Решение № 894 от 08.07.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 894 гр. Пловдив,08.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,въззивно гражданско отделение,V състав, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 1084 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от Т.С.М.,ЕГН-********** против Постановление изх.№

21691/05.03.19г.на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 818/12г.,с което е оставено без уважение поради липса на основание искането му за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Жалбоподателят счита атакуваното постановление за незаконосъобразно,неправилно и необосновано по подробни съображения,изложени в жалбата.Претендира разноски.

Взискателят „ЕВН България

Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив не е изразил становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви за недопустимост,респективно-за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доводите в жалбата и данните по изпълнителното дело,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ГПК от легитимирано лице против действие на ЧСИ, поради което е допустима.Неоснователни са доводите на ЧСИ за недопустимост на жалбата,тъй като обжалваното действие не попадало в обхвата на хипотезите на чл.435 от ГПК.Напротив,атакува се постановление,с което е отказано прекратяване на изп.дело,което е обжалваемо действие на съдебния изпълнител по см.на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД въз основа на изп.лист от 24.02.12г.на ПдРС по ч.гр.д№ 288/12г. против длъжника С. Т. М..С молбата за образуване на изп.дело взискателят е възложил на ЧСИ Павлов всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди,че взискателят не е поискал извършването на каквито и де било изпълнителни действия в периода от 14.11.12г.до 13.11.14г.,поради което били налице условията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Насроченият на

20.11.13г.опис на дв.вещи на длъжника нямало данни да е извършван,поради което не можел да предотврати настъпването на перемцията.

По изп.дело са провеждани изпълнителни действия,като на 13.11.12г.ЧСИ е вписал възбрана върху собствения на длъжника С. М. недвижим имот.

Следващото действие на ЧСИ е от 20.11.13г.,когато е насрочил опис на движими вещи на длъжника.Няма данни така насроченият опис да е бил проведен.

На 22.07.15г.е постъпила молба от взискателя за предприемане на изп.действия с всички предвидени в ГПК способи за принудително изпълнение.Всички последващи изп.действия са за период,по-кратък от 1 година,като междувременно на осн.чл.429,ал.2 от ГПК са конституирани като длъжници по изп.дело наследниците на починалия длъжник С. М.,сред които е и настоящият жалбоподател Т.С.М..

Съгласно т.10 от ТР №

2/26.05.15г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/13г., от 13.11.12г.-когато е вписана възбрана върху недв.имот на длъжника,давността се прекъсва и започва да тече нова давност,доколкото давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на

ЧСИ по възлагане от взискателя съгл.чл.18,ал.1 от ЗЧСИ(какъвто е настоящият случай).В случая новата давност би изтичала на 12.11.14г.,ако междувременно не е прекъсната от предприемането на друго изпълнително действие на ЧСИ.

Преди това обаче ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника на 20.11.13г,за който се твърди,а и ЧСИ признава,че не е бил извършван.Въпросът е дали насрочването на този опис,без да е извършван,представлява изпълнително действие,което прекъсва давността.Настоящата инстанция намира,че насрочването на описа е част от предприемането на изпълнителното действие опис и като такова следва да се приеме за действие на съдебния изпълнител,което прекъсва давността.Още повече,че насроченият опис може да не бъде извършен по причина,стояща извън длъжника или взискателя.Ето защо с насрочването на опис на дв.вещи на длъжника на 20.11.13г.се прекъсва давността,започнала да тече от предходното изп.действие-вписването на възбрана на недв.имот и е започнала да тече нова давност,която също е прекъсната с последващотно изп.действие от 22.07.15г.,когато е постъпила молба от взискателя за предпришемане на изп.действия с всички предвидени в ГПК способи.Съгласно т.10 от цитираното търкувателно решение искането да бъде приложен определен изп.способ също прекъсва давността,защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.

Предвид изложеното дотук съдът приема,че атакуваното постановление,с което е отказано прекратяване на производството посилата на закона е правилно.

Не са налице основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, за да се приложи разпоредбата на чл.435, ал.1, т.6 от ГПК.

Поради горното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Водим от изложеното

Пловдивският окръжен съд

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.С.М.,ЕГН-********** против Постановление изх.№ 21691/05.03.19г.на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 818/12г.,с което е оставено без уважение поради липса на основание искането му за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: