Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 279 от 16.05.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 203/2023
Вид
Определение № 279
Подписан
16.05.2023
В сила
16.05.2023
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 15.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500203 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на С. Д. Й., подадена чрез пълномощника й адв.М. Д., против определение № 252/21.04.2023 г. по гр.д. № 164/2023 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството по в.гр.д.№ 164/20232 г. по описа на ШОС.

В бланкетната жалба, жалбоподателката е посочила, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано, като е молила за обезсилването му, евентуално за отмяната му.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, намира следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по жалби против постановление за възлагане от 07.03.2023 г. по изп. дело № 20228760400426 по описа на ЧСИ Д. Златева с рег. № 876, с район на действие района на ШОС, включително и от С. Д. Й.. С молба по чл. чл. 83, ал. 2 ГПК Й. е поискала освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като е приложила декларация за материално и гражданско състояние.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от 1 заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, а настоящият казус не е такъв.

Молителката е жена на 61 години, в трудоспособна възраст. Според декларираните данни, живее сама и няма задължения за издръжка към други лица (дъщеря й е на 32 години). Декларирала е месечни доходи от трудово възнаграждение в размер на 500 лв. и от пенсия в размер на 600 лв. или общо 1100 лв., както и притежавани ¾ ид.ч. от ипотекиран апартамент, в който живее, и 1/12 ид.ч. от имот – къща в с. ***. Не притежава МПС. Посочила е, че не притежава друго имущество като източник на доходи. Доказателства за влошено здравословно състояние и за разходи за лечение не е депозирала.

При това положение и предвид дължимата по делото държавна такса в минимален размер от 25 лв. и липсата на задължения за разноски е неоправдано, с оглед социалните функции на правото по чл. 83, ал.2 от ГПК и целта да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, освобождаването на ищцата от държавна такса и разноски по делото.

Изложеното по-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК за уважаване на молбата, поради което тя подлежи на отхвърляне. До този извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено в посочената част.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 252/21.04.2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството по в.гр.д.№ 164/2023 г. по описа на ШОС.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2