Решение № 6484 от 29.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6484 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100505349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 22.04.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство А. Д. Г., чрез адв. И. Ц., срещу Решение № 4211/08.03.2024г., постановено по гр.д.№ 10704/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 154 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от А. Д.

Г. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2103,73 лв., представляваща начислена служебно електрическа енергия, потребена в имот, находящ се на адрес: с. Горна Диканя, общ. Радомир , с клиентски № 530001831591 за периода от 16.08.2022 г. до 15.11.2022 г., съгласно издадена фактура № 0003453404/13.01.2023г. С решението А. Д. Г. е осъден да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от 580,00 лв. – разноски.

В жалбата се излага подробно становище за неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да следва извод, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, респективно, че е налице основание за дължимост на сумата за начислена служебно електрическа енергия. Поддържа се, че ответника не е материалноправно легитимиран да получи процесната сума, която се дължи на крайния снабдител, като в тази връзка се твърди, че е налице противоречие на подзаконов акт с по-висш нормативен акт. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства относно спазване на предвидената в ПИКЕЕ процедура по съставяне на констативния протокол, както и че потребителят е уведомен за извършената корекция по сметка. С 1 оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрк. К.М., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от А. Д. Г. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2103,73 лв., начислена служебно като корекция на сметка по партида с клиентски номер 2205213176, бизнес партньор 10883089 за отчетен период от 16.08.2022 г. до 15.11.2022 г., за която е издадена фактура № 0003453404 от 13.01.2023 г.

В тежест на ответника по така предявения отрицателен установителен иск е да установи при условията на пълно и главно доказване, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба/разпределение на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено количество електрическа енергия, отчитано по посочения клиентски номер, чиято цена възлиза на процесната сума, респ. че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия, както и че тази корекция следва да се осъществи именно от ответното дружество.

По делото не е спорно, а и се подкрепя от представените писмени доказателства, че ищецът А. Д. Г. е регистриран като клиент на ответното дружество, с бизнес партньор 10883089, за обект „вила“, находящ се на адрес в с. Горна Диканя, Община Радомир. Ето защо същият се явява страна по облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг.чл. 92 от ЗЕ/ като купувач на такава, поради което изложените във въззивната жалба доводи за липса на облигационна връзка между страните са неоснователни. В допълнение, следва да се има посочи, че съгласно съдебната 2 практика „ползвател“ на мрежата може да бъде и лице, което не е собственик на обекта и да дължи сумата по констативния протокол – в този смисъл определение № 3206/25.10.2023г. по гр. д. № 1061/2023г. по описа на ВКС, III ГО.

Съобразно изложените от въззивника твърдения спорно в настоящото производство е дали са били налице предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и на посочената стойност, както и дали е спазена процедурата по извършване на едностранна корекция на потребената енергия за процесния период.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 15.11.2022г. е съставен констативен протокол № 2002628/15.11.2022 г., видно от който служители на ответника са извършили проверка на адреса в присъствието на свидетел.

Съгласно приетия по делото констативен протокол

№

2002628/15.11.2022 г. на 15.11.2022 г. в 12:00 часа служители на ответника от отдел „Нетехнически загуби“ в присъствието на свидетел от Федерация на потребителите са извършили проверка на електромер (средство за търговско измерване - СТИ) с фабричен № 11379537, за абонатен № 2205213176, отчитащ потреблението за обект, представляващ вила, находящ се в с. Долна Диканя, общ. Радомир. Отбелязано е, че електромерното табло е извън границите на имота, монтирано е на стълб.мрежа, като се състои от 2 електромера. Посочено е, че при извършване на техническа проверка на обекта е установено, че липсва пломба на щита на ел.таблото, като при натоварване с външен товар от 6,99 А дискът на електромера не се движи. В констативния протокол е посочено, че потребителят е потърсен на проверявания обект и не е открит на адреса на проверката, като същата е извършена в присъствието на независим свидетел. Отразено е, че поради установената грешка в отчитането, средството за техническо измерване е демонтирано, същото е изпратено за метрологична експертиза в БИМ, а на негово място е монтиран друг, изправен електромер.

Представен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 460/01.12.2022 г., в който е отразено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера.

Посочено е, че при подаване на напрежение в обхвата от 80% Un до 110 % Un и ток от 0,050А до 60А, дискът на електромера не се върти, като отчита грешка в размер на -100%, при максимално допустима грешка в рамките на 2,0-2,5%. Сочи се, че при отварянето на електромера е констатирано: изолацията на напреженовата бобина е частично нарушена (разтопена), като при измерване с омметър се установява, че същата е прекъснала.

Заключението е, че електромерът е дефектирал.

От представената справка за преизчислени количества електрическа енергия от 13.01.2023 г. е видно, че процесната сума е начислена като корекция по чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, като въз основа на констативния протокол на НТЗ № 2002628/15.11.2022 г. и констативния протокол на БИМ № 460/01.12.2022 г. по партидата на абоната са преизчислени количествата електрическа енергия на база една трета от пропусквателната способност на измервателната система за период от 90 дни общо за 3238 KWh, като същите са фактурирани на стойност 2103,73 лева с ДДС съгласно фактура № 0003453404/13.01.2023г.

Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на съдебно техническата експертиза. В него е посочено, че отразените в констативния 3 протокол от извършената метрологична експертиза констатации водят до извод, че в случая е налице 100% неотчитане на ползваната електрическа енергия. Видно от заключението е, че общото количество електроенергия, неотчетено от провереното СТИ е в размер на 3238 КWh., като същото е преизчислено при спазване на чл.50, ал.1, б. “б“ от ПИКЕЕ, като правилно ответното дружество е преизчислило сметката на ищеца, а изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период. Извършена е и проверка в масивите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /сега „ЕРМ Запад“ АД/ като вещото лице не е установило в предходните 3 месеца, преди проверката на 15.11.2022 г., да са извършвани проверки и/или смяна на електромера.

Пред Софийски районен съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.К. и М.М..

Разпитана пред съда, свидетелката К. заявява, че е присъствала на проверката и е подписала констативния протокол като свидетел. Посочва, че при извършване на проверката се е установило, че няма пломба на щита, като при натоварване дискът не се въртял. Свидетелства, че отчетената грешка е наложила смяната на електромера с нов, който е изправен. Сочи, че лично се е уверила в констатациите на служителите на ответното дружество.

Разпитан пред съда, свидетелят М. заявява, че е един от служителите, който е извършил проверката в обекта, заедно с колегата си Е. Д.. Описва, че пристигайки на място в обекта, служителите са констатирали, че липсва пломба на щита на ел.таблото. Посочва, че след като същото е било отворено, служителите са установили, че в момента няма консумация по електромерите, но при натоварване с външен източник, дискът на електромера не се е движел.

Свидетелят допълва, че старият електромер е бил демонтиран и изпратен за експертиза в Института по метрология, като на негово място е бил монтиран друг.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство не е материалноправно легитимиран да претендира суми, представляващи корекция на сметки. С оглед приложимата към датата на съставяне на констативния протокол /15.11.2022г./ нормативна уредба следва да се прецени дали електроразпределителното дружество има право да извършва преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Правилата за измерване на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/19 г./.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя разрешението, дадено в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/21 г. на ВКС, III г. о., и Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/21 г. на ВКС, IV г. о., според което както предходната, така и действащата редакция на ЗЕ, изрично възлагат на подзаконовата нормативна уредба – ПИКЕЕ реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.

Правната уредба, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по – висока степен. Прието е, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен акт от по – висока степен. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начина, по който са приети ПИКЕЕ – по предложение на доставчика и разпределителя на електрическа енергия.