Протоколно определение № 2927 от 24.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1900/2024
- Вид
- Протоколно определение № 2927
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 30.07.2024
- Състав
- Цветан Иванов Колев
Цитирани разпоредби
- чл.213а · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 214 · Наказателен кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 2927 гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Съдебни
Виктория Ив. Песева заседатели: Елиана Н. Захариева при участието на секретаря АлександрИ. Кр. Попецова и прокурора К. Люб. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело от общ характер № 20241100201900 по описа за 2024 годИ..
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор К. К..
ПОДСЪДИМИЯТ В. П. Д. – редовно призован, се явява лично.
Явява се защитник адв. И. Л., упълномощен защитник.
ПОДСЪДИМИЯТ И. А. М. – редовно призован, се явява лично.
Явява се защитник адв. И. В., упълномощен защитник.
Не се явява адв. С. Н., упълномощен защитник.
Лицата, които съобразно повдигнатото обвинение имат качеството на пострадали:
Д. И. Г. – редовно призован, не се явява.
Д. К. М. Х. – редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ за коректност констатира, че видно от удостоверение за 1 наследници, наследници на покойната С. К. М. са М.Д. М. – майка и К. Д.М..
В кориците на НОХД №4014/2019 годИ. се намират удостоверения на СРС, от които е видно, че двамата са направили откази от наследство на наследодателя С. К. М. и съответно в правата им като наследник е настъпила тяхната дъщеря Д. М., която е редовно призована, но не се явява в това съдебно заседание.
Страните по хода на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ също намира, че не е налице процесуална пречка по даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ снема самоличност на подсъдимите, както следва:
В. П. Д. – роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, работи, женен, жив. в гр. София, ЕГН *******.
И. А. М. – роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, работи, женен, жив. в гр. София, ЕГН **********.
Самоличността е снета по лични карти на подсъдимите, които се върнаха на същите.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото на отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимия и неговия защитник – правото им на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отвод.
2
СЪДЪТ, на осн. ал. 2 на чл. 274 НПК, разяснява на подсъдимия и неговия защитник правата им по чл. 55 и следващите от НПК.
ПОДС. Д.: Запознат съм с правата си.
ПОДС. М.: Запознат съм с правата си.
АДВ. Л.: Запознати сме с правата си.
АДВ. В.: Запознати сме с правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
Съдът запознава участниците в разпоредителното заседание с пунктовете, по които следва да вземат отношение съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, като обявява, че ще се произнесе анблок след като изслуша становището на всички страни по всички точки.
Становище на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК отношението ми е следното:
Делото е подсъдно на Софийски градски съд съобразно предложената правна квалификация с обвинителния акт. Не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
По т. 3 считам, че с внесения обвинителен акт са отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и към момента не са налице такива.
По т. 4 също към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, не се налага делото да бъде разглеждано при закрити врати, да се привлича резервен съдия или заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Не се налага към настоящия момент и извършването на съдебно следствени 3 действия по делегация.
Взетите мерки за неотклонение няма основания за тяхното изменение, към настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства и в случай, че приемете горното за основателно ще Ви моля да го насрочите в съдебно заседание с призоваване на лицата съгласно обвинителния акт.
АДВ. В.: Уважаеми г-н Съдия, по въпросите на разпоредителното заседание, съгласувано с моя подзащитен, изразяваме следното становище:
По т. 1 - делото е подсъдно на настоящия съд.
По т. 2 - няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, в този смисъл не правя искане за такова прекратяване или спиране.
По т. 3 - смятам, че за пореден, мисля 9-ти пореден път, прокуратурата внася обвинителен акт, с чието съдържание начинът на описание на обстоятелствата включени в предмета на доказване съществено нарушава правата на двамата подсъдими, по този начин обективира съществени процесуални нарушения и единствения възможен изход от тази ситуация за нти път производството да се прекрати, съдебното, и да се върне на прокуратурата. Изявлението на почитаемия прокурор, че този път били отстранени нередностите констатирани при последното връщане са просто декларативни и не са изпълнени с конкретно съдържание.
Признавам си, че ако почитаемия прокурор Радев се беше явил в съдебна зала аз щях да му искам отвод, за това, защото процесуалното поведение, конкретно неговото като наблюдаващ прокурор и прокурорът, който внася за разглеждане обвинителните актове, включително този последния, на практика представлява избор на съдия, избор, който прокуратурата се опитва да направи като отстрани всички съдии, които не са съгласни с начИ., по който е съставен този обвинителен акт. Това разпоредително заседание, не съм ги броил, но мисля, че е осмо или девето, Вие почитаеми г-н Съдия сте може би четвъртия или петия докладчик. Във всички предходни етапи всеки един съдия, който се е докоснал до това обвинение, до този обвинителен акт, е връщал делото на прокуратурата за отстраняване нарушенията обективирани с този обвинителен акт.
