Решение № 4227 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4227 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330114357 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.

222 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ищецът Д. Г. А. е предявил против „Професионален футболен клуб Ботев“ АД искове за осъждане на дружеството да му заплати парични суми в следните размери: 7284,95 лева, представляваща трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2025 г. (5663,90 лева – за месец юни, и 1621,05 лева – за месец юли); 9308,52 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2024 г. и 2025 г. (5 дни – за 2024 г., и 10 дни – за 2025; 5179,69 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът Д. А. твърди, че до *** г. работил по трудов договор с работодателя „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД, като заемал длъжността ***. На посочената дата трудовото правоотношение между страните било прекратено поради съкращаване в щата. Бившият му работодател не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците май и юни 2025 г., възлизащо на сумата от общо 7284,95 лева. Не му било заплатено обезщетение за неизползвания от него годишен отпуск в размер на 3908,52 лева за 1

5 работни дни за 2024 г. и за 10 работни дни за 2025 г. Не му било заплатено и дължимото при прекратяване поради съкращаване в щата на трудовото правоотношение обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно възнаграждение, а именно – 5179,69 лева. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил отговор от ответника по делото „Професионален футболен клуб Ботев“ АД. Такъв е постъпил с два дни закъснение и ще се счита за становище, с което искът се оспорва и се претендират разноски. Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало на*** г., по силата на което ищецът заемал при него посочената длъжност. Оспорва през процесните два месеца – юни и юли 2025 г., ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения, поради което и намира, че не му се дължи търсеното възнаграждение. Оспорва размера на претендираното трудово възнаграждение. По отношение на претенцията по чл. 224, ал. 1 от КТ посочва, че за времето, в което ищецът бил на работа в ответното дружество, същият бил използвал целия, полагащ му се платен годишен отпуск. Оспорва и претенцията по чл. 222, ал. 1 от КТ, понеже не било налице основанието „съкращаване в щата“ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

С протоколно определение от 21.05.2026 г., постановено по делото, насрещният иск на „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, обективиран в отговора на исковата молба, е отделен за разглеждане в друго дело.

В открито заседание на 21.05.2026 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ досежно неговия размер, като същият се счита за предявен за сумата от 4503 евро, от които 3400,09 евро – трудово възнаграждение за месец юни 2025 г., и 1101,91 евро – трудово възнаграждение за месец юли 2025 г.; както и изменение на предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ досежно неговия размер, като същият се счита за предявен за сумата от 2588,56 евро; както и изменение на предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ досежно неговия размер, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 3261,63 евро.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите и по възраженията на ответника:

По делото няма спор, че ищецът Д. А. е заемал длъжността *** при ответното дружество по силата на сключен между страните трудов договор от *** г. за периода до ***г., както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Първият спорен въпрос по делото е съществуват ли неплатени задължения за трудово възнаграждение на ищеца за месеците юни и юли 2025 г.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което се прие без оспорване от страните и което се кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено, през месец юни 2025 г. ищецът А. е отработил пълните 21 работни 2 дни, а през месец юли 2025 г. не е отработил никакви дни, като вместо това се е ползвал от правото си на платен годишен отпуск с продължителност 7 дни (т. е. за продължителността на всички работни дни от действието на ТПО за този месец – 01.07.2025 г. – 10.07.2025 г.).

Разпитаната по почин на ищеца А. св. – М. В., дава показания, че през м. юни 2025 г. същият се е явявал на работа при ответното дружество, в която част показанията са логични и кореспондират с установеното от вещото лице въз основа на изследваните счетоводни записвания, поради което се кредитират от съда. Що се касае обаче до съобщеното от св. В., че и до към 10.07.2025 г. Д. А. е „работил както обичайно“ на стадион „Х. Ботев“ и на базата на футболния клуб в *** следва да се отбележи, че свидетелката няма преки лични впечатления относно това, дали А. се е явявал на посочените места, за да престира работната си сила по волята на работодателя, или по свои лични ирелевантни за спора мотиви, въпреки че ползва отпуск. Затова в тази втора част нейните показания не са годни да установят, че в периода от 01.07.2025 г. до 09.07.2025 г. вкл. г-н А. реално е полагал труд съобразно задълженията си по сключения с ответника трудов договор от *** г.

