Акт № 3994 от 30.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3994 гр. София, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20261110202647 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД срещу НП № РД-10-10/29.05.2025 г., издадено от председателя на СЕМ, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 75, ал. 5, т. 1 от ЗРТ на основание чл. 126, ал. 1 от ЗРТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, евентуално – неговото изменение посредством намаляване на санкцията, като се излагат конкретни доводи най-вече за липса на административно нарушение, евентуално – за наличие на хипотеза на маловажен случай, както и такива за нарушаване на процесуалния закон, като срещу доводите за липса на административно нарушение и за маловажност на случая възразява с конкретни аргументи наказващият орган чрез процесуалния си представител с искане за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Делото се разглежда повторно от районния съд след обезсилване на решението на друг негов състав от страна на касационната инстанция.

От писмените доказателствени материали (същите се явяват напълно достатъчни за изясняване на фактите от предмета на доказване по делото), т. е. приобщените такива към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа (коментирането на свидетелските /на актосъставителя, с уточнението, че уредбата по чл. 118 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН следва да се тълкува стеснително касателно възможността съставителят на АУАН да бъде разпитван като свидетел в производствата пред съда по обжалване на НП, доколкото актосъставителят обичайно е лице, което пряко възприема евентуалните признаци на административно нарушение/ показания, които показания настоящият съдебен състав иначе поначало може да ползва по аргумент от чл. 378, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН /налице е визирано в чл. 18 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН изключение от принципа на непосредствеността/, е безпредметно, доколкото същите пресъздават други доказателствени материали и – отделно - отчасти /само отчасти/ се явяват своеобразна правна защита на процесния АУАН, а не 1

/касае се само за визираната тук част от коментираните показания на актосъставителя, дадени пред друг съдебен състав/ установяване на възприети факти по смисъла на чл. 117 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) еднозначно, безпротиворечиво, логично и въобще без каквито и да било основания за съмнение от гледна точка на достоверност и автентичност на съответните доказателствени материали се установява фактическата обстановка (самите факти, а не тяхната правна интерпретация) по НП, което постановление е налично по делото и с което страните са запознати.

Липсва визираното в чл. 75, ал. 5, т. 1 от ЗРТ засягане на човешкото достойнство.

Общоизвестно (т. е. известно на много широк кръг от лица) обстоятелство е, че се касае за предаване (“Hell’s kitchen” /“Хел’с китчън“ или „Кухнята на ада“/), в което съвсем очевидно (включително за масовия зрител) има елемент на своеобразен „театър“, част от който „театър“ е и това, което в НП се сочи като унижаване на човешкото достойнство и което е намерило място (отражение) в процесното търговско съобщение (каквото съобщение иначе действително е налице съобразно дефиницията по чл. 73, ал. 1, предложение последно вр. чл. 72 от ЗРТ). Аналогична би била например ситуацията, ако се касаеше за самопромоция на телевизионна игра (състезание), в която се имитира обучение на новопостъпили войници в армейско звено с брутално строга дисциплина, в хода на което обучение съответният командир „унижава“ (включително подигравайки се с физическата им форма) за целите на играта участниците по време на тяхната подготовка за реални бойни условия, в която самопромоция се представят извадки от именно такива моменти на „унижаване“ за целите на съответната игра. Ирелевантно е това дали у някои зрители е налице недоволство от сцените на коментираното привидно („театрално“) унижаване на човешкото достойнство, каквото недоволство се явява израз на свободата на изразяване.

Безпредметно е да се коментират останалите доводи (тези, които не се отнасят до така изложените съждения за липса на хипотеза на унижение на човешкото достойнство), релевирани от страните.

Така се стига до извод, че административно нарушение не е налице в случая, респективно материалният закон е приложен неправилно и поради това НП следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН.

При такъв изход от делото липсва правно основание за присъждане изобщо на разноски в полза на СЕМ и въобще тежест на въззивника.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното НП № РД-10-10/29.05.2025 г., издадено от председателя на СЕМ.

Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (в полза на СЕМ).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14- дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2