На 16.04.2024 годИ. уважаваният Съдия Атанасов, предишния 4 докладчик, си прави отвод, забележете за какво – за това, защото обвинителният акт, същият този, който сега е на Вашето внимание, който е внесен края на м. март, та на 16-ти април Съдия Атанасов от СГС, който казва, че за пореден път делото се внася с обвинителен акт, с който прокуратурата ясно сочи, че не желае да отстрани процесуалните нарушения, които са констатирани от съда, подробно са изброени и съответно са дадени съответните указания, някои смятат, че са задължителни за прокуратурата за тяхното отстраняване и за пореден път уважавания прокурор Радев, като наблюдаващ прокурор, като прокурор, на който делото му е разпределяно за ръководство и решаване на ДП променя два-три изречения и то най-вече в създаването на нови правописни грешки и неясноти, празноти, чисто лингвистични, които трябва с някакво гадаене да се опитваме да разберем какво е искал да каже, но по-същественият въпрос, че конкретни указания, които са давани от съда, включително при последното връщане, няма дори намек за опити да бъдат отстранени.
Ще започна с нещо много елементарно, което при предишното връщане Съдия Атанасов много ясно посочи като основание за прекратяване на производството – прокуратурата хей така от въздуха, забележете там в самото начало на стр. 1, казва: „В разговора станало ясно, че С. М. се занимавала с търговия с ценни книжа“, извинете, ако говорим за прецизно изготвен обвинителен акт прокуратурата трябва да каже към този период от време С. М. какво е работила, какви права е имала да се занимава с подобна търговия. За да ме разберете правилно последните месеци стана скандално едно име наречено М. „Н.“, за който ноторно вече известно, че за продължителен период от време се занимавал срещу заплащане с прекратяване на наказателни дела, може би и с образуване, но това е друга тема. Може би точно така както С. М. се е занимавала с търговия с ценни книжа и по логиката на прокуратурата ако заменим имената на С. М. с М. „Н.“ какво би излязло, че парите, които се дават на М. „Н.“ са дължими, а тези които евентуално той трябва да върне на тези, които е мамил са недължими, без основание и т.н., защото по начинът, по който са конструирани т. 1 и т. 2 от обстоятелствената част, които касаят забележете - договор на г-н М., договор, защото по-нататък се говори за едни пари, които г-н Д. бил превел на М. без договор и там в последното съдебно заседание прокурор Радев казваше: „Ама вижте, те няма как да са недължими, защото между Д. и М.
5 няма договор“. Това ще го коментира колегата Л.. Аз коментирам обстоятелствата, които свързват г-н М.. Е, между тях има договор, М. получава 150 000 евро и в един момент започва да връща на г-н М. суми, които са далеч по-малко от получените и прокуратурата казва: „Тези суми са недължими“. Обстоятелствата на акта трябва да изяснят в достатъчна яснота смисъла на тази позиция на прокуратурата, за да може да се защитаваме срещу нея – защо са недължими? Ако само за миг си представим, че М. е мамила г-н М., той няма право да я помоли да му върне парите и ако тя му върне парите това вече са недължими пари.
На следващо място, забележете, моля Ви, на стр. 18 описва се според прокуратурата протИ.правно поведение на г-н М. над съжителя на г-жа М., второто лице, което се сочи като пострадал, и след описание на словесни изрази изведнъж прокурор Радев отразил в обвинителното твърдение, че с всичко това г-н М. е упражнил сила, е, каква сила – ако има упражнена сила той трябва да посочи, ето като говорим за М. – там има блъснал я, ощипал я, ухапал я и т.н., действия, които показват някакъв физически контакт. При втория пострадал няма думичка, която да описва физически контакт на М. с този свидетел, пострадал според прокуратурата, и изведнъж се твърди, че е упражнена сила, твърди се обстоятелствената част, в диспозитива го няма, е, това протИ.речие между обстоятелство и диспозитив дали не разкрива някакво нарушаване правото на защита.
Забележете стр. 8, цитирам: „В. Д. тези думи“, какво тези думи“, това говорим вече за същностни моменти, от начИ. по който се описва изпълнителното деяние изразило се според прокуратурата в принуди, закани и т.н. и четем изречението на стр. 8 „В. Д. тези думи“, какво тези думи – чул тези думи, казал тези думи, предположил тези думи? Ние трябва да влагаме някакво наше съдържание, за да разберем обвинението на прокуратурата и не се заяждам с прокурорите, тук говорим за същностни моменти, които засягат задължението на прокуратурата да опише твърдените от нея деяния по достатъчно ясен и конкретен начин, че да могат те да бъдат разбрани от подсъдимите и техните защитници и съответно на основата на това разбиране да може да се формира адекватна защита. „В. Д. тези думи“. Аз наистИ. не искам, ред по ред тук съм подготвил, но самият маниер на прокуратурата ме мотивира да се въздържа от подробно описание, за това, защото при първото разпоредително при Съдия Атанасов в градски съд си направих труда и ред 6 по ред надълго и нашироко обяснявах какви са процесуалните нарушения.