Определение № 279 от 08.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 08.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234000500182 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 – 278.

Образувано е въз основа на частна жалба от С. П. М. – К., ЕГН **********, от гр.

София, *************, съд. адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. Й. Я. от АК – Плевен и частна жалба от М. П. М., ЕГН **********, от гр. София, ************, чрез адв. И. П. от САК против Определение № 1690/07.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 853/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната, като недопустима, на основание чл. 267, ал. 1 във вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК – подадена след изтичане на срока за обжалване, въззивна жалба, регистрирана с Вх. № 27803/23.11.2022 г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от М. П. М. – страна (ответник) по гражданско дело за делба № 2280/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, гражданско отделение, срещу „Решение от 10.12.2021 г., Х-ти гр. с-в и последващи съдебни актове“, постановено е след влизане в сила на определението и връщане на делото на Плевенски районен съд, т. нар. „жалбата“, регистрирана с Вх. № 27803/23.11.2022 г. подадена от страната М. П. М. и приложенията на л. 183 и л. 184 от гр.д. № 2280/2021 г. на Плевенски районен съд, да се администрира от първоинстанционния съд като молба за отмяна на влезли в сила решения, съгласно изискванията на чл. 306 от ГПК и е прекратено въззивното производство по в. гр. д. № 853/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В частната жалба на С. П. М. – К. се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно, в частта му с която е постановено делото да се върне на пъроинстанционния съд и жалбата да се администрира като молба за отмяна по чл. 306 от 1

ГПК. Излага се, че въззивният съд, след като правилно е постановил връщане на жалбата, като просрочена и е прекратил въззивното производство в нарушение на диспозитивното начало, е счел жалбата като молба за отмяна, каквато воля не била изразявана от жалбоподателката. Въззивният съд нямал право по пътя на тълкуването да подменя волята на жалбоподателката и още повече да задължи първоинстанционния съд да интерпретира и администрира жалбата, като молба за отмяна, тъй като по този начин е нарушил принципа за равенство между страните.

Претендира се да се отмени определението в обжалваната му част.

В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М. П. М., ЕГН ********** от гр. София, ************, чрез адв. И. П. от САК, в който се излага, че частната жалба е неоснователна.

В частната жалба на М. П. М. се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно, в частта му с която е постановено връщане на въззивната жалба и е прекратено производството по делото. Излага се, че М. не е била редовно призована (тъй като е призовавана на неверен адрес), като по този начин е била лишена от защита. Твърди се също, че жалбоподателката не е била надлежно представлявана в първоинстанционното производство и не е могла да узнае и да участва в първото заседание по делото, както изисква чл. 342 от ГПК, в което да оспори и възрази срещу квотите и включените в наследствената маса имоти. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправило й бил назначил особен представител. Заявява й, че до този момент не е получила отговор на молбата й за правна помощ.

Претендира се да се отмени определението в обжалваната му част и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба на С. П. М. – К. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване. Същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване с частна жалба и като такава е недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК на самостоятелно обжалване подлежат две групи определения - преграждащите развитието на делото и онези, за които законодателят изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че обжалваният акт не подлежи на обжалване.

Атакуваното определение, в частта му с която е постановено делото да се върне на пъроинстанционния съд и жалбата да се администрира като молба за отмяна по чл. 306 от ГПК, не е от категорията на подлежащите на обжалване актове по чл. 274, ал. 1 от ГПК. От една страна, законът не е предвидил възможност за обжалването на това определение, а от друга страна - същото няма характер на преграждащо развитието на производството по 2 делото.

Чл. 274 от ГПК ясно сочи в кои случаи, определенията подлежат на обжалване с частна жалба. Посоченото определение не е в обхвата нито на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито в този на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Определението е по администриране на делото, във връзка с разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК.

С оглед на гореизложеното частната жалба е недопустима, като насочена към неподлежащ на обжалване съдебен акт, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по в. ч. гр. д. № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново следва да бъде прекратено, в тази му част.

Частната жалба на М. П. М. е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от С. П. М. – К. против М. П. М. иск за делба.

С Решение № 1442/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен съдът е допуснал извършване на съдебна делба между двете съделителки на имоти в гр. Плевен, гр. София и гр. Угърчин, Област Ловеч, при равни квоти. Решението е влязло в сила на 30.12.2021 г. С Решение № 580/20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е съставил и обявил за окончателен разделителния протокол за извършване на делбата. Решението е влязло в сила на 06.05.2022 г. В открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2022 г., на което съделителите са представлявани от процесуалните представители адв. Я. и адв. Г.

