Решение № 120 от 15.04.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Нови пазар, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20253620101153 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск за обявяване на недействителността на договор за кредит /анекс/, с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.26,ал.1,предл.1 и предл.3 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК вр.чл.10,ал.1,чл.11,алр.1,т.10 вр.чл.19,ал.4 от ЗПК ,вкл.с твърдения за неравноправност,по искова молба,депозирана от Н. Н. Н. с адрес:гр.***,действащ чрез пълномощника си адв.И. И. -АК Шумен срещу "***"

АД с

ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:гр.***,представлявано от управителя ***- изп.директор.

В исковата молба се твърди,че между ищеца ,като кредитополучател и ответника -като кредитодател,е сключен договор за потребителски кредит №***г.На ***г.към същия бил сключен анекс №***,неразделна част от който били *** и погасителен план.Съгласно ***,към анекса ,на ищеца бил предоставен потребителски кредит в размер на 5 095.40лв.,при годишна лихва 48.96% и годишен процент на разходите 65%,като месечната погасителна вноска била в рпазмер на ** лв.при одобрено обезпечение и 654.48лв.при липса на одобрено обезпечение.Видно от погасителния план към анекса ,в случай на непредставяне на обезпечение ,одобрено от ответника ,ищецът следвало да заплаща месечна неустойка в размер на 310.99 лв.В случая не било налице обезпечение на вземанията по договора за потребителски кредит,одобрено от ответника.

Ищецът счита,че процесния договор за кредит,изменен с анекс,*** и погасителен план е нищожен.Сочи,че са налице нарушения на чл.21,ал.1 от 1

ЗПК,чл.19,ал.4 и ал.5 и чл.22 от ЗПК.Съгласно чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1 и чл.11,алл.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9,договорът за кредит е недействителен.Ищецът намира,че уговорената в погасителния план към анекса неустойка реално представлява разход ,който произтича и е пряко свързан с договора за кредит и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР.В случая уговорения размер на годишната лихва по кредита бил 48.96%,а посочения размер на ГПР65%.Счита,че в "общия разход по кредита за потребителя " ,който следва да бъде включен в ГПР, е и неустойката ,която по начина,по който е уговорена ,нямалацел да санкционира ищеца за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита,а представлявала допълнително възнаграждение за ответника и увеличавало значително цената на кредита.То нямало характеристиките на възнаградителна лихва ,тъй като не зависело от размера на заемната сума и от срока на ползване на кредита,но неминуемо водело до възникване на косвени разходи за заемателя,които трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл.19,ал.1 и 2 ЗПК.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит било необходимо,защото давало на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволявало да прецени икономическите последици от сключването на договора.Поради това,посочването на ГПР в договора за потребителски кредит било условие за действителността на самия договор,а неспазването му водело до недействителност на договора съгласно чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗЗП.От представената справка било видно,че размера на реалните годишна лихва и ГПР превишават в пъти посочените в договора за кредит.Разходите по кредита надхвърляли многократно пределния размер на ГПР съгласно чл.19,ал.4 ЗПК -пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,определена с ПМС.По този начин,макар формално договорът за потребителски кредит да съдържал размера на дължимия от заемателя ГПР,същият бил включен в нарушение на императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като реално не отразявал реалната стойност на ГПР. Макар формално процесинят договор за паричен заем да покривал изискуеми реквизити по чл.11,ал.1 от ЗПК,вписаните параметри на

ГПР не кореспондирали на изискуемото съдържание по т.10 -годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,поради което ищецът счита,че е нарушена нормата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Неяснотите и вътрешното противоречие при определяне и посочване на ГПР съставлявал съществен порок,изключващ валидността на договора -чл.26,ал.1,предр.първо от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Доколкото договорът бил нищожен,на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита ,в случая 5095.40лв.Към момента на подаване на исковата молба в съда,той върнал на ответника сума в размер на 5 100 лева.

Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което прогласи

2 нищожността/недействителността на договор за потребителски кредит №***г.,изменен с анекс №***/***г.,неразделна част от който са *** към същия и погасителен план .Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

В условия на евентуалност,ако съдът приеме,че предявеният иск е неоснователен,то предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор ,обективирана в погасителния план ,по силата на която той дължи месечна неустойка в размер на 310.99лв.в случай на непредставяне на обезпечение.В случай на уважаване на евентуалния иск,моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,който в законоустановения срок ,чрез пълномощника си адв.Л. В.

,вписана в САК е депозирал писмен отговор на предявените искове.Оспорва същите изцяло по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и необосновани.Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца,че сключеният между страните Анекс към Договор за потребителски кредит се явява нищожен.Възразява и оспорва твърденията,че процесният анекс и предвидената в него неустойка ,е недействителна на основание *** ,както и поради заобикаляне на закона,следователно-поради накърняване на добрите нрави.Възразява срещу твърденията,че сключеният процесе анекс е недействителен /нищожен/ поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума ,дължима от потребителя -чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Счита,че Анекс №*** към Договор за потребителски кредит №*** е изцяло действителен ,както и клаузата за неустойка,предвидена в него,и че са спазени всички законови условия.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца Н. Н. Н. /кредитополучател/ и ответника "*** "АД /кредитодател/ е сключен договор за потребителски кредит №***г., Анекс №***/***г. и *** към него,по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5095.40лв.,със срок на погасяване - ***.Размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е **лв.,а без одобрено обезпечение - 654.48лв.Уговорена е месечна такса в размер на 6.25 лева.

Страните са се договорили,че остатъкът от сумата по кредита в размер на 595.40лв.кредитодателят заплаща от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице -***|***/застраховател/.,като застрахователна премия по договора.

Годишната лихва за ползване на кредита е 48.96%.Годишният процент на разходите по кредита е определен на 65.00%.

Видно от погасителния план,неразделна част от договора е,че задължението по договора е следвало да бъде погасено на 24 месечени вноски,първата от ксоито на 01.11.2024г.-,а последната -на ***.,всяка от които в размер на **лв.при представено обезпечение,а при непредставяне на такова -всяка в 3 размер на 654.19лв.

Съгласно чл.1 от приложение №5 към договор за потребителски кредит №***,сключен между страните,те са се споразумели,че в срок до края на следващия ден ,считано от деня на сключване на договора за кредит,кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения :1/поръчителство на две физически лица или 2/ банкова гаранция в размер на 8 236.80лв.,представляваща сбор на дължимата главница и лихза за ползване на кредита,със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.В случай,че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители,той е длъжен в срок до края на следващия ден ,считанво от деня на предоставяне на сумата по кредита ,да осигури поне двама поръчители,които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.Поне един от поръчителите следва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева,да бъдат лица над 20 годишна възраст,да работят на безсрочен трудов договор,да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж,да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит ,включително и такъв с кредитодателя,да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има- кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен".

Според уговореното в чл.4 от приложение №5 към договор за потребителски кредит №*** в случай,че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредитаили действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,кредитополучателят дължи на кредитодателят неустойка за всеки календарен ден,за който не е представил обезпечение.Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 10.23 лева средно на ден,но да не надвишава 1% от главницана по кредита.Неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.Видно от погасителния план е,че за всяка от дължимите 24 месечни вноски е начислена и неустойка в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 310.99лв.;

Ответникът е представил по делото Общи условия на "***" АД гр.София,приложими към договори за потребителски кредит,които са задължителни за кредитополучателите и се прилагат в отношенията между страните по сключен Договор за кредит./2.3/ .В раздел IV,т.9.1 и 9.2 от същия е посочено,че с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя на основание договора за кредит и Общите условия,включително главница,лихви,такси и други разноски ,до окончателното им събиране в пълен размер ,най-късно в деня на сключване на договора за кредит и преди усвояване на сумата по кредита,кредитополучателят може да бъде задължен да учреди обезпечение .Обезпеченията се определят в Договора за потребителски кредит и прпиложенията към него.Същите гарантират плащането на всички вземания на кредитодателя до пълното издължаване от 4 кредитополучателя на сумите по договора за кредит и настоящите Общи условия.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,което съдът кредитира с пълно доверие като добросъвестно,компетентно и пълно ,се установява,че размерът на годишния процент на разходите по процесните договори за кредит,Анекс и погасителен план ,без включена неустойка ,посочена в погасителния план е 64.9934%,а с включена неустойка,посочена в погасителния план - 289.2226%.

Представените от ищеца и неоспорени от ответинка по автентичност и съдържание 5 броя счетоводни документи за извършени трансакции чрез ** удостоверяват,че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор следните суми:1/на 11.12.2024г.- 700.00лв., на 28.02.2025г.- 1550.00лв., на 12.05.2025г.- 2000.00лв.,на 28.05.2025г.- 450.00лв.и на 08.07.2025г.400.00лв.Общо в размер на 5100.00лв.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 ЗПК,както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК. Съдът намира, че сключения от страните договор съдържа неравноправни клаузи, които правят договора частично недействителен.