Решение № 250 от 18.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Велико Търново, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500413 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от М. А. М., ЕГН **********, с адрес с. Раданово, ***********, чрез пълномощник – адвокат А. Ч., въззивна жалба срещу Решение № 375/19.07.2023г. по гр.д. № 608/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.2б от с.з. за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 42 000 лв. Жалбоподателят счита за неправилно първоинстанционното решение в обжалваната част, като излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Прави искане за отмяната му в тази част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния предявен размер. Претендира направените в първоинстанционното и въззивно производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Срещу Решение № 229/18.06.2023г. по гр.д. № 455/2022г. по описа на Окръжен съд- 1

Русе е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България. В същата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира оплаквания, че в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК окръжният съд не е обсъдил направеното от Прокуратурата възражение по чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, че образуването на досъдебното производство и повдигането на обвинение по него на ищеца е настъпило изключително заради поведението му и писмените му самопризнания, както и не е съобразил липсата на нововъзникнали заболявания на пострадалия по време на провеждане на досъдебното производство срещу него. Излага, че съдът е кредитирал и показанията на св. К. Н., които въпреки че са общи и лишени от конкретика, послужили за уважаване на исковата претенция. Евентуално счита, че присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е изключително завишен, доколкото не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че съдът е игнорирал факта на неприлагане спрямо ищеца на мярка за неотклонение, не е отчел икономическите условия в страната и съдебната практика по аналогични случаи. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, а в условията на евентуалност - за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Препис от жалбата е връчен на М. А. М., който в срока по чл.263 ал.1 ГПК е подал отговор на същата. В него заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателят М. А. М., чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и искането, направено с нея, като излага подробни фактически и правни съображения в писмена защита. Оспорва подадената от противната страна въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение поради нейната неоснователност. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Апелативна прокуратураВелико Търново, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Оспорва подадената от насрещната страна жалба срещу решението на първостепенния съд. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и искане за неговото намаляване.

Всяка от въззивните жалби е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по гр.дело № 608/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е образувано по искова молба на М. А. М. срещу Прокуратурата на Република България с твърдения за привличането му в процесуалното качество на обвиняем по образувано на 2

12.11.2018г. ДП № ЗМ – 194/2018г. по описа на РУ-Полски Тръмбеш за това, че от 22.00 часа на 11.11.2018г. до 00.30 часа на 12.11.2018г. от зърнобаза на „Краси“ ЕООД – град София, находяща се в село Петко Каравелово, след предварителен сговор и чрез използване на т.а. „Ивеко 35С13“ с рег. № Р 58****, собственост на Г. Н. К. от град Бяла, отнел от владението на К. М. М. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи – 4 тона слънчоглед, собственост на „Краси“ ЕООД – град София – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК. Посочил е, че бил задържан в ареста, при което изпаднал в шок, бил физически и психически сломен, започнал да изпитва постоянен страх. Наказателното производство продължило три години и пет месеца, като с постановление на прокурора било прекратено. По време на разследването претърпял редица вреди – здравословното му състояние се влошило драстично, получил неисулинозависим захарен диабет без усложнения, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, стенокардия, гастродуоденит, променил начина си на живот – затворил се в себе си, загубил приятели, накърнени били честта, достойнството и доброто му име. След започване на разследването били иззети личното и служебното му оръжие, вследствие на което не можел да изпълнява служебните си задължения като ловен надзирател към Държавно ловно стопанство „Дунав“-Русе и бил пред уволнение. Направил е искане за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от предявеното му обвинение по посоченото досъдебно производство, което по-късно било прекратено и от продължилото извън срока по чл.6 пар.1 от КЗПЧОС наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е изложила доводи за недоказаност на твърдените вреди, както и че заболяванията на ищеца датират отпреди наказателното производство. Оспорила е причинната връзка на посочените в ИМ вреди с предявеното обвинение, както и иска по размер.

С протоколно определение от 31.01.2023г., на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал направеното изменение на предявения иск по размер, като е постановил същият да се счита предявен за сумата от 42 000 лв.

