Решение № 34 от 20.01.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Горна О., 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101125 по описа за 2021 година

Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл. 79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК .

Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д. Д.(чрез юрисконсулт Н. Ан.М.), че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Р.Франция – Париж рег.№542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със С. М. К.(кредитополучател) Договор№PLUS17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит за заем в общ размер на 8000.00лв. за срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.06.2026г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 84бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 312.33лв.). Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на 1 договора(годината има 365 дни). Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия посочена в договора за кредит. На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заем на 84бр. месечни вноски, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2019г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата н втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.08.2019г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. По заявление била издадена

Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№ 390/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) против С. М. К. за: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г.; сумата 527.79лв., представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС за: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г., a също в условията на евентуалност - обективно предявени осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите суми. Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът С. М. К., редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Р.Франция – Париж рег.№542097902, чрез БНП 2

Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със С. М.

К.(кредитополучател) Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит за заем в общ размер на 8000.00лв. за срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.06.2026г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 84бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 312.33лв.). Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора(годината има 365 дни). Не се спори, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия посочена в договора за кредит. На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заем на 84бр. месечни вноски, като в чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Не се спори, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2019г., като към тази дата не са били погасявани месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.08.2019г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

На 21.05.2020г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.

По заявление била издадена Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс“ С.А., Париж рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) против С. М. К. за: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№ PLUS17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г.; сумата 527.79лв., представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Вярно е, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ.

3 чл.417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск(Решение№30/25.04.2013г. по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по т.дело№1ЗЗ2/2013г. – ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;

Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415 от ГПК, респ. чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС).

В настоящия случай ищецът е въвел друго основание, което е различно от първоначално заявеното(„в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моля да приемете, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия и а ответната страна“). Същевременно първоначално заявеното основание е настъпило към момента на завеждане на заповедното производство предсрочна изискуемост на дълга. Макар вземанията да произтичат от едно и също правоотношение, обстоятелствата, на които се основава претенцията във връзка с изискуемостта на заявените вземания са различни. След като предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове е предявен на друго основание, различно от основанието, на което е предявен установителния иск и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, следва да се приеме, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално допустим и в тази насока възраженията на ответната страна са неоснователни.