Акт от 10.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41600 гр. София, 10.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110113133 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. Ц., ЕГН: ********** срещу ......., ......: ..... и ......., ......: .......

Съдът констатира, че исковата молба е редовна и допустима.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от всеки един от ответниците.

Налице са условията на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по доказателствата, съобщаване на проекта за доклад по чл. 146 от ГПК и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба на ответника ....... писмени доказателства.

УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи признава ли и в какъв размер са получени от тях плащания по процесните договори за паричен заем и предоставяне на гаранция и ако признават, то какви вземания твърдят, че са погасени с тези плащания.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните и изпълнение на дадените указания.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника ....... в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи препис от погасителен план към договор за паричен заем № 5056890 от 06.03.2024 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение, съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищцата по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, доколкото исканите документи са представени с исковата молба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.12.2026г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

1

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. Ц., ЕГН: ********** срещу ......., ......: ..... и ......., ......: ......, с която са предявени обективно и субектно кумулативно съединени искове, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 5056890 от 06.03.2024 г., сключен между М. Д. Ц. и ......., поради противоречието му със закона и добрите нрави;

2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, вр. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 06.03.2024 г., сключен между М. Д. Ц. и ....... във връзка с Договор за паричен заем № 5056890 от 06.03.2024 г., поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, както и като съдържащ неравноправни клаузи;

3. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ....... да заплати на ищцата сумата от 536,86 евро, представляваща общата стойност на извършени към ответното дружество плащания при начална липса на основание за същите, респективно платени суми по нищожен Договор за паричен заем № 5056890 от 06.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищцата М. Д. Ц. твърди, че е на 06.03.2024 г. е сключила с ответното дружество .......

Договор за паричен заем № 5056890, по силата на който й бил предоставен заем в размер на 3000 лева, със срок на погасяване 12 месеца, фиксиран лихвен процент от 45 % и ГПР в размер на 55,37 %. Посочва, че съгласно договора за заем била задължена в тридневен срок да предостави едно от предвидените обезпечения – двама поръчители, банкова гаранция или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. Във връзка с това на същата дата сключила с ответника ....... Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който последното се задължило да издаде гаранция в полза на ....... за изпълнението на задълженията й по договора за заем, срещу заплащане на възнаграждение. Твърди, че договорът за заем е нищожен поради противоречие със закона, тъй като посоченият в него ГПР не отразявал действителните разходи по кредита, доколкото при изчисляването му не било включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Сочи, че този разход следвало да бъде включен в общите разходи по кредита, тъй като сключването на договора за гаранция било условие за получаването му, а двете дружества били свързани лица, доколкото ....... е едноличен собственик на капитала на ........ Поддържа, че чрез сключването на отделен договор за гаранция се целяло заобикаляне на законовото ограничение за максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК и допълнително оскъпяване на кредита.

Излага съображения, че в договора за заем липсвала достатъчно ясна информация относно формирането на ГПР и включените в него разходи, поради което потребителят не можел да прецени действителната икономическа тежест на поетите задължения. Счита, че посочването на ГПР, който не отразявал действителните разходи по кредита, представлявало и заблуждаваща търговска практика. Поради изложеното поддържа, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и нищожен поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че сключеният с ....... договор за предоставяне на гаранция също е нищожен. Сочи, че същият е лишен от основание, доколкото обезпечава задължения по нищожен договор за заем, а срещу заплащаното от нея възнаграждение не получавала реална насрещна престация. Поддържа, че договорната конструкция цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като чрез възнаграждението за гаранцията се постигало допълнително оскъпяване на кредита, без този разход да бъде включен в ГПР. Излага и съображения за противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации и несправедливо облагодетелстване на свързаните дружества. Навежда доводи и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на 2 чл. 143 ЗЗП, доколкото договорът накърнявал интересите й като потребител и не й позволявал да прецени икономическите последици от сключването му. Твърди, че във връзка с изпълнението на договора за заем е заплатила на ....... общо 4050 лева, равностойни на 2070,73 евро. Счита, че с оглед недействителността на договора за заем и правилото на чл.

23 ЗПК е заплатила без правно основание сумата от 1050 лева, равностойни на 536,86 евро, която представлява разликата между извършените плащания и чистата стойност на предоставения кредит. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи предявените искове. Претендира съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ......., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че договорът за заем е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, включително относно посочването и изчисляването на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че ГПР е изчислен правилно към момента на сключване на договора и че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство с ....... не представлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен в него, доколкото предоставянето на обезпечение не било задължително условие за отпускането на кредита.

Оспорва твърденията за нищожност на клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, като поддържа, че същата е законосъобразна, прозрачна и индивидуално уговорена, както и че не е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК или нарушение на изискванията относно оценката на кредитоспособността по чл. 16 ЗПК. Оспорва и претенцията за връщане на сумите, платени по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, като излага съображения, че не е страна по това правоотношение и е приемал плащанията единствено от името и за сметка на ......., поради което не дължи тяхното възстановяване. Моли съда да отхвърли предявените искове изцяло, както и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ......., с който предявените искове се оспорват по допустимост и основателност. Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца, доколкото същият нямал интерес от възстановяване на платеното по нищожния договор. По същество оспорва иска като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка, различна от договора за потребителски кредит, и не попадал в приложното поле на ЗПК, тъй като предметът му е предоставяне на гаранционна услуга срещу възнаграждение, а не отпускане на кредит. Твърди, че процесният договор е действителен и отговарял на изискванията на закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу съответното възнаграждение. Излага съображения, че задължението за оценка на кредитоспособността е в тежест на кредитора по договора за кредит и не може да бъде вменено на дружеството гарант. Оспорва ищцовите твърдения, че чрез сключването на договора за предоставяне на гаранция се заобикалят разпоредбите на ЗПК или се цели недопустимо оскъпяване на кредита. Поддържа, че процесният договор е действителен, сключен е при спазване на приложимите законови изисквания и не противоречи на добрите нрави. Твърди, че уговореното възнаграждение представлява насрещна престация за предоставената гаранционна услуга и за поетия от дружеството икономически риск, като нееквивалентността на престациите сама по себе си не обосновава нищожност на договора. Оспорва и твърденията за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като излага съображения, че предметът на договора и размерът на възнаграждението са определени ясно и разбираемо, а договорът не е лишен от правно основание, доколкото е сключен срещу възнаграждение за предоставянето на конкретна гаранционна услуга. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

3

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „......“ АД е да докаже сключването на процесния Договор за паричен заем № 5056890 от 06.03.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че процесният договор за заем е действителен и съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми, както и че клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, вр. 146 ЗЗП срещу „.....“ ...... е да докаже, че между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция от 06.03.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително, че част от съдържанието на същия е клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение на гаранта, както и че същият е нищожен на сочените основания.

В тежест на ответника ....... е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на гаранция, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение на гаранта, респективно, че клаузата е индивидуално уговорена.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa4c7a45-72c5-4d1d-b336-ecdd33b938d0