Решение № 13989 от 15.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13989 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110169485 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ... /с предишно наименование .../, ЕИК ..., срещу Ц. Л. М., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение от 23.04.2021 г. по ч. гр. дело № 22079/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав:

- сумата от 35,13 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода от 15.04.2019 г. до 15.06.2019 г., ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, и

- сумата от 220,84 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, по вина на абоната, от които 39,96 лв., представляваща стойността на трикратния месечен абонамент, и 180,88 лв., представляваща разликата между стандартната Ц. на устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157-7 (без абонамент) и платената от абоната Ц. при предоставянето му;

Ищецът ..., ЕИК ..., че между страните бил сключен Договор за мобилни услуги от 12.04.2019 г. за ползване на мобилен номер +... със срок на действие от 12 месеца, като на ответницата й е било предадено мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157-7 с отстъпка от стандартната Ц. в размер на 241,91 лв. Задълженията на ответницата били фактурирани под клиентски номер на абоната № ..., като за потребените услуги през процесните отчетни периоди били издадени фактури с № 7288691452/15.05.2019 г. за сумата от 21,98 лв., платима до 30.05.2019 г., и № 7290058981/15.06.2019 г. за сумата от 16,88 лв., платима до 30.06.2019 г. Поради неизпълнението от страна на абоната за плащане на месечните абонаментни услуги операторът прекратил едностранно договора по вина на 1 ответницата. Твърди се, че последната не била върнала полученото мобилно устройство обратно на оператора. С оглед предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната била начислена неустойка в размер на 220,84 лв., представляваща стойността на трикратния месечен абонамент / 39,96 лв./ и разликата между стандартната Ц. на устройството (без абонамент) и платената от абоната Ц. при предоставянето му / 180,88 лв./. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждането на разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли за прилагане на ч. гр. дело № 22079/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав, към настоящото дело, като моли съда да се ползва от приложените в заповедното производство доказателства при разглеждане на настоящото исково производство.

Ответницата Ц. Л. М., ЕГН **********, редовно уведомена на 03.08.2022 г. чрез назначения й за особен представител адв. Я. С., не подава отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В хода на производството оспорва иска, в частност твърди клаузата за неустойка да е нищожна, поради което не се дължи претендираната от ищеца сума в размер на 220,84 лв. представляваща начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на абоната, в случая на ответника.

Съдът като взе предвид исканията и становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 258 ЗЗД:

Предявен е иск за установяване на парични задължения, възникнали по силата на сключен между страните и приет по делото като доказателство, договор за мобилни услуги от 12.04.2019 г. за ползване на мобилен номер +... с предпочетен абонаментен план Интернет 15,99, със срок на действие 12 месеца, до 12.04.2020 г., по който договор на абоната е било предоставено за ползване, с отстъпка от стандартната Ц. в размер на 241,91 лв., мобилно устройство – Таблет, Prestigio Grace 3157 7.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за обявените за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с предоставяне на мобилно устройство за ползване, с отстъпка от стандартната Ц.; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, респ. мобилно устройство, съобразно уговореното в договора; Ц.та на доставените стоки и услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява възникването на валидни облигационни отношения между страните по договор за мобилни услуги от 12.04.2019г. за предпочетен номер ..., сключен при Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги /връчени на ответника на 12.04.2019 г. /

Не се спори също така, че мобилното устройство Таблет, Prestigio Grace 3157 7. е било предадено на ответника, респ. ползвано през срока на договора. Ответникът не е оспорил положените от негово име подписи върху представения договор и ОУ на мобилния оператора, поради което съдът приема, че наличието на валидно възникнало правоотношение за предоставяне на мобилни услуги между ищцовото дружество и ответника по процесния договор е установено при условията на пълно и главно доказване и между страните в производството са съществували облигационни отношения, по силата на които ... се е задължило да предостави на Ц. Л. М. достъп

2 до мрежа за мобилни услуги за предпочетен номер +..., както и мобилно устройство Таблет „PRESTIGIO GRACE 3157 7 срещу заплащане на обща лизингова Ц. с абонаментен план от 12,99 лв., при стандартна Ц. за устройството 254,90 лв. и отстъпка от стандартната Ц. в размер на 241,91 лв.

За потребените от абоната услуги, в т.ч. дължимите месечни абонаментни такси, оператора ежемесечно е издавал фактури /приложени по делото/в който е посочено Ц.та на таксуваните мобилни услуги /потреблението/, размера на абонаментната такса, крайния срок за плащане, общия размер на задължението и дължими суми от предходен период.

В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът в производството и задължението за заплащане на предоставените услуги.

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните Общи условия. Според Раздел IV, т. 23, б. „б“ потребителят дължи Ц. за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план.

Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу Ц.та на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата Ц. включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и кои услуги да използва или да не ползва, но при всички случаи той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Следователно при безспорно установени по делото валидно възникнали и съществували през процесния период облигационни отношения по повод предоставянето на далекосъобщителни услуги от мобилния оператор на неговите клиенти, в частност ответника по делото, съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния.

Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2021 г., всички абонаментни такси са падежирали.

Срокът за плащане на всички фактури бил определен на 15-дневен след издаването им, като неполучаването на фактура, не освобождава абоната от задължението за плащане на стойността на потребените услуги. Ответникът като потребител не е доказал, че е изпълнил в срок задължението си да плати стойността на предоставените му услуги, които съгласно ангажираните от ищеца фактури възлизат на сумата в общ размер на 35,13 лв. – за периода от 15.04.2019 г. до 14.07.2019 г., за клиентски номер № .... Доколкото срокът за плащане е бил определен както в договора, така и в ОУ, като е изрично посочен и в издадените фактури, не е необходимо да се изпращат нарочни покани към длъжника, за да го поставят в забава.

Ищецът претендира сума в размер на 35,13 лв., за неплатени абонаментни такси и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът като основателен, следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнали облигационни отношения между страните по договори за далекосъобщителни услуги с посочените по-горе дати; предсрочното прекратяване на същите по вина на абоната; вид и размер на договорната неустойка, при какви условия се начислява, включително, че такива условия са настъпили преди края на договорите.

Доколкото ответника не представя доказателства за извършени плащания на 3 задълженията си по договора, който съда както бе посочено по-горе приема да е бил валидно сключен и обвързващ страните по него, следва да се приеме че се установява твърдението на ищеца, че той като изправна страна е имал правото да прекрати едностранно договора, по вина на абоната, съгл. предвиденото в ОУ. Съгласно чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищеца, приети по делото и неоспорени от ответника, мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите условия – в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването – чл.

27 от Общите условия.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил изцяло или частично своите договорни задължения по договора за мобилни услуги от 12.04.2019 г., поради което съдът намира, че за мобилния оператор е възникнало правото едностранно да прекрати договора, респ. да претендира уговорената при прекратяването му, неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.

3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa471c00-c313-45b4-b6f9-411666ee519c