Неподкрепено с доказателства остана възражението на ответника „ПФК Ботев“ ЕАД, че през м. юни 2025 г. служителят не е полагал труд реално, поради което не следвало да му се начислява трудово възнаграждение.

Въз основа на експертното заключение и събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че за м. юни 2025 г. Д. А. реално е изпълнявал трудовите си функции съгласно сключения с работодателя-ответник договор, а за м. юли 2025 г. (от началото на месеца до датата на прекратяване на ТПО – 10.07.2026 г.) – че не ги е изпълнявал, тъй като е бил в платен годишен отпуск.

Тук е мястото за яснота да се посочи, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба – „…срещу полагания от моя страна труд, работодателят беше длъжен да ми заплаща възнаграждение в уговорен размер. До този момент същият не ми е заплатил трудово възнаграждение за следните месеци: … м. юли 2025 г.“ – съдът е сезиран да разглежда единствено иск за неплатена работна заплата за м. 07.2025 г., квалифициран надлежно по чл. 128, т. 2 от КТ. Иск за заплащане на възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от КТ за ползван платен годишен отпуск за този месец в това производство не е предявен и не може да бъде разгледан.

Следващият спорен по делото въпрос касае съществуването на вземане у работникаищец за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ.

Твърдението на работодателя, че Д. А. преди прекратяването на процесното ТПО е използвал всички полагащи му се дни платен годишен отпуск, е в разрез със събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице П. Н. по ССчЕ, се установява, че при прекратяването на ТПО Д. А. е имал 15 дни неизползван платен годишен отпуск. Именно с тази продължителност е полагащият се на ищеца, но неизползван към датата на прекратяването на процесното ТПО с „ПФК Ботев“ ЕАД, платен годишен отпуск.

По предявения иск за заплащане на обезщетение поради оставане без работа за един 3 месец на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, ищецът следваше да докаже съобразно разпределената му доказателствена тежест, че прекратяването на трудовото му правоотношение е настъпило на посоченото в исковата молба основание – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ. Той не съумя да стори това. По делото не е ангажирано от негова страна нито едно доказателство за спорното основание за прекратяването. Напротив, насрещното доказване на ответника „ПФК Ботев“ ЕАД, което не е нужно да е пълно, се намира да е успешно – същият е представил заповед за прекратяване на ТПО, подписана от ищеца А., в която се сочи основание за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Последното не се свързва с възникване на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

За установяване на размера на исковете съдът взема заключението на вещото лице Н., от което е видно, че за месец юни 2025 г. на ищеца се дължи трудово възнаграждение в размер 6650 лева, т. е. 3400,09 евро; размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за възлиза общо 5062,80 лева, т. е. 2588,56 евро.

Събрани са и други неотносими доказателства.

По правото:

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Дължи се плащане единствено за реално престиран труд (в т. см. напр. определение № 111 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 3821/2019 г., IV г. о., ГК).

По силата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата работодателят дължи на служителя обезщетение, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец.

Предвид достигнатите по-горе фактически констатации, следва извод, че ищецът Д. А. доказа пълно и главно единствено, че е материалноправно легитимиран кредитор на ответника по вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и по вземането за неплатено трудово възнаграждение за м. юни 2025 г. Тези два иска са доказани по основание и размер и следва да се уважат. Останалите искове на г-н А. – за заплащане на трудово възнаграждение за м. юли 2025 г. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ – не се доказаха по основание и ще се отхвърлят. Без значение е, че са събирани доказателства за размера им.

Ще се уважи и искането за присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба в съда върху главниците по уважените претенции - същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и е поискана своевременно.

4

По разноските:

С оглед изхода от делото по съразмерност на Д. А. следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 556,03 евро съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ПФК Ботев“ ЕАД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от иска разноските за производството в размер на 328,52 евро, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

В диспозитива на решението всички суми ще се посочат в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД, ЕИК 201468114, да заплати на Д. Г. А., ЕГН **********, парична сума в размер на 3400,09 евро /три хиляди и четиристотин евро и девет евроцента/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец юни 2025 г. съгласно сключен между страните на *** г. трудов договор, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 23.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 1102,91 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец юли 2025 г.