Протокол № 357 от 16.09.2026, Районен съд - Девня

ПРОТОКОЛ

№ 357 гр. Девня, 16.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20263120100280 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от ГПК

Ищецът Е. И. У., редовно призована, явява се лично и адв. Р. Ш. от АК - София, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът В. С. У. - Колева, редовно уведомена от предходно с.з., представлява се от адв. Б. Ж. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Ш.: Ще помоля, тъй като не е дигитализирано пълномощното на адв. Ж., бих искал да се запозная с него.

Съдът предостави възможност на адв. Ш. да се запознае с приложеното към отговора на ответника пълномощно.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С ъ д ъ т , на основание чл. 143 ГПК, след разрешаване на предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна.

Адв. Ш.: Уважаема г-жо Председател, поддържам исковата молба. С допълнителна молба от миналата седмица сме направили възражения срещу проекто доклада, считам, че трябва да бъде разширен и във връзка с въдедените от страна на ищцата основания за нищожност на съдебното решение, което атакуваме. Оспорваме отговора на исковата молба и наведените в него твърдения. Имаме изрични искания да бъдат признати като безспорни факти и обстоятелства по отношение на това, че ответницата е родена на 03.03.1999 г., това че са налице две съдебни решения между Сергей Улянов и Е. У. по повод техния брак.

Адв. Ж.: Предявеният иск се оспорва с подробни съображения изложени в отговора на исковата молба, който поддържам. В същото време, искането да се допълва доклада на делото с още наведени основания за нищожност, аз моля всяко едно основание, които са многобройни, принципно няма пречки да се добавят, ако е налично такова, но тъй като са налице извънредно много твърдения и наведени обстоятелства, които изобщо нямат никаква връзка с нищожността, аз моля евентуално, ако се съгласите, че исковата молба почива на тези обстоятелства, в самия доклад да се окаже принципната им неотносимост към нищожността на решението.

Съдът докладва постъпила на 26.08.2026 г. молба от ищцата, чрез нейния проц представител по пълномощие - адв. Ш., в която се заявява, че предявения иск се поддържа; оттегля се искането да бъдат служебно изискани целите граждански производства на РС - Варна по гр. дело № 1751/1997 г. и на ОС – Варна по в.гр.дело № 52/2023 г.; моли се да бъдат обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване някои факти и обстоятелства, описани в молбата; излага се становище по отношение на изготвения по делото проект за доклад, като се счита, че същия следва да бъде допълнен с всички наведени от ищцата основания за нищожност на атакуваното съдебно решение; представят се писмени доказателства и прави искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане.

Адв. Ш.: Поддържам молбата. Аз съм направил тези искания за допълване на доклада и да бъдат включени в предмета на делото тези обстоятелства като положителни и отрицателни факти. Мисля, с оглед 2 разпределението на доказателствената тежест, която сте направили, която за мен е ограничена само и единствено до едно основание за нищожност на съдебното решение, но не и за другите твърдени от нас.

Адв. Ж.: По молбата, на първо място намирам поисканото допълване на доклада за неоснователно, тъй като всички тези твърдения за неявяване на страните, че не знаели езика, не са относими към въпроса за нищожността на съдебното решение. Това е принципен въпрос. Това е въпрос евентуално за нарушение на процесуалните правила и за допустимост на решението, но в никакъв случай за неговата действителност, постановено от съдия, назначен в съд със съответната компетенност. Във връзка с големият обем от доказателства, представени с тази молба за дела, водени след като е постановено това решение, както и за всякакви факти и обстоятелства договори, изявления на страните, които са последващи решението, просто не могат да имат ретроактивни действия и то по отношение действителността на решението. Тоест, те изначално и принципно са абсолютно неотносими към предмета на спора. И моля, въобще да не се приемат, за да се отегчаваме и да ги обсъждаме, и да ги преписваме, защото те не са относими към предмета на спора. Нищожността на решението, може да се обосновава единствено с обстоятелства, които са налични към момента, в който е постановено. Това е положението. Няма какво последващо обстоятелство да доведе до нищожност на решението, което е било действително и след това е станало нищожно.

Затова съм твърдо против те да се приемат. Искането за свидетелски показания е абсолютно непонятно за мен. Интересно кой порок, отнасящ се до действителността на решението, може да бъде доказан с тях. Какво могат да кажат - че решението е нищожно, че страните не знаели за делото. В крайна сметка, смятам за абсолютно недопустими свидетелските показания, защото действителността на съдебното решение не е сред обстоятелствата, за които е допустимо да се доказват със свидетелски показания. Не оспорвам останалите обстоятелства, за наличието на две съдебни решение и за това кога е родена ответницата.

