Решение № 1365 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110174891 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, с която ***************, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: *******************, е предявило срещу А.

Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ***********************, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 99, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата в размер на 1333,13 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 726505 от 25.08.2021г., сключен със *************, което вземане е прехвърлено на *************** с Договор за цесия от 12.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане в полза на ищеца 1 е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 46085/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в.

Ищецът *************** твърди, че на 25.08.2021г. между ************* и А. Д. П. е сключен договор за потребителски кредит № 726505 от разстояние, по силата на който на последната била отпусната заемна сума от 2000 лв., при фиксиран лихвен процент 36.00 % и ГПР – 42,58 %. Сочи, че за ответната страна е възникнало задължение да погаси кредита в срок до 25.05.2022г. съгласно определен погасителен план. Посочва, че с Договор за цесия от 12.07.2023г. му били прехвърлени паричните притезания, произтичащи от кредитното съглашение, за което обстоятелство ответникът бил уведомен. В условията на евентуалност ако съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен, то се моли съдът да приеме, че уведомлението, приложено към исковата молба е редовно връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба. Твърди, че както към изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, така и понастоящем, ответникът не е изпълнил задълженията си. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че между 2 цедента и ответника не е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит. В предвид твърденията на ищеца, че договора е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние липсвали доказателства, че посоченото в писмените доказателства IP е регистрирано на ответника.

Релевира възражение за нищожност на договора за кредит, като сключен при противоречие със закона, при заобикаляне на закона и като сключен при накърняване на добрите нрави. При условията на евентуалност твърди, че клаузите на чл. 1, т.3 и т.4, касаещи лихвения процент и ГПР са нищожни. Не били представени доказателства, че заемната сума е получана от ответника, като и се възразява цесията да е надлежно съобщена на ответника. Също поддържа, че съгласно представената от ищеца извадка ответникът е заплатил сума общо в размер на 2405,85 лева, с която изцяло са погасени задълженията. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът ***************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 362621/05.11.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът А. Д. П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от назначения й особен представител - адвокат В. Р-Й, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на 3 исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, като предявена от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 46085/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит № 726505 от 25.08.2021 г. и приложение № 1 към същия, сключен между

**************, като кредитодател и А. Д. П., като кредитополучател, по който ************** се задължава да предостави на кредитополучателя П. потребителски кредит съгласно условията на договора. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредита е потребителски, предоставената сума е в размер на 2000,00 лева, със срок на погасяване на кредита – 9 месеца, брой погасителни вноски – 9 при ГЛП от 36% и ГПР от 42,58%.

Общо дължимата сума по кредита е посочена като 2340,79 лева, включваща главница и лихва, а при включена и 4 неустойка в размер на 3238,20 лева. Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между ************* и потребителите.

По делото е приет и Договор за цесия от 12.07.2023г., сключен между *************, като цедент и ***************, като цесионер по силата на който всички вземания по договори за кредит на физически лица са прехвърлени на цесионера, като по делото са приети извадки от Приложение към договора, от които съдът индивидуализира вземането, поради което съдът намира, че се установи, че точно процесното вземане е едно от прехвърлените на ищеца по реда на чл. 99, ал.1 от ЗЗД, като цедент. Отделно с разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.

Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането.

Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще 5 създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД.

Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.26 от досието му, както и на л. 27 е прието и потвърждение за сключена цесия. Такова уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. По делото е представено и уведомление, което е връчено по молба на ищеца на назначения особен представител на ответника в производството. Следва да се посочи, че в теорията и практиката няма категорично становище дали уведомлението за цесията на назначения на основание чл.

47, ал.6 от ГПК особен представител е релевантно. Една част застъпва становището, че длъжникът се счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение /особен представител му е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен/.

Освен това уведомяването за цесията не е част от фактическия състав на договора за цесия и е свързано изцяло със защита правата на длъжника да не плати два 6 пъти. Настоящият съдебен състав споделя практиката, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това, според настоящия състав, се отнася и до уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка е налице практика на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II ГО и др. /, приложими в случая по аналогия, в която се застъпва най общо становището, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.

47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. По изложеното съдът намира, че уведомяването за цесията е редовно и е породило действие.

Освен това ответникът оспорва наличието на договорно правотношение между страните по договор за кредит. Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между ************** и ответника договор за кредит и за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които твърдения се извеждат от обстоятелствената част на 7 исковата молба. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящият 8 случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени документи - договор за потребителски кредит от 25.08.2021г., и общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника като подписани електронно документи, което обстоятелство не се установи в производството. Ищецът не е представил процесните договори в оригинал а единствено твърди, че договора е сключен и подписан при условията на ЗПФУР, което прави твърденията му разнопосочни. Ето защо, съдът не може безспорно да приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен диспозитивен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 868/2012 г., IV г. о., ГК/, както и че при сключването на договора са изпълнени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР.

Ищецът с оглед релевираните от ответника оспорвания не заяви доказателствени искания за доказване осъществяването на обстоятелствата по чл. 18, ал.1,т.1-3 от ЗПФУР. Представената електронна кореспонденция не доказва потвърждаване от потребителя сключването на договора. Освен това договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума. В чл. 5 от договора е уговорено между страните, че сумата се усвоява по посочения в заявлението за кандидатстване начин: чрез банков превод или на каса 9