Определение № 38831 от 21.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38831 гр. С, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20261110117666 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 198750/22.06.2026 г., подадена от А. Х. Г., ЕГН:

**********, гр. С, кв. Д, ***, ет. 1, ап. 6, съдебен адрес: гр. С, ***, ет. 3, ап.7, чрез адвокат адв. В. А. В., срещу "ЗКЛИ" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***А, представлявано от ВВИ ВЕМ ВАВ

На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2027 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на ответника СО, с ЕИК **********, с адрес: гр. С, ул. „М, на основание чл. 219 от ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 6879.85 евро, с левова равностойност 13 455.82 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие от 27.04.2025 г. на лек автомобил марка БМВ, модел XI X DRIVE 25 D, с per. № СВ9848ТА по щета № 3000-1201-25- 000237 по сключена Застрахователна полица № 93002510003902 от 22.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 858.22 евро, с левова равностойност 1678.53 лв. за забавено плащане на главницата от 6879.85 евро за периода от датата на забава на ответника - след изтичането на 15 работни дни от завеждането на щетата - 20.05.2025 г. до датата на подаване на исковата 1 молба.

В исковата молба се твърди, че между ответника, в качеството му на застраховател и ищцата, в качеството й на застрахован и собственик на лек автомобил марка „БМВ“ модел „X1 X DRIVE 25 D“, с per. № СВ9848ТА, рама WBAVM71020VR35022, бил сключен застрахователен договор по застрахователна полица № 93002510003902 от 22.01.2025 г., със срок на валидност от 26.01.2025 г. до 25.01.2026 г. по „Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства", при договорено застрахователно покритие по „клауза 1 - всички рискове“ с обект лек автомобил марка „БМВ“, модел „X1 X DRIVE 25 D“, с per. № СВ9848ТА, рама WBAVM71020VR35022.

По силата на сключената застрахователна полица, „клауза 1 - всички рискове“ по смисъла на Общите условия на ответното застрахователно дружество за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства (ОУ), застрахователят осигурява покритие относно увреждането на превозното средство от застрахователни събития - Пътнотранспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение. Сочи, че премийните вноски по договора били заплащани надлежно по реда договорен в полицата така, че договорът за застраховка е влязъл в сила и предоставя уговореното застрахователно покритие по „клауза 1 - всички рискове“ по смисъла на ОУ към застраховката.

Твърди, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, представляващо самокатастрофа, а именно на 27.04.2025 г. при управление на лек автомобил марка БМВ, модел XIX DRIVE 25 D, с per. № СВ9848ТА от ДИБ - син на ищцата, в град С на ул. „З“, в посока на движение от ж.к. „ОК” към ж.к. “КП”, при навлизане в ляв завой на платното за движение, считано от неговата посока на движение, вследствие на удар в предмет, намиращ се на пътното платно, процесният автомобил спукал предна лява гума в движение, в резултат на което водачът загубил контрол на управлението и се ударил с управляваното МПС в намиращите се извън пътното платно дървета и метални ограждения. Вследствие на удара настъпило сериозно увреждане на предната и страничната част на автомобила. След удара ДИБ веднага позвънил на ГГ, който пристигнал на мястото на инцидента заедно с родителите на водача. Било установено, че е по-безопасно лекия автомобил да бъде закаран с пътна помощ до сервиз, поради което ГГ ангажирал репатрак, с който процесния автомобил бил придвижен до сервиз в близост до инцидента.

Сочи, че на следващия ден - 28.04.2025 г. - застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и пред него била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана щета № 3000-1201-25-000237.

Ищцата уведомила застрахователя за събитието и предоставила застрахования автомобил за оглед, който е извършен на 29.04.2025 г., за което бил съставен Опис-заключение по щета № 3000-1201-25-000237.

Със свое писмо с изх. № 6509 от 19.05.2025 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета, позовавайки се на неотносими, според 2 ищеца, към конкретното застрахователно събитие разпоредби от Общите условия по застрахователния договор. Отказът бил във връзка с непредставянето на протокол за ПТП от Министерство на вътрешните работи и неуведомяване за застрахователното събитие.

Твърди, че на 04.06.2025 г. ищцата е подала възражение с искане за преразглеждане на постановения отказ от ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но по него ответното дружество не се е произнесло. Сочи, че поради отказа от изплащане на застрахователно обезщетение, от страна на ищцата била заплатена в пълен размер към автосервиз „КА************, автосервиз ”АКА” ЕООД, ЕИК *********, автосервиз "А ************* и автосервиз ”Б ************ стойността за закупуване на части и извършени ремонтни услуги на увредения лек автомобил на обща стойност 6879.85 евро (13 455.82 лв.). Счита, че отказът на ответното дружество да изплати застрахователно обезщетение е напълно неоснователен и не е съобразен с покритието на рисковете по Застрахователна полица № 93002510003902 от 22.01.2025 г., а именно вреди при пътнотранспортно произшествие. Счита, че ответникът дължи заплащане в пълен размер на застрахователното обезщетение и не е освободен от отговорността си съгласно КЗ и сключения застрахователен договор. Сочи, че в чл. 408, ал. 1 КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, като правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Позовава се и на формираната трайна практика на ВКС.

