Решение № 2402 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2402 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330121909 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. Г., ЕГН ********** срещу Стик кредит АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1812.52 лева, получена от ответника при начална липса на основание, в периода 27.02.2024 год. до 27.11.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2024 год. г., до окончателното изплащане на сумата. /цената на исковата претенция е съобразена с допуснатото с Протоколно определение от 16.04.2025 год. изменение на иска по чл. 214, ал.1 ГПК. /

Ищецът твърди, че в периода 27.02.2024 год. до 27.11.2024 год. на различни дати е заплатила на ответното дружество различни суми в общ размер на 1812.52 лева. Твърди, че сумите са платени без основание, тъй като от ответното дружество ги претендирали от нея. Твърди, че договорните отношения между страните са приключили. По изложените съображения моли исковата претенция да се уважи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Стик кредит” ООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че тъй като от ищцата не са представени доказателства за извършените плащания, не може да вземе отношение по тях. Сочи, че дружеството като небанкова кредитна институция получава множество плащания, вероятно за процесните има основание, тъй като едва ли става въпрос за грешка от страна на ищцата, но тъй като няма представени доказателства за плащанията, то не може да вземе становище по основателността. Моли се, така предявеният иск да бъде 1 отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер, както и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да установи наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

В хода на процеса от ищцовата са представени 13 броя разписки /л.3036/, видно от които в периода от 27.02.2024 год. до 27.11.2024 год. от ищцата в полза на ответното дружество е преведена сума от общо 1812.52 лева.

Въпреки, разпределената доказателствена тежест, ответното дружество не доказа наличие на основание за заплащането на сумата. Макар и в заявление вх. № 40420 от 08.04.2025 год., от ответника да се излагат съображения, че между страните е сключен валиден договор за кредит, то по делото не се събраха доказателства за съществуващо облигационно правоотношение между страните. Не се събраха доказателства и за наличие на друго основание, което би довело до установеното имуществено разместване.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявената исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло. Следва да бъде уважено и искането за заплащане на законна лихва върху сумата от 1812.52 лева от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.12.2024 год., до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният е направил разноски в размер на 61.62 лева – заплатена държавна такса.

Ищецът е представляван и от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатила хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Относно възнаграждението за процесуалния представител адв. К. съдът намира, че следва да уточни следното: По делото е представен Договор за правна помощ и съдействие /л. 4,5/, съгласно който за адв. К. е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за защита на ищцата. При определяне на размера на следващото се възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да 2 приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид материалния интерес, фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. К. следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал., предл. 1 от ЗЗД, „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, да заплати на Т. М. Г., ЕГН **********, ищеца сумата от 1812.52 лева, получена от ответника при начална липса на основание, в периода 27.02.2024 год. до 27.11.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2024 год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на чл. 78, ал.1 от ГПК, „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на Т. М. Г., ЕГН **********, сумата от 61.62 лева, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. К. К. от АК Пловдив, със служебен адрес ***, сумата от 300 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3