Решение № 1129 от 30.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20221110200799 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. ВЛ. Н. срещу наказателно постановление/НП/ № 21-4332-025026/06.12.2021г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че не става ясно кое е длъжностното лице, издало НП, преценено като нарушение на чл. 57, ал. 1, т.

1 ЗАНН. Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен след изтичане на шест месеца от откриване на нарушителя.

Счита се, че невписването в НП на валидността на скоростомера, вида и начина на функционирането му представлява процесуално нарушение. Моли се да бъде отменено НП в частта, с която е наложено лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца, тъй като същото се налага на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 28.03.2021г. в 15.29 часа жалбоподателят В. ВЛ. Н. управлявал лек автомобил “Х” с ДК № в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Кривенски път“ към Околовръстен път. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил до номер 326 се движел със скорост 111 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена от служителите на О”ПП”-СДВР с техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743FO, записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила.

Собственикът на автомобила В. ВЛ. Н. бил призован да се яви в ОППСДВР.

На 23.11.2021г. В.Н. се явил в ОПП-СДВР, подписал декларация по чл.

188 ЗДвП, в която декларирал, че на 28.03.2021г. в 15.29 часа лек автомобил „Х“ с рег. № СА 1534 ТС е управляван лично от него. Свидетелят В.В. съставил на В.Н. АУАН № 043089/23.11.21г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Актът бил предявен за подпис на жалбоподателя и той го подписал без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено от началник сектор отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 043089/23.11.2021г., декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.21г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, заповед № 8121к-13318/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на 2 министъра на вътрешните работи , гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. В.В., и вещественото доказателствено средство – 1бр. снимка с данни за отчетени стойности на 28.03.21г. на мобилна система за видеоконтрол и 1 бр. снимка на местоположението на техническото средство.

Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите от значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по делото и приобщените веществени доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна.

При служебната проверка за законосъобразност на НП съдът установи, че е основателно възражението на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Съгласно последната разпоредба АУАН се съставя в тримесечен срок от откриване на нарушителя. В процесния случай съдът счита, че този срок не е спазен, поради което и НП е незаконосъобразно издадено. Процесното нарушение е извършено на 28.03.2021г., а АУАН № 043089 е съставен чак на 23.11.2021г., почти осем месеца след заснемането на процесното МПС, което се е движело със скорост над разрешената за съответния пътен участък. По делото не е приобщена справка от базата данни на ОПП-СДВР, от която да може да се установи на коя дата е установено чия собственост за заснетото МПС, така че собственикът да се призове в ОППСДВР и да се установи чрез попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП дали той лично или друго лице на процесната дата е управлявало автомобила му.

Информация относно собствеността на лекия автомобил, респективно установяване на самоличността на лицето, което го е управлявало на процесната дата, когато е заснет автомобилът, е могла да бъде извлечена от базата данни на ОПП-СДВР още на датата на заснемането на нарушението.

Дори и информацията от базата данни да е получена в по-късен момент е следвало в тримесечен срок да бъде съставен АУАН, така че да бъде спазен срокът, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая не може да бъде оправдано съставянето на АУАН почти осем месеца след заснемане на нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано порочно – след 3 изтичане на предвидения законов срок за това, което влече след себе си незаконосъобразност на процесуално основание и на обжалваното НП.

Съдът не споделя другите възражения на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Противно на твърденията на жалбоподателя не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като в НП изрично е посочено длъжностното лице, издало НП, а именно – Даниела Димитрова Дескова, началник сектор при ОПП-СДВР.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че следва в АУАН и НП да бъдат отразени обстоятелствата, свързани с техническата проверка на средството за измерване, вида и начина на функционирането му. В НП следва единствено да се опишат признаците от обективната страна на нарушението.

В случая напълно достатъчно е да се посочи по какъв начин е отчетена скоростта на движение на МПС, а именно - с автоматизирано средство за измерване ARH CAM S1 с фабр. № . Въпросите, свързани с техническата изправност на средството за измерване, удостоверяването, че то е одобрен тип средство за измерване не са част от състава на административното нарушение, че да бъдат посочвани в АУАН и НП, а подлежат на доказване в хода на съдебното следствие чрез приобщаването на съответни писмени доказателства. С оглед на това тези въпроси не се отразяват на обективната съставомерност на деянието.

Неоснователно е твърдението, че за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП не се предвижда освен глоба и административно наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. Именно такова кумулативно наказание е наложено на жалбоподателя, но последното не променя извода, че административнонаказателното производство е образувано незаконосъобразно след изтичане на предвидения тримесечен срок от откриване на нарушителя.

С оглед допуснатото нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН издаденото НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от приобщения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил 400 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат за въззивното производство, 4 поради което и съдът следва да осъди СДВР да заплати на жалбоподателя В.Н. сумата 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025026/06.12.2021г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на В.

ВЛ. Н. са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя В. ВЛ. Н. 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5