Определение № 1299 от 09.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна , 09.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500905 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба №292233/30.12.2020г. на ИНВЕСТБАНК"АД, с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" № 85, представлявано от Здравка Руменова Русева и Весела Иванова КолеваДжиджева - Изпълнителни директори срещу решение №261629/10.12.2020г., постановено по гр. дело №1391/2020г., с което е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЕНО уволнението на Я. Г. Г., ЕГН **********, извършено със Заповед № 222/03.12.2019г., издадена от изпълнителните директори на „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК 831663282 на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; ищецът Г. е ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата преди уволнението длъжност – „Директор на Финансов център Варна" в „ИНВЕСТБАНК" АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и „ИНВЕСТБАНК" АД ЕИК 831663282 е ОСЪДЕНА да ЗАПЛАТИ на Я. Г. Г. ЕГН ********** сумата от 22691,46 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, за срок от шест месеца, считано от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че НЕПРАВИЛНО първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена в двумесечния срок по чл. 358, ал.1 КТ. Излага, че НЕПРАВИЛНО съдът е приел, че „Инвестбанк" АД не е представила доказателства за отправена покана за даване на обяснения по чл.193 от КТ, за нарушенията, за които на същия е наложено процесното наказание „уволнение". Счита, че разпоредбата 1 на чл.193, ал.1 от КТ не въвежда изискване за форма на искането на обяснения и в практиката трайно се приема, че искането на обяснения може да се направи както устно, така и писмено, стига да се установи, че същото е стигнало до знанието на работника/служителя. Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че работодателят е поискал писмени обяснения от Я.Г. още на 26.11.2019 г. и след непредставянето им от негова страна, повторно са изискани на 29.11.2019 г. по служебния му имейл адрес и той още същият ден е представил на работодателя писмените си обяснения по случая с операционно събитие, настъпило във ФЦ на „Инвестбанк" АД в гр.Варна. Счита, че НЕСЪСТОЯТЕЛНО съдът е приел, че от показанията на св.Русева се установява, че тя е поискала обяснения на Я.Г. само защо е предоставил на Невена Йорданова сумата от около 2600 лв. и повече обяснения не са му поискани. Твърди, че НЕПРАВИЛНО първоинстанционният съд е приел, че не всички реквизити на чл.195, ал.1 от КТ са посочени в оспорваната заповед и НЕОСНОВАТЕЛНО е приел, че нарушението не е описано с неговите обективни и субективни признаци.

Счита, че НЕОСНОВАТЕЛНО съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че липсва посочване на точния размер на неправомерно прехвърлените средства, от които е произлязла общата вреда за работодателя, като се препраща на доклада на ССВО, тъй като в заглавната част на обжалваната заповед ясно са изписани основанията на които е издадена. НЕПРАВИЛНО съдът е приел, че заповедта съдържа порок, който сам по себе си води до незаконосъобразността й, тъй като за служителя е невъзможно да разбере каква вина му се вменява- нарушенията по чл.187 от КТ или за нарушенията по чл.190 от КТ. На стр.2 от процесната заповед работодателят много ясно, точно и подробно е записал всички действия и бездействия от Я.Г., и кои точно законови разпоредби са нарушени, а именно чл.187, ал.1, т.З, т.7, т.8 и т. 10 от КТ. Счита за НЕПРАВИЛНИ изводите на съда, че заповед №222/03.02.2019г. следва да бъде отменена, само на основание, че не са спазени обективираните в разпоредбата на чл.193 от КТ и чл.195 от КТ изисквания за съдържание на заповедта. Твърди, че НЕПРАВИЛНО е решението и в частта, в която са уважени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.З от КТ. Излага, че решението противоречи на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като с него не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, като съдът не е извършил преценка на фактическите констатации, не е изложил мотиви защо приема едни доказателства, а други не, не е отговорил на доводите и възраженията на страните, кои обстоятелства от делото се намират за установени и доказани и кои- не. Първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на „Инвестбанк" АД, нарушил е състезателното начало /чл.8 от ГПК/ и равенството на страните /чл.9 от ГПК/, като не е допуснал на „Инвестбанк" АД събиране на доказателства, относими към предмета на делото, за които своевременно са направени искания. По изложените съображения жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Решение 2

