Акт от 10.01.2020, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

533

10.01.2020г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 311 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „О.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, ул. “Тулча“ № 46, ет.6, представлявано от управителя А. Р., подадена чрез пълномощника му адв. Л.К., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 47451/ 25.11.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решение № 47451/ 18.04.2019г. на Началник отдел МДТ при Община Стара Загора, с който за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, бул. ”ХХХ“ № 47, и за периодите мес. септември 2010г – мес. декември 2014г., са определени задължения в общ размер на 10 345.10лв, от които 2 377.22лв. - данък върху недвижимите имоти, заедно с лихвите за просрочие към него в размер на 473.90лв. и 6 124.98лв. - за такса битови отпадъци и лихвите за просрочие към нея в размер на 1 369.00лв. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и искане за отмяната му по съображения за постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Твърди се, че обжалваният АУЗД е антидатиран, а към момента на неговото връчване, което е станало четири години и три месеца след посочената дата на издаването му, установените с него публични задължения са погасени по давност.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото В.С. – ст.експерт с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореният акт е издаден на посочената в него дата, установено от събраните по делото писмени доказателства; при спазване на административно-производствените правила, като вида и размера на задълженията са установени в съответствие с материалния закон.

В представена по делото писмена защита подробно са изложени и доводи за неоснователност на твърдението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на установените с процесния АУЗД задължения за ДНИ и ТБО. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С Акт за установяване на задължение по декларация № 47451/ 25.11.2014г., издаден от Д. Н. на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.

107, ал.3 от ДОПК, във връзка с и чл. 9б от ЗМДТ, в хипотезата на неподадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, е установен и определен размера на задълженията на „О.“ ЕООД, в качеството му на собственик на облагаем недвижим имот – дискобар „Л.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Стара Загора, находящ се на адрес: гр.Стара Загора, бул.“ХХХ“ № 47, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода м.септември 2010г. до м.декември 2014г. и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.11.2014г., както следва: за ДНИ за 2010г. в размер на 212.25лв /главница/ и лихва в размер на 87.45лв.; за ТБО за 2010г. в размер на 849.01лв./главница/ и лихва в размер на 349.80лв.; за ДНИ за 2011г. в размер на 545.79лв./главница/ и лихва в размер на 180.78лв. и за ТБО за 2011г. в размер на 1819.30./главница/ и лихва в размер на 602.57лв.; за ДНИ за 2012г. в размер на 545.79лв./главница/ и лихва в размер на 124.27лв. и за ТБО за 2012г. в размер на 1091.58лв./главница/ и лихва в размер на 248.54лв.; за ДНИ за 2013г. в размер на 545.79лв./главница/ и лихва в размер на 68.61лв. и за ТБО за 2013г. в размер на 1092.58лв./главница/ и лихва в размер на 137.22лв.; за ДНИ за 2014г. в размер на 527.60лв./главница/ и лихва в размер на 12.79лв. и за ТБО за 2014г. в размер на 1273.51лв./главница/ и лихва в размер на 30.87лв, или установени задължения за внасяне в размер общо на: 2377.22лв. за данък за недвижимите имоти и лихвите за просрочие към него в размер на 473.90лв., и 6124.98лв. за такса за битови отпадъци и лихвите за просрочие към нея в размер на 1369.00лв.

Като мотиви за издаване на АУЗД са изложени следните факти и обстоятелства: след извършена справка в Агенция по вписванията – имотен регистър, било установено, че считано от 25.08.2010г. „О.“ ЕООД е собственик на търговски обект – дискобар „Л.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Стара Загора, находящ се на адрес гр.Стара Загора, бул.“ХХХ“ № 47, поради което и на основание чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ дружеството, в качеството му на собственик на описания недвижим имот, се явявало задължено лице за заплащането на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. По тази причина „О.“ЕООД е следвало да декларира придобития недвижим имот, като подаде по местонахождението на имота данъчна декларация по образец. Тъй като такава декларация не била подадена АУЗД се издавал на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, в хипотезата на неподадена от дружеството декларация, като основата за определянето на дължимия ДНИ и ТБО следвало да се определи като се използва информация за характеристиките на имота, посочени в подадената от предходния собственик – „Делта 2001“ЕООД декларация с вх.№ **********/ 16.08.2010г. В допълнение са изложени подробни съображения за начина, по който е определен размера на дължимия ДНИ и ТБО за съответните години от периода 2010-2014г., в т.ч. и приложимата нормативна регламентация.

От представеното по делото препис-извлечение от деловоден регистър относно изходяща поща на Община Стара Загора /л.478-479/ се установява, че процесният АУЗД е бил изпратен на ответника по пощата, но липсват данни препоръчаната пощенска пратка да е била получена от адресата. На 18.04.2016г. АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. отново е бил изпратен на ДЗЛ, видно от известие за доставяне с баркод ИД PS

6000 00X8BLO, като пощенската пратката е била върната с направено удостоверяване от куриер, че не е потърсена от получателя /лист 27 и 28 от делото/.

Обжалваният АУЗД е бил връчен на дружеството – жалбоподател 19.02.2019г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне с баркод ИД PS600001C7M6Z

/л.23/.

В срока по чл.107, ал.4 от ДОПК „“О.“ ЕООД е подало жалба против съставения АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. до Началника на отдел МДТ при Община Стара Загора /л.16-17/.

С

Решение № 47451/ 18.04.2019г. /л.13-14/ Началникът на отдел МДТ при община Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, е потвърдил изцяло издадения АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Относно оплакването за антидатиране на издадения АУЗД подробно е описана хронологията по установяване на дължими и незаплатени от търговското дружество, в качеството му на собственик на недвижим имот, намиращ се на територията на община Стара Загора, задължения за ДНИ и ТБО; последвалите действия по издаване на процесния АУЗД и неколкократните опити за неговото връчване. Обсъдено е направеното възражение за изтекла погасителна давност и аргументирано е прието за неоснователно. По изложените съображения органът е счел, че АУЗД № 47451/ 25.11.2014г. е правилен и законосъобразен.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД, в т.ч. постановените на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Стара Загора за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозване за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2013г. на територията на община Стара Загора – Заповед № РД-25-2368/ 24.10.2009г.,

Заповед № РД-25-2906/ 25.10.2010г., заповед № РД-25-2030/ 26.10.2011г., Заповед № РД-25-2055/ 29.10.2012г. и Заповед № 10-00-2352/ 30.10.2013г.; договори за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване в Община Стара Загора, действали през периода 2010-2014г., ведно с ежемесечни актове-протоколи за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи. Представено е и Разрешение № 13/ 13.06.2013г. за поставяне съдове за събиране на битови отпадъци на територията на гр.Стара Загора, ведно с одобрена от Главния архитект на община Стара Загора схема за разполагане на съдове за събиране на битови отпадъци на гр.Стара Загора, от графичната част на която е видно, че до сградата, в която се намира търговският обект, собственост на дружеството-жалбоподател, е определено място за разполагане на съдове за БО.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет – Стара Загора Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, в приложимите й редакции.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.107, ал.4 ДОПК, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр.с чл.1 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава плащането на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ/ и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК.

Акт за установяване на задължение по декларация № 47451/ 25.11.2014г.. е издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, определен да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД Решение № 47451/ 18.04.2019г. е издадено от Началника на отдел МДТ в Община Стара Загора, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.