Решение № 174 от 10.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000413 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №21012 от 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,е осъден ответника ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати на Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 24 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес по повод получените от него телесни увреждания,в резултат на ПТП,настъпило на 21.04.2019 г.,което е причинено от водача на лек автомобил „М. с рег. № ****-АЗБ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,ведно със законните лихви върху сумата 24 000 лв.,считано от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение предявеният от Д. Д. срещу ЗАД „О. - З.“АД-гр.София иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.380 КЗ е отхвърлен за разликата от 24 000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен,а ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 582 лв. съобразно отхвърлената част от иска.И на следващо място,с решението от 12.02.2021 г. ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд дължимата ДТ в размер на 960 лв. съобразно уважената 1 част на предявения иск и е осъдено още да заплати на адв. Р.М. на основание чл.38,ал.2 от ЗА дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца в размер на 1500 лв. с ДДС.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на ищеца и ответника по т.д.№102/2019 г. по описа на ОС-Смолян,всяка от които жалби е насочена срещу различна част на решение №21012 от 12.02.2021 г.

Ищецът Д. Д. обжалва решение в частта,с която иска му срещу ЗАД „О. - З.“АДгр.София за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществените вреди,получени в резултат на ПТП от 21.04.2019 г.,е отхвърлен за разликата над уважения размер от 24 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва от 15.08.2019 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която е осъден да заплати на ответника сумата от 582 лв. съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от иска.Ищецът-жалбоподател счита първоинстанционното решение в обжалваната от него част за незаконосъобразно,необосновано и неправилно.Поддържа,че в същата част решението е неправилно,защото е постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика по сходни случаи.Намира,че про правилно определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,първоинстанционният съд неправилно е намалил същия,като неправилно е приел за установено,че пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.В условията на евентуалност счита,че съдът неправилно и в противоречие с установената съдебна практика е приел твърде висок процент на съпричиняване от страна на пострадалия ищец,а именно в размер на 20 %.Излага съображения,че наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при процесното ПТП,не са подкрепени с доказателства и не са доказани по категоричен начин.Също така счита,че ОС-Смолян неправилно е определил,че законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи,считано от изтичане на срока от три месеца от датата на подаване на застрахователната претенция.Становището на жалбоподателя-ищец е,че законната лихва за забава върху обезщетението следва да се присъди на увреденото лице от датата на сезиране на застрахователя.

Въз основа на всички изложени във въззивната жалба съображения,жалбоподателят Д. Д. моли първоинстанционното решение от 12.02.2021 г. да бъде отменено в частта,с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 24 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата от 15.08.2019 г. до окончателното плащане,както и в частта,в която ищеца е осъден да заплати на ответника сумата от 582 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска и вместо това да бъде постановено друго решение,с което да бъде уважен изцяло предявения от ищеца срещу ответното дружество иск в размер на 30 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на уведомяване на застрахователя-15.05.2019 г. до окончателното плащане.Моли да бъде присъдено на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 във вр. с чл.36,ал.2 от ЗАдВ,във вр. с чл.7,ал.2,т.4 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения,ведно с начислен ДДС.

От насрещната по горната жалба страна-ЗАД „О. - З.“АД с ЕИК ********,чрез пълномощника му адв. Т. Т.,е подаден писмен отговор,в който е изразено становище,че същата жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.Оспорва твърдението на жалбоподателя Д. Д.,че пострадалия не е допринесъл за настъпване на процесното събитие и счита,че не само има съпричиняване от страна на същия,но и че определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване е занижен.Конкретни доводи в тази насока дружеството-застраховател излага в отговора си.Също така оспорва и твърдението на жалбоподателя Д.,че обезщетението е следвало да бъде присъдено в пълен размер и намира за завишен размер на присъденото обезщетение.Намира още,че първоинстанционният съд правилно е определил размера на лихвата върху главницата в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането.Моли въз основа на поддържаните в отговора доводи въззивната жалба на Д. Д. да бъде оставена без уважение.