№261629/10.12.2020 г., като на негово място бъде постановено друго, с което ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ бъдат отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Във въззивната жалба са обективирани следните доказателствени искания: Да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, за установяване уронване на доброто име на „Инвестбанк" АД, как и пред кого се е проявило, както и че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си; за узнаването за фактическата обстановка по извършената проверка от Специализираната служба за вътрешен одит /ССВО/. Искането е допустимо, тъй като с отговора на исковата молба са поскани двама свидетели за посочените по-горе обстоятелства, но с доклада си съдът неправилно допуснал само един; Моли да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, за установяване, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на Я.Г., както и че са налице посочените в процедурата законови нарушения на трудовата дисциплина. Това доказателствено искане е направено в съдебното заседание, проведено на 01.10.2020 г., във връзка с изготвения от съда проекто доклада и указаната на страните доказателствена тежест и неправилно, не е било допуснато от съда.

Моли да се допусне събиране на следните писмените писмени доказателства:

Констативен доклад на ССВО на „Инвестбанк" АД и приложения към него за извършена проверка на ФЦ Варна, през периода 2012г.-2016г., като в периода от 2015г. и 2016г. изпълнителен директор е Я.Г.. Моли да се допусне изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на посочените в жалбата въпроси.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която насрещната страна излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на предявения от ищеца иск.

Счита, че искането за допускане на гласни и писмени доказателства пред въззивната инстанция следва да бъде следва оставено без уважение, тъй като същите са преклудирани. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

3

Във връзка с доказателствените искания на жалбоподателя, съдът съобрази следното:

Искането да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, за установяване уронване на доброто име на „Инвестбанк" АД, как и пред кого се е проявило, както и че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си следва да бъде оставено без уважение. Действително, такова искане е направено още с отговора на исковата молба, съдът е допуснал само един свидетел /на всяка от страните/, и е изслушал същия в о.с.з., като ответникът не е поискал своевременно събирането на допълнителни гласни доказателства за тези обстоятелства.

Искането да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, за установяване, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на Я.Г., следва да бъде уважено, тъй като първ. съд в нарушение на задълженията си по чл. 146, ал.1, т.5 и ал. 2 ГПК, не е указал на ответника, че в негова тежест е да установи, че е спазил процедурата по изискване на писмени обяснения, както и, че не е посочил доказателства в тази връзка.

Исканията за допускане събирането на следните писмените писмени доказателства: Констативен доклад на ССВО на „Инвестбанк" АД и приложения към него за извършена проверка на ФЦ Варна, през периода 2012г.-2016 г., и за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, следва да бъдат оставени без уважение като преклудирани, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК е недопустимо събирането на доказателства, които са могли да бъдат посочени и представени в хода на първ. производство. Отделно от това, докладът е и неотносим, тъй като касае период, който е ирелевантен, и не е посочен в заповедта за уволнение.

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба

№292233/30.12.2020г. на „ИНВЕСТБАНК" АД, с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София,бул."България" № 85, представлявано от Здравка Руменова Русева, Весела Иванова КолеваДжиджева - Изпълнителни директори срещу решение №261629/10.12.2020г., постановено по гр. дело №1391/2020г.,

На осн. чл. 266, ал.3 ГПК, ДОПУСКА ДО РАЗПИТ В О.С.З. един свидетел, при режим на довеждане от въззивника за установяване, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на Я.Г., като е спазил процедурата досежно искането на писмени обяснения от ищеца във връзка с наложеното наказание.

4

ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на въззивника относно допускането на един свидетел за установяване уронване на доброто име на „Инвестбанк" АД, как и пред кого се е проявило, както и че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си; приемането на Констативен доклад на ССВО на „Инвестбанк" АД и приложения към него за извършена проверка на ФЦ Варна, през периода 2012 г.-2016г. и за назначаването на ССчЕ,

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 28.04.2021г. от 10.00 аса, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5