Решение № 306 от 29.01.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 433/2023
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 07.12.2024
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- § 1, т. 7 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 131 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. В., 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110100433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р. А. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * срещу ЗАД „Д. З.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. К. Ал. Д. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати ищцата сумата от 15000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер 30000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр. В. на кръстовището на на бул. „К. и Ф.“ и бул. „Св. Е.” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на л.а. „Дачия” с ДК № *, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба ищцата чрез адв. Г. М. излага, че на 31.10.2022 г. в гр.В., ж.к. „В.
В.“, при пресичане на бул. „К. и Ф.“ на кръстовището с бул. „Св. Е.”, в посока бл. 7, била блъсната в областта на десния крак от л.а. „Дачия” с ДК № *, завиващ на ляво по бул. „Св.
Е.” към бул. „К. и Ф.“. От удара ищцата изпитала остра силна болка и паднала на земята, като не можела да се движи. Сочи, че застрахованият при ответника автмобил, собственост на „ЕРП-С.“ АД, бил управляван от водача А.. Ищцата поддържа, че била откарана с линейка в Спешно отделение към МБАЛ „Св. А.- В.“АД, където ѝ поставили диагноза „contusio pedis”. Препоръчали на ищцата студени компреси, покой и ортеза за две седмици.
Излага се, че дошлите на място полицаи съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * г., съгласно който вина за ПТП има водача на автомобила, който не пропуска и блъска движещия се от дясно на ляво пешеходец. Излага се, че на шофьора е съставен и АУАН № * г. за нарушение на чл. 119. ал. 4 от ЗДвП. Поддържа се, че в резултат на ПТП получила контузия на десен крак в областта на глезена и подбедрицата. Сочи, че изключителна вина за ПТП има шофьора, който не ѝ осигурил предимство, въпреки че тя се движила по пешеходна пътека на зелен светофар. Поддръжа, че след прегледа съпругът ѝ я завел вкъщи, където две седмици само лежала, като не можела да стане от леглото, както и да върви, а кракът ѝ се подул и изпитвала силни болки. За нея се грижил съпругът ѝ, който я обслужвал и за най- елементарните нужди - хигиена, хранене, като се налагало да я повдига и придържа при ходене до тоалетната. Две седмици носела ортеза за обездвижване. Почти 1 месец след инцидента отокът не спадал и болките не преминавали, заради което на 29.11.2022 г. ищцата посетила УМБАЛ „Св.М.“ ЕАД, гр. В., където се снабдила със СМУ № * г., съгласно което ѝ бил препоръчан преглед при съдов хирург, който бил проведен на 05.12.2022 г. и на ищцата били изписани болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, както и препарати за мазане и др. Тъй като при повторния преглед не била констатирана съществена промяна на състоянието на ищцата, била продължена терапията с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства и гел за мазане, а поради необичайно бавния ход на възстановяване бил препоръчан консулт с ортопед. Поддържа се, че при прегледа на 21.12.2022 г. при специалист - ортопед била изписана нова терапия за обезболяване, както и съдоукрепващи лекарства, с мнение на специалиста, че тъканите на ищцата са „размачкани“ и е възможно възстановителният период да бъде доста продължителен. При контролния преглед било констатирано, че няма промяна в състоянието на крака по отношение на оток, зачервяване и болка, както и че меките тъкани от медиалната страна са с инфилтрат в дълбочина. Наред с основната диагноза „контузия на други и неуточнени части на подбедрицата“, било посочено „смазване на друга неуточнена част на подбедрицата“, като било препоръчано продължаване на изписаната терапия и в допълнение към нея физиотерапия и рехабилитация. Сочи се, че още същият ден ищцата била прегледана от физиотерапевт, който назначил десетдневно физиолечение с ултразвук и ВЧТ. Излага, че за провеждане на физиолечението се налагало да пресича същото кръстовище, при което изпитвала напрежение и тревога, като налагало някой да я води всеки ден. Поддържа се, че ищцата продължава да има оток в областта на десния глезен и подбедрица, които са зачервени и болезнени при допир. Излага се, че движението на крака е силно ограничено, както и че ищцата продължава да изпитва постоянна остра, пареща, внезапна и стягаща болка, дори и в покой, от която вечер не може да спи, като се случва да се събужда с викове от болка, а нейните близки не могат да спят от стенанията ѝ. Твърди се, че кракът пулсира или има бодежи, а при движение болката се засилва. Налага се ищцата често да си почива, както и някой да я придържа, тъй като я е страх, че при внезапна болка и слабост може да падне. Сочи, че не е шофьор и няма кола, поради което се налага да ангажира други хора, ако трябва да отиде някъде. Поддържа и че пиенето на лекарства ѝ причинило болки в стомаха, както и че след инцидента изпитва страх да се разхожда и излиза сама. Сочи, че очаквала травмата да отшуми в рамките на месец, но това не се случило, като изписаните терапии не помогнали и повече от два месеца и половина след инцидента отокът стои, а кракът е зачервен и болезнен и не може да го ползва пълноценно, тъй като стъпването на него ѝ причинява болка, което спонтанно я кара да не отпуска тежестта си на него, а това променя нейната походка. Ищцата сочи и че бързо се изморява, а според последните изследвания не се очаква скорошно възстановяване. Поддържа, че преживяла и психическа травма от неудобството от безпомощното си състояние през първите дни и нуждата близките ѝ да обслужват физиологичните ѝ потребности, както и че изпитва тревожност, напрегнатост и страх от пресичане на улицата. Сочи, че претъпрените имуществени вреди оценява на 30000,00 лв., от които предявява частичен иск от 15000,00 лв. Поддържа, че на 03.11.2022 г. е сезирала ответника за изплащане на обезщетение, но такова не ѝ е заплатено. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Д. З.“ е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез юрк. И. Г., с който искът се оспорва като недопустим, на основание чл. 498, ал. 3, вр. ал.1 от КЗ, доколкото от извънсъдебното сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ на дата 03.11.2022 г., до предявяване на исковата молба на 16.01.2023 г., не е изтекъл тримесечния срок за отговор на застрахователя. В евентуалност искът се оспорва като неоснователен, като се сочи, че с изплащането на ищцата на застрахователно обезщетение от 1800,00 лв. на 03.11.2022 г. същият е обезщетил пострадалата в пълен размер. Поддържа, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на реално претърпените душевни болки и страдания. Излага се, че пострадалата е получила нараняване в областта на глезена, без други увреждания по главата и тялото, загуба на съзнание или силен стрес, като същата е била в ясно съзнание и ориентация. Сочи се, че ищцата е била в съзнание, изписана е само тридесет минути след постъпването в МБАЛ „Св. А.“, а лечението е продължило в домашни условия, като единствено са предписани студени компреси и ортеза. Излага се, че размерът на обезщетението не е съобразен с трайната практика на съдилищата и социално- икономическата обстановка в страната, като пълният размер на претенцията от 30000,00 лв. се равнява на средния доход на едно лице от домакинство в България, който то реализира за повече от три години и девет месеца.