От своя страна ЗАД „О. - З.“АД обжалва решение №21012 т 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по описа на ОС-Смолян,в частта,с която предявения срещу дружеството от Д. Д. осъдителен иск е уважен и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 24 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 15.08.2019 г.Счита решението за неправилно и незаконосъобразно в така обжалваната му част,за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,за необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.Развива аргументи за обосноваване на позицията си,според която първоинстанционният съд неправилно е постановил,че приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат възлиза едва на 20 %.Намира още,че размера на присъденото обезщетение е неоснователно завишен,като конкретните си доводи в тази насока излага в подадената от него въззивна жалба.Моли въз основа на изложените в същата жалба доводи да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,с която иска е уважен и вместо това да се постанови друго решение,с което да се отхвърли иска изцяло като недоказан и необоснован,а в случай,че въззивният съд го намери за основателен,то да присъди обезщетение в значително по-нисък размер съобразно реално претърпените вреди и действителния принос на пострадалия.Моли да у бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Д. Д. като насрещна страна по жалбата на дружеството-застраховател не е подал в законния срок отговор на същата жалба,но в открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ц. /преупълномощена от адв. Р.М./ е оспорил жалбата на дружеството като неоснователна.Прави възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи 3 правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в съответно обжалваната от всеки жалбоподател част и при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Иска,по който ОС-Смолян се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен от Д.

Д. с ЕГН ********** против ЗАД „О. - З.“АД-гр.София с ЕИК ******** и е с правна квалификация по чл.432,ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ.С този иск ищецът е поискал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на получените от него телесни увреждания при ПТП,настъпило на 21.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника-15.05.2019 г. до окончателното изплащане.

Искът е основан на следните основни твърдения:

Твърди се от ищеца,че на 21.04.2019 г. в с.П., обл. С.,на път II №****+200,водачът АЗБ на лев автомобил марка „М., рег. № *****3 АХ,при излизане от паркинг,е нарушил правилата за движение,отнел е предимство на движещия се по път с предимство мотоциклет марка и модел „Х. Ц. ****“,с рег.№**** К,управляван от ищеца Д. Д. и го е ударил,с което е предизвикал ПТП.Твърди се,че при инцидента ищецът е пострадал тежко,като му е била причинена фрактура на дясната ключица и е бил транспортиран веднага след злополуката до МБАЛ „Д. Б. Ш.“АД-Смолян и приет в ортопедо-травматологичното отделение на болницата с оплаквания за силни болки в дясната ръка и рамо,палпаторна болезненост в дясната ключица,оток и ограничени движения в дясната раменна става.Твърди се още,че под местна анестезия и пот ТВ контрол е била извършена репозиция на фрактурата,след което е поставена имобилизация,а на 22.04.2019 г. ищецът е бил изписан от болницата,като са му били дадени указания за ХРД и медикаментозно лечение,а също така е бил признат за временно нетрудоспособен за период от 32 дни поради незавършен оздравителен процес.В 4 исковата молба са описани и неимуществените вреди-болки,страдания и психически стрес,които се твърди,че е претърпял и търпи ищецът вследствие на настъпилото ПТП и причиненото при същото телесно увреждане,а се твърди също,че за произшествието е бил съставен посочения в исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.04.2019 г. и е било образувано досъдебно производство №ЗМ ***** г. по описа на РУСмолян.Твърди се също така,че към момента на събитието,виновният водач,управлявал горния лек автомобил,е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,сключена с ответното застрахователно дружество и обективирана в полица №BG/23/********,валидна от 30.03.2019 г. до 29.03.2019 г.И на следващо място,в исковата молба се твърди,че ищецът е отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач-ответника ЗАД „О. - З.“АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото му се застрахователно обезщетение,както било видно от молба с вх.№ЦУ 992046 от 15.05.2019 г.,но до предявяване на процесния иск ответното дружество не е определило и изплатило такова обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП от 21.04.2019 г.,което поражда правния интерес на ищеца на основание чл.432,ал.1 от КЗ да предяви същия иск.Твърди се още,че с оглед разпоредбата на чл.429,ал.3 от КЗ и обстоятелството,че е предявена пред ответното дружество застрахователна претенция на 15.05.2019 г.,то от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.