Определение № 220 от 08.04.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Ловеч, 04.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500131 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, вр.с чл.112 ЗС и Правилник за вписванията.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. П. СТ. от с.Дерманци, Ловешка област, в качеството му на земеделски производител, против Определение №5806.01.2022г.,пост.по гр.д.№ 432/2020г.о описа на РС-Луковит.

Счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага,че с Разпореждане №1207/27.11.2021г. РС-Луковит е оставил исковата му молба без движение, с указания да се впише. В изпълнение на указанията се е снабдил с данъчни оценки, скици и история на имотите. При проверката се оказало,че имотът-обект на аренда-№ 064079, е съставен от 4 по-малки имота. Този факт препятства вписването на исковата молба,тъй като в Разпореждане №1207/27.11.2021г. изрично е указан номерът на имота. Сочи,че вписването на исковата молба се извършва само при изрично разпореждане на съда.Счита,че след като е представил скици и оценки на новите 4 имота, съдът е следвало да се произнесе с ново разпореждане за вписване.Твърди,че липсата на такова е поставило в обективна невъзможност ищеца да извърши вписването. Счита,че съдът е следвало да повтори указанията си за вписване с изрично посочване на новооткритите имоти. Доколкото това касае и индивидуализацията на процесния имот, същите е следвало да бъдат отбелязани в исковата молба, чрез допълването й,каквито указания съдът не му е дал. Несъвместимостта на дадените от съда указания за вписване на исковата молба,при непълнота на идентификацията на имота,не може да обоснове законосъобразност на постановеното 1 връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Позовава се на съдебна практика.

Счита,че неизпълнението на указанията за вписване на искова молба с предмет „облигационни отношения“, не представлява нередовност по см.на чл.129 от ГПК,съотв.не е приложима санкцията по чл.129,ал.3 от ГПК. Развива доводи,че исковата молба,с която е сезиран съдът, не подлежи на вписване. Обосновава се със съдебна практика.

Сочи,че още с подаването й е поискал съдът да я впише служебно, тъй като той не е собственик на имота и снабдяването с всички необходими документи е свързано с множество съдебни удостоверения и действия. Вместо да го стори, съдът е предпочел за втори път да прекрати производството по делото.

Моли да се отмени обжалваното определение и делото се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за обжалвания съдебен акт на 18.01.2022г.,а частната жалба е подадена на 25.01.2022г.,по електронната поща,с което действие е спазен законният срок. Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При тези констатации съставът приема,че е допустима.

По основателността.

Установява се,че настоящето производство е инициирано по предявена от Д. П.

СТ.-в качеството на земеделски производител- ЗП“Д.С.“, срещу Община Луковит искова молба с посочено правно основание чл.124 от ГПК. Претенцията произтича от сключен между страните Договор за аренда на земеделска земя от 15.12.2010г.,изменен с Анекс от 27.01.2017г.,със срок от 25г. Договорът е вписан в АВп.при РС-Луковит под №1808,вх.рег.

№43,т.ІV от 15.12.2010г. Ищецът иска да се признае за установено, че договорът не е прекратен и облигационното отношение по него е валидно,както и да се заличи вписването на извънсъдебното прекратяване на договора. Като изрично искане е заявено и да се впише исковата молба по реда на чл.114 от ЗС.

Към исковата молба са представени следните документи-Уведомление от Община Луковит до ЗП“Д. П. СТ.“ за прекратяване на договора,поради неизпълнение на задължението за плащане на уговорения наем, Договор за аренда и Анекс към него.

Исковата молба е оставена без движение за внасяне на държавна такса. След прекратяване на делото по реда на чл.129,ал.3 от ГПК размерът на таксата е уточнен по ч.гр.д.

№19/2021г.по описа на ОС-Ловеч и тази нередовност е отстранена от ищеца.

С Разпореждане №1207/17.11.2021г. РС-Луковит е дал указания към ищеца да впише исковата молба и представи доказателства за изпълнението. Предупреден е за последиците от неизпълнение.

По искане на ищеца са му издадени съдебни удостоверения за снабдяване със скица на имота, предмет на договора, също и на новообразуваните от него. С Молба с вх.

№3710/30.11.2021г. Д.С. е поискал да се продължи срокът за отстраняване на 2 нередовностите на исковата молба и тя е уважена-с нови 2 седмици,считано от 02.12.2021г.

На 15.12.2021г.,с вх.№3915 ищецът е представил на съда удостоверения за данъчна оценка, скици и характеристики на имотите, копие от исковата молба.

С обжалваното Определение №5/06.01.2022г. РС-Луковит е приел,че ищецът не е представил доказателства за вписване на исковата молба,не са изпълнени указанията,поради което и на осн.чл.129,ал.3 от ГПК я е върнал обратно и е прекратил производството.

При така установената фактическа обстановка, въззивният състав намира, че обжалваното определение е правилно.

Правилно РС-Луковит е дал указания за вписване на исковата молба, тъй като с нея се цели да се признае съществуването на акт,подлежащ на вписване- договор за аренда, по правилото на чл.114,б.“в“, вр.с чл.112,б.“а“ и б.“з“ от ЗС. Съгласно ТРеш. № 3/19.07.2010г.,пост.по т.д.№3/2009г.на ОСГК на ВКС, макар изискването за вписване на исковата молба на основание чл.114,б."в",във вр.с чл.112,б."з" от ЗС да не е условие за редовността й (чл.127 от ГПК), след като е дадено изрично указание в този смисълнеизпълнението му е основание за връщане на основание чл.129,ал.3 от ГПК. Твърденията на ищеца, изложени във частната жалба,че предмет на производството са облигационни отношения,са неправилни и несъответни на заявения петитум и факти и обстоятелства,с които е обоснован.

В случая е налице неизпълнение на изрично дадено указание за вписване на исковата молба. Всички останали действия на ищеца по снабдяване с нужните му оценки, скици и удостоверения, са по негово искане и съдът е указал нужното съдействие. Самото вписване се извършва по инициатива на заинтересованото лице и от самия него, дори и без да е налице разпореждане на съда (в т.см.Опр.№157/01.10.2019г., пост.по ч.гр.д.

№3014/2019г., ІV ГО на ВКС). Редът, по който трябва да се впише исковата молба, е нормативно установен и съдът не е задължен да дава указания за него(Опр.

№507/27.11.2019г.пост.по гр.д.№2922/2019г. на ІV ГО на ВКС). Страната преценява как да удостовери изпълнението на указанието. Делото, което е образувано по тази искова молба,не се изпраща на съдията по вписванията, достатъчно е пред него да се удостовери, че има такова производство. Наложила се е практиката по искане на страната да й се изготви заверен препис от исковата молба, който да представи пред АВп. за извършване на вписването, след което да я върне в съда,за да докаже изпълнение на указанията. Ищецът е този, който трябва да предприеме действия по вписването. Съдът не е задължен да указва какви конкретни стъпки следва да се предприемат, за да впише исковата молба. Няма и служебно задължение да изпрати исковата молба за вписване.

С оглед на изложеното съставът намира за неоснователни възраженията за създаване на пречки от съда за извършване на вписването-напротив- дадени са ясни и конкретни указания,съдът е съдействал на ищеца за снабдяване с нужните му оценки,скици и история на имота, продължен е срокът за изпълнение, и това е достатъчно. Нови указания не са нужни. Измененията в процесния имот- образуването на нови 4, касае индивидуализацията на имота, отдаден под наем с процесния договор и в правомощията на 3 ищеца е да допълни исковата молба. Това обстоятелство не изменя указанието на съда за вписване на исковата молба.

По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч напълно споделя приетото от РС-Луковит за неотстраняване на дадени указания по реда на чл.114,б.“в“,вр.с чл.112,б.“а“ и б.“з“ от ЗС,поради което и на основание чл.129,ал.3 от ГПК правилно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Затова обжалваното Определение № 5/06.01.2022г., пост.по гр.д.№ 432/2020г.по описа на РС-Луковит,следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5/06.01.2022г.,пост. по гр.д.№432/2020г. по описа на РС-Луковит, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото, като правилно и законосъобразно.

Определението може да се обжалва по реда на чл.274,ал.3,т.1 от ГПК,при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, пред ВКС, с частна жалба в 1-седмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4