Определя като недоказано, че пострадалата действително е закупила и носила предписаната 2 ортеза в рамките на две седмици, с оглед на което се твърди, че тя е възпрепятствала побързото си и безпроблемно възстановяване. Оспорва се изрично настъпването на негативни промени в психо-емоционалния свят на пострадалата - тревожност, напрегнатост и страх от пресичане на улица, като тя не е търсила и специализирана психологична помощ. Прави се възражение за съпричиняване, а именно, че пешеходката е била длъжна да съобрази разстоянието до превозните средства и скоростта им на движение, като не удължава ненужно пътя и времето си за пресичане и не спира без необходимост на платното за движение предвид разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, както и че е неглижирала здравословното си състояние, като не закупила и носила предписаната ортеза в рамките на две седмици и по този начин е удължила срока на своето възстановяване и е усложнила състоянието си. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава, тъй като до предявяването на исковата претенция не е изминал срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по писмената претенция. Не оспорва, че е обезпечавал покритието по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Дачия Дъстър“ с ДК № * към датата на ПТП. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В о.с.з. ищцата се явява лично, поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си представител.
В о.с.з. ответникът не изпраща законен представител, поддържа изразената позиция по спора чрез писмена молба докладвана от съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласнo констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – В., на 31.10.2022 г., около 13:13 ч., в гр. В., на кръстовището на бул. „Св. Е.“ и бул. „К. и Ф.“, възниква ПТП между л.а. „Дачия” с ДК № *, собственост на „ЕРП - С.“ АД, управляван от Н. А. А. и пешеходеца Р. А. С.. В съставения протокол е посочено, че не са налице видими щети по МПС, а пешеходецът е с контузия на десния крак, както и че водачът не пропуска и блъска пресичащия от дясно наляво пешеходец.
По делото е представено НП № * г. на началник група Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - В., с което на Н. А. А. е наложена глоба въз основа на приложения АУАН серия GA № * г. за това, че при управление на товарен автомобил „Дачия” с ДК № * в гр. В., по бул. „Св. Е.“ посока ул. „Я. М.“, на кръстовището с ул. „К. и Ф.“ извършва маневра завиване наляво без да пропусне и блъска пресичащият отдясно наляво по пешеходна пътека пешеходец, който получава кнтузия на десен крак, с което виновно нарушил чл. 119, ал. 4 от ЗДвП. С НП на нарушителя е наложена глоба от 200,00 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.
179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП, като същото е влязло в законна сила на 30.12.2022 г. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени на нарушителя без възражения.
Съгласно представените като доказателства по делото фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент в спешно отделение от 31.10.2022 г. на Р. С., същата е постъпила на тази дата в спешното одтделение на МБАЛ „Св. А. - В.“ АД в 13:30 ч. и е напуснала в 14:00 ч., като при снета анамнеза за болки в десен глезен вследствие на ПТП е поставена диагноза S90.9 по МКБ – „повърхностна травма на глезена и стъпалото, неуточнена“, като са направени образни изследвания, предписан е покой и студени компреси, както и ортеза за глезен.
Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № * г. издадено от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, ищцата била прегледана на 29.11.2022 г. от съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина, при предварителни данни, че на 31.10.2022 г. е пострадала в ПТП като пешеходец, след удар в десния крак от калника на автомобила. Посочено е, че при прегледа ищцата се оплаква от болка в дясната става. Съдебният лекар установил следните обективни находки по нейното тяло: умерено изразен оток на площ с размери около 15/ 1 0 см по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в долния край, около глезенната става, като в същата зона кожата е моравокафеникава на цвят и суховата. В заключение е посочено, че се касае за контузия на дясната подбедрица в областта на глезенната става, която травма е резултат от действие на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв е възможно да се е получила по начина и във времето посочени от ищцата. Заключено е, че контузията е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид морфологичния вид на травмираната област е препоръчан преглед при съдов хирург.