Решение № 14457 от 13.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14457 гр. С, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИ. ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110138834 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ТС ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С, ул.Я, №23Б срещу Д. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к. Я, бл. 49, ПЕ, ап. 2, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 620,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С, ж.к. Я, бл. 49, ПЕ, ап. 2, инсталация 4000190355/ аб.№ 28397 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 18.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 87,27 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 6.1.2021 г., сумата от 69,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 18.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,33 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2567/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача.

1

Претендира, че ответникът дължи и стойността на услугата дялово разпределение ведно с обезщетение за забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че исковете са недоказани по основание. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за част от сумите, като излага подробни съображения, че в процесния случай приложение намира кратката тригодишна давност. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно правоотношение, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като не се доказва, че е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Твърди, че ЗЗП е специален по отношение на ЗЕ, като се позовава на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Оспорва да е поставян в забава. Оспорва и претендираната от страна на ищеца законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ХР“ ЕООД не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.

150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на процесния топлоснабден имот. От представения с исковата молба препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.03.1975 г. при I-ви нотариус при СРС е видно, че ответникът Д. В. П. е придобил чрез дарение собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент Б, находящ се на ПЕ на блок 49 в ж.к. „Л. Видно от удостоверение от техническа служба при район „С“ на СО от 19.03.2011 г. след 1992 година ж/л/ „Л“ е преименуван на ж.к. „Я“. Предвид посоченото съдът приема, че е доказано в рамките на настоящото производство, че ответникът има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ, тъй като в рамките на процесния период е бил едноличен собственик на процесния имот, доколкото липсват данни да се е разпоредил с право на собственост, 2 придобито с договора, обективран в посочения НА или д е учредил вещно право на ползване в полза на трети лица. Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент № 2 /Б/, находящ се на адрес гр.С, ж.к. Я, бл. 49, ПЕ, без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, не са оспорени и представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач съдът приема, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо дължимата сума за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза 620,43 лева / 223,36 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 260,31 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и 136,76 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. съгласно представените справки от ФДР/. Възникналите в полза на ищеца вземания не се твърди и не се установява ответникът да е изплатил изцяло или частично.

По възражението за изтекла погасителна давност

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 08.12.2020 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от 3

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване посочената разпоредба и с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /18.01.2021 г./ вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия не е погасено по давност за месечните вноски с падеж след 18.01.2018 г., т.е. за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., които при съобразяване на изготвените изравнителни сметки и с оглед включения период от отоплителния сезон 2017-2018 г. на основание чл. 162 ГПК съдът определя в размер на 556,61 лева. С оглед изложеното предявеният иск за стойност на топлинна енергия следва да бъде уважен до сумата 556,61 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер - 620,42 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. – отхвърлен поради погасяване по давност на вземанията.

По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.

По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава плащането на стойността й

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ 4 при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по подходящ начин на Клиентите.