(назначена за особен представител на М. М.), е извършено теглене на жребие, в резултат на което ищцата С. М. - К. е получила дял втори, включващ апартамент в гр. София и земеделски земи в землището на гр. Угърчин, Област Ловеч, а ответницата М. М. – дял първи, включващ идеална част от дворно място и самостоятелно жилище – апартамент в гр.

Плевен, като последната дължи на другата съделителка суми за уравнение на дела.

Постъпила е въззивна жалба, регистрирана с Вх. № 27803/23.11.2022 г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от М. П. М. срещу „Решение от 10.12.2021 г., Х-ти гр. с-в и последващи съдебни актове“.

По повод постъпилата жалба е образувано в. гр. д. № 853/20022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

С обжалваното Определение № 1690/07.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 853/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е върната, като недопустима, на основание чл. 267, ал. 1 във вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК – подадена след изтичане на срока за обжалване, въззивна жалба, регистрирана с Вх. № 27803/23.11.2022 г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от М. П. М. – страна (ответник) по гражданско дело за делба № 2280/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, гражданско отделение, срещу 3

„Решение от 10.12.2021 г., Х-ти гр. с-в и последващи съдебни актове“, постановено е след влизане в сила на определението и връщане на делото на Плевенски районен съд, т. нар.

„жалбата“, регистрирана с Вх. № 27803/23.11.2022 г. подадена от страната М. П. М. и приложенията на л. 183 и л. 184 от гр.д. № 2280/2021 г. на Плевенски районен съд, да се администрира от първоинстанционния съд като молба за отмяна на влезли в сила решения, съгласно изискванията на чл. 306 от ГПК и е прекратено въззивното производство по в. гр. д. № 853/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от ГПК жалбите следва да бъдат подадени чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

В случая Решение № 1442/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен е съобщено на жалбоподателя на 14.12.2021 г. (чрез назначения му особен представител), Решение № 580/20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен е съобщено на жалбоподателя на 21.04.2022 г. (също чрез назначения му особен представител).

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. първо от ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

Следователно, в конкретния случай двуседмичният срок за обжалване на решението от 10.12.2021 г. е започнал да тече в деня на връчване на съобщението 14.12.2021 г. (вторник) и е изтекъл на 29.12.2021 г. (сряда), тъй като 28.12.2021 г. е неработен ден. По отношение на решението от 20.04.2022 г. двуседмичният срок за обжалване е започнал да тече в деня на връчване на съобщението 21.04.2022 г. (четвъртък) и е изтекъл на 05.05.2022 г. (също четвъртък). Останалите постановени от съда актове не подлежат на обжалване. Жалба Вх. № 27803/23.11.2022 г. на Плевенски районен съд е подадена на 23.11.2022 г., поради което действително е просрочена и законосъобразно е върната от първоинстанционния съд. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК, според което срокът се изчислява от деня, следващ този на връчването, се отнася само за срок, който се брои на дни, но не и за срок, който се брои на седмици, какъвто е срокът за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Изложените в частната жалба съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт не касаят такива по неправилно приложение на разпоредбите на чл. 259 – 262 от ГПК, а в нея се излагат фактически твърдения, които могат да бъдат отнесени и подведени към някой от съставите на отмяната по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е самостоятелно извънинстанционно производство и не може да се развие в рамките на осъществяван инстанционен контрол по преценка допустимостта на въззивната жалба и съответно правилността на съдебния акт, с който същата е върната на подателя.

По отношение на възражението, че частната жалбоподателка не е получила отговор на молбата й за правна помощ, настоящата инстанция намира, че същото не е предмет на настоящото производство. Въпреки това намира за уместно да отбележи, че видно от данните по делото, намира, че по отношение на това искане е налице влязло в сила определение, с което молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение.

4

По отношение на всички други искания релевирани и в двете частни жалби, въззивният съд намира, че същите не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че жалбата против Решение № 1442/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен и Решение № 580/20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2280/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен е просрочена. Определение № 1690/07.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 853/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е постановено връщане на въззивната жалба, като просрочена е правилно, поради което следва да се потвърди.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от С. П. М. – К., ЕГН **********, от гр. София, *************, съд. адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. Й. Я. от АК – Плевен против Определение № 1690/07.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 853/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е постановено след влизане в сила на определението и връщане на делото на Плевенски районен съд, т. нар. „жалбата“, регистрирана с Вх. № 27803/23.11.2022 г. подадена от страната М. П. М. и приложенията на л. 183 и л. 184 от гр.д. № 2280/2021 г. на Плевенски районен съд, да се администрира от първоинстанционния съд като молба за отмяна на влезли в сила решения, съгласно изискванията на чл. 306 от ГПК, като недопустима.

Разпечатката съдържа 46 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa50f1ee-3b92-4370-9e49-a04e0c16991d