Решение № 231 от 19.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. ЛЕВСКИ, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20264410100676 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, гр.София срещу М. Д. А. от гр.Левски, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.06.2023 година длъжникът М. Д. А. сключила Договор за потребителски кредит №*** с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по силата на който била закупена стока - 1 брой мебел за сумата от 7200 лева, която мебел била получена от длъжника, срещу което последният се съгласил да върне 23 броя вноски по 420.07 лева и 1 вноска по 419.90 лева в срок до 05.07.2025г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, инкорпориран в Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 34.67 %, както и годишен процент на разходите в размер на 39.72 %.

Излага аргументи, че договорът представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и отговаря на императивните изисквания, поставени в този закон.

Твърди, че в чл.9.4. от Договора за потребителски кредит страните се съгласили че при просрочие Потребителят дължи лихва за просрочие в размер 1 на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба на вземания /Цесия/ от 31.10.2024г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

В чл.25.8. от Договора за потребителски кредит било уговорено, че цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнението му, се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти (постоянен, настоящ и/или адрес за кореспонденция за Потребителя).

Твърди, че до длъжника било изпратено уведомление за цесията на посочения от него настоящ адрес на 18.11.2024г. При условията на евентуалност твърди надлежно връчването на уведомлението с връчването на исковата молба. Твърди към датата на подаване на исковата молба задължението на ответника все още да не е погасено.

Твърди, че вземанията, които ищецът има спрямо ответника били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №134/2026г. по описа на Районен съд - Тутракан.

Твърди размерът на паричното вземане, което се претендира с исковата молба, да е актуализирано поради налични плащания по сметка на кредитора след издаване на заповедта за изпълнение, а именно сумата в общ размер от 3332.70 евро, формирана както следва: главница в размер на 3 281.42 евро след приспадане на вноските, постъпили след издаване на заповед за изпълнение; мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 51.28 евро за период от 13.01.2026г. до 29.06.2026г., когато сумата е актуализирана; лихва за забава върху главницата от 30.06.2026г. до окончателно изплащане на вземанията.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС Бета България” ЕООД, описаните по-горе като непогасени вземания.

Прави искане в случай, че ответникът не подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него на основание чл.238, ал.1 ГПК.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

2

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника М. Д. А., с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Установява се от справка в ЕИСС по електронно заповедно дело №134/2026г. по описа на РС-Тутракан, че същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника М. Д. А.. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №71/27.01.2026г., с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора следните суми: главница в размер на 3572,87 евро - по Договор за потребителски кредит №***г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; мораторна лихва за периода от 06.08.2025г. до 13.01.2026г. в размер на 115,20 евро; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок и касае част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът М. Д. А. не е депозирал писмен отговор на исковата молба в 3 срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно връчено му, на ответника изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид изложеното, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да признае за установено, че ответникът М. Д. А. дължи на „АПС България” ЕООД сумата в общ размер от 3332.70 евро, формирана както следва: главница в размер на 3 281.42 евро; мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 51.28 е в р о за период от 13.01.2026г. до 29.06.2026г.; лихва за забава върху главницата от 30.06.2026г. до окончателно изплащане на вземанията.

С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в общ размер на 152,87 евро, включващ 50,61 евро – държавна такса и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, както направените в заповедното производство по ч.гр.д. №134/2026г. по описа на РС-Левски разноски в общ размер на 112,70 евро, включващ 62,70 евро – държавна такса и 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД в отношенията между страните, че М. Д. А., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „АПС България” ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер от 3332.70 евро, формирана както следва: главница в размер на 3 281.42 евро; мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 51.28 е в р о за период от 13.01.2026г. до 29.06.2026г.; лихва за забава върху 4 главницата от 30.06.2026г. до окончателно изплащане на вземанията, по Договор за потребителски кредит №***г., сключен между М. Д. А. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №71/27.01.2026г. по ч.гр.д.

№134/2026г. по описа на Районен съд – Тутракан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Д. А., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „АПС България” ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление:***, разноски в исковото производство в общ размер на 152,87 евро и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№134/2026г. по описа на Районен съд – Тутракан в общ размер на 112,70 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5