Присъда № 17 от 24.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Присъда № 17 от 24.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 3/2025 г. по описа на Окръжен съд – В.Т.

Производството пред Великотърновски окръжен съд е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от адв.

Александър Чокойски, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М.М., срещу Присъда № 7/17.09.2024 г. по НОХД № 5/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М.Т.М. за виновен в това, че на ** г. в местността „*“ в землището на с. Р., общ. З., чрез лицата К.С.В. от с. С., общ. П. и Б.А.Ч. от с. Г., общ. З., като посредствени извършители, противозаконно унищожил чужди недвижими вещи, а именно:

- 281.16 дка посев от царевица в масив № 6 и 75.18 дка посев от царевица в масив № 49, общо 356.34 дка посев от царевица, собственост на Земеделски производител Д.Й.Б. от гр. З., имущество на обща стойност 29091.60 лв.,

- 23.10 дка посев от царевица в масив № 12, 18.38 дка посев от царевица в масив № 16 и 13.82 дка посев от царевица в масив № 50, общо 55.30 дка посев от царевица, собственост на Земеделски производител К.Б.Д. от с. Д.Ш., общ. З., имущество на стойност 5184.37 лв., и

- 9.49 дка посев от царевица в масив № 39, собственост на „Агромилк“ ЕООД с. Д.Ш., общ. З., представлявано от управителя З.З.С. от с. Д.Ш., общ.

З., имущество на стойност 743.35 лв., чрез използване на земеделска техника – трактор „Зетор“ с № ВТ ** на МЗХ с прикачен култиватор и трактор „Щаер“ с № ВТ ** на МЗХ с прикачен култиватор, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК във вр. с чл. 36 и чл.

54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл. 66 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият М.М. е осъден да заплати на Д.Й.Б. с ЕГН ** от гр. З., ул.

„**“ №сумата 29091.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Подсъдимият М. е осъден да заплати сумата от 635.00 лв., представляваща направените разноски по делото на фаза досъдебно производство, по сметка на ОД на МВР – В.Т., както и сумата 342.60 лв., представляваща направените разноски по делото на фаза съдебно производство, както и сумата 1163.66 лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск, по сметка на Районен съд – Елена.

1

С въззивната жалба се заема становище за неправилност, неоснователност и незаконосъобразност на постановената присъда. Счита, че от доказателствата по делото не се доказва обвинението, повдигнато с обвинителния акт, което счита, че е несъставомерно по отношения на подсъдимия М.. Посочва, че по делото не е доказана нито субективната страна на деянието, нито същото да е извършено от обективна страна и неправилно първоинстанционният съд е приел, че М.М. противозаконно е унищожил чужди недвижими вещи. Посочва, че подсъдимият М. не е разпореждал на двамата трактористи да навлизат в чужди ниви, като той заема длъжност деловодител в „Агрокрафт“ ЕООД и няма възможност да дава разпореждания на наетите във фирмата лица. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на св. Д. М. и на един от трактористите, според които на 18.05.2021 г. единствено Д. М. е бил на място в местността „*“ и той е казал да се въведат в джипиесите на тракторите земите, за които „Агрокрафт“ ЕООД има правни основания за обработка /собствени или наети заеми/. Твърди, че към този момент е било налице влязло в сила определение на Административен съд – В.Т., с което е било спряно предварителното изпълнение на Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г. до приключване с влязъл в сила акт на производството по АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена. Счита, че спирането на изпълнението възстановява предходното правно положение преди издаване на заповедта, т.е. обработването на процесните земи в реални граници, според това кой притежава правно основание за обработване на земите. В тази връзка, посочва, че в последствие по КАД № 10201/2023 г. на Административен съд – В.Т. заповедта е обявена за нищожна, поради което и не е произвела действие. Излага доводи, че в хода на първоинстанционното производство тези обстоятелства не са взети предвид и не е изследван въпросът към 18.05.2021 г. на кого е посевът, в чии ниви има увреждания, на какъв етап е бил посевът, какви посеви са били унищожени.

Счита, че неправилно изводите за това чия собственост са унищожените посеви се прави въз основа нищожна заповед за служебно разпределение.

Моли присъдата да бъде отменена, като подсъдимият М. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск.

В хода на въззивното производство представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново посочва, че доколкото липсва подаден протест, моли първоинстанционната присъда, като обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена и споделя изложените в нея мотиви.

Повереникът на частния обвинител К.Д. - адв. Иринчев, счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Счита, че макар Заповед № ПО-09/518/21.10.2020 г. да е обявена за нищожна, то към момента на процесното деяния тя все още не е била обявена за такава, поради което и подсъдимият не може да бъде оневинен на това основание. Посочва, че предварителното изпълнение на процесната заповед е спряно на 10.05.2021 г., като осемте месеца, земеделските производители са извършили на валидно 2 правно основание необходимите мероприятия в разпределението на имоти.

Навежда доводи, че последиците от спирането в хипотезата на чл. 166, ал. 4 АПК, не са изрично уредени, като според чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК /който касае допускане на предварително изпълнение от административен орган/, ако предварителното изпълнение бъде отменено административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението, а според чл.