За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и на чл.2б от ЗОДОВ, като е определил размера на претендираните неимуществени вреди на сумата от 30 000 лв. и е уважил претенцията до този размер, а в останалата част я е отхвърлил.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

След анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по 3 вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, Великотърновски апелативен съд достигна до следните правни изводи:

На 12.11.2018г., със съставяне на протокол за първото действие по разследването – разпит на свидетел, започнало Бързо производство № ЗМ-194/2018г. по описа на РУ-Полски Тръмбеш срещу ищеца и Р. Д. К. за кражба на слънчоглед от зърнобаза, собственост на „Краси“ ЕООД, намираща се в село Петко Каравелово. Със Заповед от същата дата ищецът е бил задържан на основание чл.72 от ЗМВР за срок от 24 часа за времето от 02.10 часа до 17.15 часа на 12.11.2018г. Същият ден бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от 22.00 часа на 11.11.2018г. до 00.30 часа на 12.11.2018г. от силоз на зърнобаза на посоченото търговско дружество в село Петко Каравелово, при немаловажен случай, след предварителен сговор с Р. Д. К., чрез използване на МПС – т.а. „Ивеко 35С13“ с рег. № Р 58****, направил опит да отнеме от владението на дружеството без негово съгласие чужди движими вещи – 4 тона слънчоглед на стойност 2 260 лв., като опитът останал недовършен по независещи от него причини – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. Обвинението е предявено и проведен разпит на всеки от двамата обвиняеми. В първите дни на разследването са извършени оглед на местопроизшествието, проведени са разпити на свидетели, събрани са писмени доказателства, назначена е съдебнооценъчна експертиза. През 2019г. и 2020г. са проведени разпити на свидетели, изисквани са справки, трафични данни от мобилни оператори. Видно от Постановление от 05.03.2021г. за привличане на обвиняем, обвинението срещу ищеца е било прецизирано и отново проведен разпит на същия. Извършен е следствен експеримент и оглед на веществени доказателства.

На 09.03.2022г. досъдебното производство е била изпратено на прокурора с мнение за предаване на обвиняемите на съд. С Постановление от 08.04.2022г. на прокурор в Районна прокуратура-Велико Търново наказателното производство било изцяло прекратено поради недоказаност на обвинението.

По делото е представен трудов договор № 67/22.12.2009г., видно от който към момента на образуване на досъдебното производство ищецът се намирал в трудово правоотношение с ДЛС „Дунав“ – Русе на длъжността „ловен стражар“, а от представената длъжностна характеристика се установява, че едно от изискванията на работодателя за заемане на длъжността е притежанието на документ за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие.

С Решение от 13.11.2018г. на началника на РУ-Полски Тръмбеш, с оглед образуваното спрямо ищеца досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, било отнето притежаваното от последния разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Представен е и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на притежаваното оръжие и боеприпаси, както и на разрешението за съхранението, носенето и употребата им.

Представена е публикация във вестник „Борба“ от 13.11.2018г. със заглавие „Пазач и горски спипани да крадат над 3 тона слънчоглед от зърнобазата в село Петко Каравелово“, в 4 която е посочено, че един от извършителите е 47 годишен мъж от с. Раданово, действащ служител на Горското. Не се посочени имена или инициали на ищеца.

Приложена е етапна епикриза на ищеца за периода от 01.05.2017г. до 20.05.2022г., в която срещу датата 11.08.2017г. за пръв път са посочени /регистрирани/ заболяванията други видове стенокардия и хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, срещу 20.04.2022г. - неисулинозависим захарен диабет без усложнения и срещу 13.10.2017г.

– гастродуоденит, неуточнен. Посочено е, че от м.декември 2018г. ищецът започнал да получава пристъпна стенокардия.

Съгласно заключението на изготвената и прието от съда съдебно-медицинска експертиза, ищецът страда от хипертонична сърдечна болест от 2012г. с развитие от втора към трета степен; исхемична болест на сърцето, като стенокардната симптоматика и високите стойности на артериалното налягане са наложили поставянето на стент на сърцето през 2013г. На 20.04.2022г. е регистриран неисулинозависим захарен диабет, като от тогава ищецът е на медикаментозно лечение, а на 13.10.2017г. е регистриран гастродуоденит с неуточнен произход и ищецът е бил поставен на хранителна диета. Според вещото лице заболяванията на сърдечно-съдовата система, от които страда М. датират отпреди 2018г., продължаващи и към датата на извършения от него преглед /10.01.2023г./ предразполагат към висок риск от внезапна сърдечна смърт, който се повишава в обстановка на стрес. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че констатацията му за наличие на засилваща се пристъпна стенокардия при ищеца се основават на отразеното в етапната епикриза, на установеното от него при извършения преглед, измерените стойности на кръвното налягане и пулса, отоците на долните крайници и на съобщените от ищеца оплаквания от лесна уморяемост, стягане в гърдите, затруднено дишане, въпреки медикаментите, които приема.