Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27709 от 31.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24741/2024
Вид
Определение № 27709
Подписан
31.07.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27709 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110124741 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …/ …

31.07.2026 г., гр.София

Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на 31.07.2026г., в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №24741 по описа за 2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е повод на постъпило в законен срок искане от ищеца, чрез проц. му представител адв.Д. М. от САК с искане за изменение на решението в частта на разноските, като се иска да се определя адв. хонорар по чл.38 от ЗА на проц. представител на ищцата предвид изхода на делото. Намира, че всеки отделен договор е отделен юрид. факт и причината за тези съд. процеси е системното нарушение от страна на ответника, който се явява рецидивист в използването на нищожния модел на такса за гаранция. Посочва, че след като съдът не събира в едно общо производство предявените искове на ищцата, не може да вменява в нейна вина раздробяването на претенциите, така както са заведени.

В законен срок е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от ответника, с която се оспорва искането като неоснователно. Изложени са подробни съображения, че първоинстанционният съд правилно не е присъдил разноски за адв. хонорар по чл.38 от ЗА, поради злоупотреба с проц. права, като е посочил съд. практика в тази насока..

1

Отделно в срок е постъпило и искане от ответника за изменение на решението в частта на разноските, като се иска да се присъдят разноски за адв. възнаграждение, с оглед частично уважения осъдителен иск.

В срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът намира направените искания за изменение на постановеното решение в частта за неоснователни, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на порочността на съдебно решение в частта му за разноските чрез неговото изменение или допълване. Страната, която счита съдебното решение за неправилно в частта за разноски следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд за изменение или допълване на решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК представляват сторените разноски от страните до приключването на делото пред съотв. инстанция. В мотивите на решението са изложени съображения относно неприсъждането на разноски на ищеца по чл.38 от ЗА. Съдът намира, че не е и налице основание за провеждане на производство по чл.248 от ГПК в случая, доколкото при несъгласие на страната с решението по делото в частта му за разноските е налице възможност за оспорването му в тази част с ЧЖ пред въззивната инстанция. Целта на института на безплатна адвокатска помощ е да даде достъп до правосъдие на малоимотни граждани. Следва да се подчертае, че самоцелното и очевидно насочено кум генериране на разноски по чл.38 от ЗА предявяване на иск има различна цел от търсене на съдебна защита за накърнено гражд. право и представлява проявна форма на злоупотреба с проц. права, както правилно е прието от СГС, VI- А и Б състави, която съд. практика следва напълно да се сподели, предвид заведените от ищеца само до момента 67 бр. дела и непрекъснато увеличаващи им се брой. Многократното във времето сключване на кредитни правоотношения от едни и същи лица с безспорно включени в тях неравноправни клаузи и последващото предявяване на искове за прогласяване нищожността на правоотношенията/ връщане на недължимо дадено, чрез един и същ проц. представител, поставя под въпрос не самото потребителско качество на ищеца поради системност в поведението, но и наличието на значителна неравнопоставеност в отношенията между страните, предвид на това, че кредитополучателите многократно вече са ползвали услугите на съотв. кредитодател и са сезирали съда с искания в тази насока. С оглед на горното следва да се приеме, че не е налице възможност за изменение на съдебното решение в частта за разноските и присъждане на адв. хонорар по чл.38 от ЗА на проц. представител.

По искането на ответника следва да се посочи, че ВКС е приел, че по дело, по което е уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза и частично е уважен иск за възстановяване на недължимо платена сума, разпределянето на отговорността по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. С оглед на това върховната съд. инстанция посочва, че разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в съотв. случай, съгласно Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз и това разрешение следва да бъде съобразено от националните съдилища, на осн. чл.633 от ГПК. По проц. кредит са налице две дела- на СРС, 36 състав, по което е прогласена нищожността на кредитното правоотношение и настоящото дело за частично връщане на недължимо дадено, по което е уважен частично искът, поради което е налице обсъжданата от върховния съд хипотеза. С оглед на горното разноски за отв. страна за заплатен адв. хонорар по представения списък на разноски, /стр.94 и сл./, не следва да се присъждат в полза на ответника по реда на чл.78, ал.3 от ГПК за частично уважения осъдителен иск, съобразно актуалната съд. практика на ВКС по ч.т.д. №1085/2022г. на I т. о., ТК.

Така мотивиран съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. №200341/23.06.2026г. на адв.Д. М. от САК, като проц. представител на ищцата М. П. С., за изменение в частта за разноските на Решение №10835/04.06.2026г. по гр.д. №24741 по описа за 2024г. на СРС, 165 граждански състав, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. №200981/23.06.2026г. на ......., за изменение в частта за разноските на Решение №10835/04.06.2026г. по гр.д. №24741 по описа за 2024г. на СРС, 165 граждански състав, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3