167, ал. 3, изр. 2 АПК /който касае допускане и отмяна на предварително изменение от съда/, предвижда, ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановя се положението съществувало преди изпълнението.

Счита, че в първия случай, в тежест на административния орган е да възстанови положението, а във втория, вероятно на съда, поради което в хипотезата на чл. 166, ал. 4 АПК не е ясно кой дължи възстановяване на положението съществувало преди изпълнението. Посочва, че по частно касационно административно дело № 10106/2021 г. на Административен съд – В.Т. производството по спиране се е развило двуинстанционно, без заинтересованите страни, сред които и пострадалите от престъплението, да са имали знание за него и без да са дали становище по него. В тази връзка, счита, че това обяснява защо земеделските производители са действали съобразно заповедта за служебно разпределение и оборва тезата на подсъдимия за наличие на правно основание, позволяващо му унищожаването на чужди посеви и царевица. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. Чокойски моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменена първоинстанционната присъда, а подсъдимият оправдан. Посочва, че както е видно от Приложение № 1 от експертизата, над 80 % от площите в местността, са собствени или наети на фирма „Агрокрафт“ ЕООД, като при липсата на действителна заповед и при спряна такава, посевът в огромната си част е на фирма „Агрокрафт“, защото тя има правните основания за ползване в тази местност. Твърди, че при спиране действието на заповедта се възстановява предходното правно положение, преди издаването на тази заповед, в следствие на което всеки има правно основание да обработва собствените си земи. Посочва, че дори да се извършени някакви разходи във връзка с тази заповед, то това е облигационен, а не наказателен въпрос. Счита, че по делото е установено, че огромната част от земите в „*“ са на „Агрокрафт“, поради което неин е посевът, а там където имат правни основания Б. и Д., не може да се установи, какви разходи са направели, тъй като няма разходни норми. Моли присъдата да бъде отменена.

Подсъдимият М. моли да бъде оправдан. Твърди, че процесната заповед е обжалвана пред Районен съд – Елена, като вместо в едноседмичен срок, съдът се е произнесъл по искането за спиране на предварителното действие след четири месеца. Твърди, че е деловодител във фирмата и се занимава с технически и документални неща, а брат му е човекът, който се запознава с цялата технология по производство и дава данни за навигациите. Посочва, че той е бил единствено преносител на флашка от Л.Х. и не е пращал никой да 3 разваля царевицата. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като се запозна с подадената въззивна жалба, като съобрази доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, поради следните съображения:

Въз основа на извършения собствен анализ, както и на наличните доказателства събрани от районния съд и въз основа на тези, събрани в хода на въззивното следствие, настоящият съдебен състав извежда фактически изводи по смисъла на чл. 316 НПК, които се различават от тези на първоинстанционния съд, поради което прие за установена фактическа обстановка, която е от части различна от възприетата от районния съд, а именно:

Подсъдимият М.Т.М. е роден на ** г. в гр. Г.О., български гражданин, с постоянен адрес гр. В.Т., ул. „**, живущ на същия адрес, със средноспециално образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН *****. Към настоящия момент подсъдимият живее на семейни начала със З.Ц.Ш..

Подсъдимият има сключен трудов договор с „Агрокрафт“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., на което дружество управител е неговата майка Д.З.Т.. Подсъдимият е председател на ЗКПУ „Успех – Р.“ с. Р., общ. З..

Частният обвинител и граждански ищец Д.Й.Б. от гр. З. и частният обвинител К.Б.Д. от с. Д.Ш., общ. З. са земеделски производители, които обработват земеделски земи в землището на Община З. и околните села, включително и в землището на с. Р., общ. З..

През 2020 г. земеделските производители и дружества, които се занимавали с обработка на земеделските земи в землището на гр. З. и селата, находящи се в Община З., не могли да постигнат споразумение за ползването им през стопанската 2020/2021 г. По тази причина директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – В.Т. издал заповед, с която служебно разпределя земеделските земи за ползване на всеки един от тях. Същият издал Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г., която била обжалвана от „Агрокрафт“ ЕООД, във връзка с което било образувано АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена. Жалбоподателят поискал спиране на изпълнението на обжалваната заповед. С Определение № 49/08.03.2021 г. по АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена било оставено без уважение като неоснователно направеното искане от „Агрокрафт“ ЕООД за спиране изпълнението на Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – В.Т., с която било одобрено изготвеното разпределение по чл.

37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за ползване на масивите за стопанската 2020/2021 г. в 4 землището на с. Р., общ. З.. С Определение № 22/10.05.2021 г. по ЧКАД № 10106/2021 г. по описа на Административен съд – В.Т. било отменено Определение № 49/08.03.2021 г. по АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, като вместо това било спряно предварителното изпълнение на Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – В.Т. до приключване с влязъл в сила акт на производството по АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена. Определението на Административен съд – В.Т. било постановено на 10.05.2021 г. и било окончателно. Междувременно, земеделските производители засели отредените им земеделски земи със съответните култури, съгласно издадената Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – В.Т. за служебно разпределение.