Съдът, след като изслуша становищата на страните по изготвения по делото проект за доклад, вкл. и обективираното такова в докладваната молба от ищцата, депозирана на 26.08.2026 г. чрез нейния процесуален представител, намира че същия следва да се допълни с признатите от страните факти, които не се нуждаят от доказване между тях, както и относно разпределението на доказателствената тежест. Съдът претендира всички наведени в исковата молба основания за нищожност на атакуваното от нея съдебно решение да са описани в изготвения по делото проект за доклад, поради което и няма основания за допълването му в желания от ищцата смисъл. Как те се отнасят към нищожността на съдебното решение е въпрос по същество, поради което О П Р Е Д Е Л И:

3

ОБЯВЯВА обективирания в определение № 395 от 26.05.2026 г. проект за доклад на делото за окончателен и изцяло се придържа към него, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ПРИЕМА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти – че Е. У. и Се. Ул. са сключили граждански брак на дата 22.09.1990 г., за което е бил съставен Акт № 134/22.09.1990 г.; че са налични следните съдебни решения за прекратяването му, а именно: Решение от дата 12.03.1998 г., постановено по гр. дело № 1751 по описа за 1997 г. на PC – Варна и Решение № 3151, постановено на 20.10.2022 г. по гр. дело № 20223110110450/2022 г. по описа на PC – Варна, потвърдено с Решение № 214/23.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 20233100500052/2023 г. по описа на ОС - Варна; че ответницата В. С. У. е родена на дата 03.03.1999 г.

УКАЗВА на ищеца, че изцяло негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава твърденията си за нищожност на атакуваното решение на ВРС - че същото е порочно поради редица нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. и изначална липса на проведен редовен съдебен процес; че страните и в частност Е. У. не са взимали участие в делото, не са се явявали и участвали в съдебни заседания, включително помирителни такива, не са подписвали, депозирали и потвърждавали споразумение за прекратяване на брака пред съда, нито са търсили и искали такова прекратяване, не са изразявали съгласие за развод, не са знаели изобщо български език и не са разбирали съдържанието и смисъла в действията на съда и документите в делото, нито изобщо са знаели за неговото протичане, както и не им е бил осигурен преводач, и разясняване на съдопроизводствените действия.

Адв. Ш.: Видно от представените писмени доказателства, в частност посочените част от тях, е че целия живот на С.Ул. и Е. У., от пристигането им в България до момента, когато реално настъпва неизвестния за тях развод, както и към момента на завеждане на второто дело за развод през 2022 г., е преминал под знака на тяхно общо семейно съжителство, именно като съпрузи. Целият стопански и икономически живот са преминали като съпрузи.

Такива изявления правят те двамата поотделно в представените писмени доказателства. Такова знание се легитимира и от съдебната власт и от административните органи по повод на отношения на съпрузите с тях. Такова знание се легитимира и от самата ответница В. У., която многократно сочи за брачната връзка на своите родители, именно продължила до 2022 г. - 2023 г. В.

У. е давала показания по делото за развод. Имаме преки изявления на С. Ул. в тъжба и по делото за развод, за това от кога е брака им и докога е продължила брачната им връзка, и как той я е възприемал като такава. Такива изявления 4 има в тъжбата на В. У.. Тези документи са с достоверна дата, тоест към кой конкретен исторически момент С.Ул. и Е. У., както и тяхната дъщеря легитимират реално съществуваща брачна връзка, в рамките на 20 г. след пристигането им в България. Що се касае до документите от 15 градска поликлиника в М., които се наложи много трудно да издирим, същите ясно сочат, че в периода, в който се твърди по документи да е провеждано с.з. пред РС - Варна по гр.д. № 1751/1997 г., че Е. У. е настанена почти цял месец на лечение в тази болница за отпушване и възстановяване на нейната единствена останала маточна тръба. В този период от време С. Ул. е бил с нея в М.. Това ще установява и един от поисканите от нас свидетели, който е уредил това лечение и е изпратил брачната двойка на лечение там. Тоест, по време на процеса те не са били в България. Не може да се говори за сериозно и непоколебимо разстройство на брака, когато именно в този период от време двамата са се опитвали да имат дете, провеждали са лечение за това и година по – късно се появява на бял свят В. У.. Тези факти, на тях ищцата се позовава, както за опровергаване твърдението на ответницата за симулативен процес през 2022 г. - 2023 г., а така и за пряко установяване на съдебни нарушения по водене на делото през 1997 г. и при съставянето на съдебния акт и неговото съдържание, които са тежки пороци. Ведно с това, ще установяваме със свидетелски показания, че към този период от време, само 1 г. след пристигането си в България С. Ул. и Е. У. изобщо на са знаели български език нито писмено, нито говоримо, нито четимо, за да изразяват каквото и да е валидно съгласие за обстоятелствата, които се цитират в съдебното решение.

Още повече, че нито са провеждани с.з. с тяхно участие, нито им е бил ангажиран преводач за това каквито са изискванията на ГПК от 1952 г. Именно с тези факти и обстоятелства ищцата заявява и сочи нищожност на съдебното решение за развод от 1998 г. Тъй като, да, всички знаем, че съдебните решения за развод са необжалваеми по дефиниция, за да се гарантира правната сигурност в този тип отношения. Но и правната сигурност изисква да защитим интереса на една брачна двойка, протекла 20 г. Затова искаме тези писмени доказателства да бъдат приети, смятаме че са относими. Ще се ползвам от всички писмени доказателства, които съм представил.

Съдът указва на процесуалния представител на ищцата във връзка с направеното току що разпределение на доказателствената тежест, че следва да оспори отразеното в протокола от с.з., проведено по гр. дело от 1997 г. на ВРС, по което е постановено оспореното решение, доколкото за случилото се по делото доказателство е съдебния протокол, а не неща, които сега се заявяват били ли са страните в България по време на делото, лекувала ли се е ищцата в Москва по това време, знаели ли са български език и т.н.

Адв. Ш.: Това е твърдение, което ние не сме заявили. Ние твърдим, че с.з. не е провеждано. Делото съдържа единствено съдебно решение и изявленията на В. У..