Решение № 3152 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100513055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Дженерали застраховане“ АД срещу решение от 12.08.2025 г. по гр.д. №44816/2024 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ АД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 300,00 лв. – част от вземане в общ размер от 668,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2024 г., до окончателното плащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.07.2021 г. в гр. София, в района на ул. „Васил Карагьозов“, между лек автомобил „Ланд Ровер Рейндж Роувър Велар“ с рег. № ****, застрахован по имуществена застраховка „Автогрижа“ при ищеца, и лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, и за сумата в размер на 94,18 лв. – част от вземане в общ размер от 209,98 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата главница за периода 30.11.2021 г. до 25.07.2024 г., като неоснователни, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е на водача на л.а. „Дачия Дъстер“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира 1 разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно поради следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа“ за ПТП, настъпило на 09.07.2021 г. в гр. София, и съответната мораторна лихва. Ищецът поддържа, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Дачия Дъстер“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва вината на водача на л.а. „Дачия Дъстер“ и размера на сочените от ищеца вреди. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“.

По иска с правно основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Със застрахователна полица №0320209907018979 от 09.10.2020 г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Автогрижа” за автомобил л . а . „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“ с рег. № ****, към датата на процесното ПТП, което обстоятелство не е спорно по делото.

Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № ****, като това обстоятелство се установява и от представената справка от ГФ.

Установява се от двустранен констативен протокол за ПТП, двустранно подписан от водачите на двата автомобила, че на 09.07.2021 г. в гр. София се е осъществило пътно транспортно произшествие с участници – Б.З., управляващ автомобил л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № ****, и В.П., управляваща автомобил л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“ с рег. № ****. ПТП е настъпило при разминаване между двата автомобила.

На автомобила „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“ са нанесени щети – в лявата странична част.

2

От показанията на свид. В.П. се установява, че при процесното ПТП е управлявала л . а . „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“, което ПТП е настъпило на тясна улица при разминаване с л.а. „Дачия Дъстер“, като водачът на последния не е могъл да се размине с нея, защото не е преценил габаритите на автомобила. От показанията се установява, че е имало достатъчно разстояние за разминаване на двата автомобила, като към момента на удара л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“ е бил спрял, за да се разминат с идващия от другата посока л.а. „Дачия Дъстер“.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са поведението на водача на л.а. „Дачия Дъстер“, който при разминаване не е оставил достатъчно странично разстояние до л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“, но и поведението на водача на л . а . „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“, който също при разминаване не е оставил достатъчно странично разстояние до л.а. „Дачия Дъстер“, като и двамата водачи са имали възможност да предотвратят настъпването на процесното ПТП, ако при разминаването са си оставили достатъчно странично разстояние.

При ищцовото дружество по повод процесното ПТП е образувана щета №1014308, видно от представения по делото ликвидационен акт от 30.09.2021 г., с който е определено изплащане на обезщетение на увреденото лице в размер на 1008,44 лв.

От представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2016 г. се установява, че ищецът е заплатил по банков път по сметка на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на сумата от 635,85 лв.

С изходящо от ищеца писмено доказателство – регресна покана, изх.

№310011094/28.10.2021 г., се установява, че последният е поканил ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца изплатеното обезщетение. Поканата е получена от ответника на 29.10.2021 г., видно от представената по делото обратна разписка.

От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Дачия Дъстър“ Б.З. е осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил чл.44 ал.1 и ал.2 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за „Мото Пфое“ ЕООД – увреден е собственият на дружеството автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че обезщетените от ищеца вреди са в причинна връзка с реализираното ПТП.

Застрахователят е репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил договорното си задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу застрахователя на лицето, причинило вредата.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгл. чл.386 ал.2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Страните не спорят, че ответното дружество не е платило на ищеца изплатеното на увредения обезщетение, а съгласно заключението на САТЕ размерът на обезщетението с включени ликвидационни разноски възлиза на 716,57 лв., поради което съдът приема, че ответникът е останал задължен за пълния претендиран размер или сумата от 668,85 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото се за 3 същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

Настоящият състав счита, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.

При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос /решение №33 от 04.04.2012 г. по т.д. №172/2011 г., на II ТО на ВКС/.

От събраните доказателства се установява нарушение на разпоредбите на чл.44 ал.1 и ал.2 ЗДвП от страна на водача на автомобила, застрахован от ищеца. Съдът намира, че и водачът на л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Велар“ В.П. неправилно също при разминаването не е оставила достатъчно странично разстояние до л.а. „Дачия Дъстер“, като е имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Това обстоятелство се установяват безспорно от приетото по делото заключения на САТЕ, което, както вече бе посочено по-горе, съдът кредитира напълно. Следователно поведението и на двамата водачи е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.