Ищецът сочи, че неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Счита, че съгласно практиката на ВКС относно приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят следва при условията на пълно доказване на докаже наличието на пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования (което изрично в договора е посочено като значително с оглед интереса на застрахователя) и настъпването на застрахователното събитие. Счита, че в конкретния случай такова неизпълнение на установени в застрахователния договор задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, липсва. Счита, че неуведомяването на органите на МВР от страна на ищцата, като неизпълнение на задължението по т. 14. 11 от ОУ не е относимо към настъпването на вредите, поради което не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че обемът на застрахователната отговорност е определена със закон - чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което клаузите на т.

14.11 и т. 15 от Общите условия на ответното застрахователно дружество следва да се прилагат във връзка с разпоредбата на чл, 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Счита, че тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от 3 закона, а от договора, за да възникне основание за отказ за плащането на обезщетението, което в разпоредбата на чл. 408, т. 3 от КЗ изрично е предвидено "и е довело до възникване на застрахователното събитие". Не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя.

Сочи, че настъпването на процесното ПТП от 27.04.2025 г. не е документирано чрез съставянето на протокол за ПТП от органите на МВР, тъй като тяхното посещение на място не е било задължително, доколкото в него не е участвал друг автомобил, освен собствения на ищеца такъв, т.е. липсва законово изискване, което да не е спазено от ищеца чрез неуведомяване на органите на КАТ при самокатастрофиране на МПС. Счита, че неизпълнението на задължението за представяне на документ, удостоверяващ събитието от органите на МВР, в конкретния случай не е свързано с настъпването на риска, съответно с увеличаване или доказване на вредите. Сочи, че за установяване факта на настъпване на вредите и наличието на връзка със заявеното от застрахования застрахователно събитие в случая е достатъчно уведомяването на застрахователя и предявяването на застрахованото имущество за оглед. Счита, че същинското задължение за уведомяване се съдържа в т. 14.14 от ОУ на "ЗКЛИ" АД, която предвижда застрахованият да уведоми застрахователя в срок от 5 работни дни, считано от деня на узнаването на застрахователното събитие, като се яви лично в най-близкия офис на застрахователя. Това задължение доверителната ми е изпълнила в деня след настъпването на застрахователното събитие, видно от приетите уведомление - декларация за щета и протокол за опис на щета. Твърди, че ищцата е уведомила застрахователя и е предала автомобила за извършване на оглед и извършване на опис на щетите. Същите са установени от застрахователя.

Дори уведомяването да не е в срок, според ищеца застрахователят има право да откаже плащането, само ако неизпълнението на задължението е цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Само при такива хипотези съгласно чл. 403, ал. 4 от КЗ застрахователят може да откаже плащането на обезщетението, което в случая не е така.

Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноските по делото.

Ответникът оспорва исковата молба по основание и размер с отговора в срока по чл.

131 ГПК. Сочи, че съображенията на дружеството за отказа по щета № 3000-1201-25-000237 са следните: компетентните органите не са били уведомени за настъпилото събитие, не бил представен и двустранен констативен протокол, попълнен от участниците в ПТП, като съгласно т.14.11 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, неразделна част от сключения с ищецът застрахователен договор, Застрахованият е длъжен да регистрира настъпилото събитие чрез компетентните органи по места, съобразно вида на застрахователното събитие. При настъпване на ПТП това са ДКП, Протокол за ПТП, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и/или прокурорско постановление и/или съдебно решение. Сочи, че застрахованият е длъжен да 4 изиска от съответните органи необходимите констативни документи, удостоверяващи събитието, както и да предприеме всички мерки за спасяване, ограничаване и/или намаляване на щетите на застрахованото МПС. В случаите, при които събитието се удостоверява с Двустранен констативен протокол /ДКП/, изготвеният документ обвързва Застрахователя, ако съответства на българското законодателство, спазени са указанията на Застрахователя и механизма на събитието отговаря на описаните обстоятелства. Сочи, че съгласно т. 14.16 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, Застрахования е длъжен да съдейства на Застрахователя за упражняване на регресните му права, ако застрахователното събитие е настъпило по вина на трети лица и Застрахователят има право на иск срещу тях. Позовава се на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, съгласно който право на застрахователя по имуществената застраховка е да откаже плащане на обезщетение при настъпило събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор.