Решение № 928 от 19.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И. като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20223110203205 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. А. М.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 439а-224/25.11.2021г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.

С жалбата се оспорва изцяло приетата за установена фактическа обстановка и се оспорва извършването на твърдяното нарушение.

В съдебно заседание въз.М. редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново сочи, че е бил с маска в автобуса и е свалил същата едва след отварянето на вратите на същия и слизането от превозното средство, като се иска от съда да преразгледа нарушението като маловажно.

Процесуалнен представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като се депозират писмени бележки, с които се оспорва жалбата, излагат се аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, като се иска НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2021г., свидетелите В. и Н.- служители на „Общинска полиция” към ОД на МВР-Варна изпълнявали служебните си задължения,свързани със специална задача- проверки дали се спазва заповедта на Министъра на здравеопазването да се ползват маски за 1 еднократна и многократна употреба в превозните средства на градския транспорт, като били облечени в цивилно облекло.В 17,15ч. същите се намирали на автобусна спирка „Иван Рилски” в посока на движение на превозните средства към кварталите на гр.Варна и установили, че в автобус № 41, с рег.№ В 8664НХ пътува въз.М., който се подготвял да слезе на спирката, но преди автобусът да достигне спирката и преди вратите му да бъдат отворени същият не носил маска на лицето си.След като автобусът спрял на спирката и въз.М. слязъл от същия, св.В. извършил проверка на неговата самоличност и предвид факта, че пътувайки в превозното средство без поставена на лицето маска жалбоподателят нарушавал въведените към процесната дата противоепидемични мерки , св.В. съставил против него акт за установяване на нарушение. В същия посочил, че на 01.11.2021 г. в 17:15ч., в гр.Варна, на спирка „Иван Рилски" в посока квартали, лицето като пътник на автобус на Градски транспорт е рег.№ В8664НХ, движещ се по линия „41" няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не изпълнява въведени противоепидемични мерки, посочени в т.7 от заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1 вр.чл.63 ал.1 от ЗЗ. Акт бил съставен в присъствието на нарушителя.След запознаване със съдържанието на съставения АУАН жалбоподателят го подписал и вписал възражения, че е принуден и е свалил маската си на вратата . В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на акта за установяване на административно нарушение и материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като в НП били възприети фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз.М. била наложена „Глоба“ в размер на 300лв.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите В. и Н., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът не кредитира показанията на св.Й., дадени в с.з., относно фактическата обстановка по делото, тъй като същият сочи, че проверяващите са пътували в автобуса преди проверката, а тези твърдения коренно противоречат на показанията на свидетелите В. и Н., които съдът кредитира.

В този смисъл няма как да бъдат кредитирани и твърденията му, че в автобуса въз.М. е бил с маска, тъй като не само че тези твърдения противоречат на показанията на свидетелите В. и Н., а и очевидно св.Й. не е пътувал в автобуса с жалбоподателя, тъй като в противен случай и на него е следвало да се състави АУАН, а от писмените доказателства по делото е видно, че на тази дата, срещу това лице АУАН не е бил съставен.

Като непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени доказателства.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, 2 които съдът е посочил по-горе, че кредитира..

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с АУАН, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено извършеното от въз. М. нарушение.Актът е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис и е послужил при издаване на постановлението. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, което е видно и от съдържанието на депозираното възражение.Факт е, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, но горното процесуално нарушение не е от категорията, която обуславя самостоятелно основание за отмяна на НП.В НП нарушението също е описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които е извършено нарушението, нарушената норма, поради което и с издаването на НП по никакъв начин не е нарушена правото на защита на нарушителя. При съпоставка на обстоятелствената част на АУАН и тази на НП съдът не констатира никакви несъответствия , а различно по стил изброяване на едни и същи установени от актосъставителя факти.Предвид горното съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал нарушение на Закона за здравето, като правилно е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.М. на 01.11.2021г. е бил възприет от полицейски служители докато е пътувал в автобус на градския транспорт, без поставена на лицето маска.Същевременно, със Заповед № РД-01743/31.08.2021 г.. - за въвеждане на противоепидемични мерки на територията па РБългарпя издадена от Министъра на здравеопазването на основание чл.63 ал.4 от Закона за здравето, в т. 7 е въведено следното ограничение:”Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни 3 средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп граждани, железопътни гари и автогари,летища, метростаиции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба.

Правилно е била приложена санкционната норма на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, тъй като именно в нея е предвидено наказание за този, който не изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, какъвто е настоящият казус.

Съобразно всички събрани по делото доказателства съдът намира, че правилно случаят не е бил приет за маловажен.

В самия ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, за да се установи дали е необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са били въведени с цел запазване на живота и защита на здравето на гражданите и спазването им е с висок обществен интерес. В случая не се установяват каквито и да било извинителни причини за нарушаване на въведените мерки, а и няма данни за наличие на обективни причини за поведението на въззивника. Поради това и следва да се приеме, че в случая е налице неспазване и игнориране на процесната заповед на Министъра на здравеопазването, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид. С оглед на това искането за приложението на чл.28 от ЗАНН е неоснователно, като в този смисъл е и решение по к.н.ах.д. № 2685/2020г. на Административен съд-Варна и мн. др..

Правилно на въз.М. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв., който е императивно предвиден в закона и е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.

С оглед крайния изход на спора и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ .Съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

4

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 439а224/25.11.2021г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето на М. А. М.– ЕГН ********** е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА М. А. М.– ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен СъдВарна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5