сумата от 5632,79лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 30.04.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск . Навела е твърдения, че ответникът бил задгранично представителство по смисъла на чл. 21 от ЗДипл.Сл., служители в които можело да работят по трудов договор, чл. 27 от ЗДипл.Сл. не предвиждал възможност за работа по граждански договор. Страните сключили няколко договора, които отговаряли на изискванията на чл. 66 от КТ, с тях се уговаряло престиране на работна сила, сочело се работно време –пълен работен ден, място на работа-в сградата на Консулството, възнаграждение от 750 евро месечно, задълженията, като и 4 наименование на длъжността , възнаграждението. Трудовото правоотношение било прекратено на 29.06.2017г. но не й било платено обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2013,2014,2015,2016г, полагаемия се такъв бил по 20 дни годишно-общо за 120 дни. Претендирала е разноски.

Ответникът по исковете – Генералното Консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че е задгранично представителство, но не разполага със самостоятелна правосубектност, било структурно звено към МВнР. Спорните правоотношения възникнали в чужбина, двете страни били с адреси в чужбина и българският съд не бил компетентен да разреши спора , мястото на изпълнение предопределяло компетентността на испанския съд.

Исковете по чл. 224 от КТ били с произволно определен размер, те били погасени по давност срок на която била 3 години. Сключените договори били граждански договори, не било искано разрешение на министъра на външните работи , а същото било необходимо за трудови договори съгласно чл. 80 от ЗДипл.Сл. Характерът на услугата, която ищецът следвало да предоставя изисквало ежедневно изпълнение, но това не означавало, че се престира работна сила. Нямало ограничение за сключването на граждански договор.

Мястото на изпълнение по подразбиране било в генералното консулство във Валенсия, но то не било предмет на договорите. Договорите не сочели длъжност, не съдържали задължителните данни по чл. 66, ал.1 от КТ. В поименното длъжностно разписание ищцата не фигурирала. Дейностите по договорите не можело да се обхванат от една длъжност.

Производството по делото е било спряно от СРС поради отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-280/2020г. на Съд на на ЕС, след постановяване на решение по същото делото е било възобновено. С постановеното Решение от 03.06.2021г. по дело № С280/2020г. Съда на ЕС е посочил, че чл. 5, пар. 1 вр. със съображение 3 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага за целите за определянето на международната компетентност на съдилищата на държава членка да разгледа спор между работник от държава членка , който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняването на публична власт и консулско представителство на тази държава членка на територията на 5 друга държава членка.

Приета е Заповед № Ав-02-15/29.08.2016г. на временно управляващия ответника, съгласно която ищецът като технически сътрудник е определен за подотчетно лице, което да събира приходи от консултантска дейност и ежедневно да ги отчита на МОЛ.

Приет е договор , наименован „граждански“ от 02.01.2013г. носещ подписи за страните по него, съгласно който същият е сключен на 02.01.2013г. в гр. Валенсия Кралство Испания и с него ответникът е възложил на ищеца за срок от 02.01.2013г. до 31.12.2013г. при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден срещу възнаграждение от 750 евро месечно да извършва дейности, свързани с осъществяването на цялостно консулско обслужване: приемане и обработване на заявления за издаване на документи за самоличност; издаване на временни паспорти на български граждани и удостоверения за връщане в България на чужденци, постоянно пребиваващи в България; приемане и обработване на документи за извършване на заверки, легализации и други консулски услуги; приемане и обработване на молби за издаване на визи на чужди граждани и на такива без гражданство; приемане и обработване на молби за издаване на консулски удостоверения; приемане и обработване на документи за придобиване, възстановяване, освобождаване от българско гражданство; събиране и изготвяне на ежедневен финансов отчет на приходи и на месечни статистически и финансови отчети за подадените молби и документи за самоличност, временни паспорти, визи, удостоверения и заверки; поддържане на действащо деловодство за заявленията за документи за самоличност и списъци на получените готови документи; даване на информация и справки по консулски въпроси; извършване на други дейности, възложени от генералния консул и завеждащ консулска служба, като ответникът се е задължил да осигури на ищеца условия за осъществяване на дейността, може да проверява дейността по всяко време, може да прекрати договора без предизвестие при констатирано неизпълнение на задължението ищецът да се въздържа от действия уронващи доброто име на възложителя, да спазва правилника за вътрешния ред в представителството, да се съобразява с особения статут на възложителя. Съгласно чл. 4. предл. последно от договора изпълнителят се самоосигурява за всички осигурителни случаи, съгласно чл. 5 от договора изпълнителят може да прекрати договора едностранно с едномесечно предизвестие. Уговорено е за неуредени положения да се прилага 6 българското законодателство.