Решение № 37 от 26.02.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Шумен, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20263600200091 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № *** от 24.07.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 04.09.2025г. срещу българския гражданин Ю. Е. Ю., с ЕГН **********, с посочен в Удостоверението адрес на обичайно местопребиваване в гр.***, обл. Шумен, ул. „***“ № 1А.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице, редовно призовано, се явява лично. Заявява, че е бил в Ротердам, Нидерландия на посочената в Удостоверението дата, като твърди, че на мястото няма стоп линия. Заявява, че не е плащал посочената финансовата санкция в която и да било държава-членка на ЕС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице Ю. Е. Ю. е роден на 01.12.2000г. и е с посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване, постоянен и настоящ адрес в гр.***, обл. Шумен, ул. „***“ № 1А.

Т.е. лицето има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Лицето не е декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно пребиваване в друго населено място извън или в пределите на РБ. Видно от Справката от НАП за сключени трудови договори, лицето е сключвало трудови договори в България, но към настоящия момент не е страна по такъв в България. Независимо от това съдът приема, че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № *** от 24.07.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 04.09.2025г. срещу българския гражданин Ю. Е. Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.***, обл. Шумен, ул. „***“ № 1А, е определена финансова санкция за сумата от 120,00 € /сто и двадесет евро/ за извършено нарушение на чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, за това, че на 17.01.2025г. в 07:22 часа като водач на МПС не е спрял на стоп-линия по пътищата на Кралство Нидерландия в Ротердам, Плейнвег.

Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на 1

Кралство Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 04.09.2025г.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и престъпление и по българското законодателство съобразно Закона за движение по пътищата и НК, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 120,00 €, според посоченото в Удостоверението, като няма направено искане за разноски във връзка с производството. В удостоверението е отразено, че събирането на санкцията не е погасено по давност, като датата на изтичане на давността е 04.09.2030г..

В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на лицето, респ. служебният защитник, също не се сочи пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа в достатъчна степен необходимите елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението.

Затова приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 120,00 € и то следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението. Доводите на защитника относно непълнотите в описанието на нарушението не касаят формата на Удостоверението и не го опорочават. По съществото на нарушението ШОС не може да вземе отношение, тъй като в съответствие с принципа за взаимно доверие, тези обстоятелства се приемат за установени от нидерландските компетентни органи.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № *** от 24.07.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 04.09.2025г. срещу българския гражданин Ю. Е. Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, обл. Шумен, ул. „***“ № 1А, като го привежда в изпълнение за сумата от 120,00 € /сто и двадесет евро/ и го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред АС – Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

2