Решение № 3 от 05.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201346 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на земеделски производител /ЗП/ С. М. С., ЕГН ********** от с.Ковачево, обл.Пазарджишка против НП № 13002902 от 23.08.2021г. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и в писмени бележки излага съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.

АНО чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и е на становище същата да се остави без уважение като неоснователна. На свой ред също претендира присъждане на разноски и прави възражение за 1 прекомерност на разноските на противната страна.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят - земеделски производител С. М. С., е санкциониран след извършена проверка на 20.05.2021г., около 08:15 часа, в стопанисван от него обект – „Масив с ягоди“, находящ се в м.”Сайовете”, землище на с.Ковачево, общ.Септември, ЕКАТТЕ 37491 от служители на Д „ИТ”Пазарджик.

В хода на проверката лицето Н. А. Д. и много други лица били заварени да берат ягоди, облечени с нефирмени работни дрехи.

Работещите лица били записани в списък, включително и Н. Д., която се подписала саморъчно, с което удостоверила верността на посочените от нея три имена и рождена дата, както и че била заварена да работи по време на проверката. Пред проверяващите лицата, включително и Д., заявили, че работят срещу възнаграждение от 30 лева на ден.

Това бил потвърдено и от страна на сина и дъщерята на земеделския производител /св.В. М.а/, които се намирали на място и фактически контролирали процеса на беритбата.

В хода на проверката за никой от заварените да работят лица не бил представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ, въпреки че дъщерята на земеделския производител още на 17.05.2021г. заплатила от негово име необходимите такси за закупуване на 50 еднодневни трудови договора и подала искане в ДИТ-Пазарджик за тяхното издаване. Тези трудови договори обаче били получени от нея и съпругата на земеделския производител – св. Р. С.а, едва след проверката, а именно на 20.05.21г. около обяд. След това св. С.а, с част от заварените да работят по време на проверката лица, сключила от името на ЗП договори по чл.114а от КТ, но с друга част не, т.к. някои от работниците си били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за самоличността им, за да ги издири, респ. да подпишат и те договори. На 25.05.21г. съпругата на земеделския производител, която била и негов пълномощник 2 във връзка с дейността му, се явила в ДИТ-Пазарджик, където предоставила трудовите договори, сключени с част от работниците, заварени по време на проверката, но за лицето Н. Д. такъв не бил представен, т.к. не бил сключен.

С оглед на така установеното било прието от страна на проверяващите, че ЗП С. С., в качеството си на работодател, бил приел на работа лицето Н. А. Д., ЕГН ********** като берач на ягоди, без преди това да е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не бил сключил с нея писмен трудов договор.

Това съставлявало нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, заради което бил съставен е АУАН от св. Г.С. - ст.инспектор в Д ”ИТ” Пазарджик. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което бил връчено на жалбоподателя на 25.08.2021г. Жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган на 30.08.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя св.Г.С., както и от тези на свидетелите Р. С.а, В. М.а и Т. Г..

При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея и в писмените бележки на защитата, а поради следното:

Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, извършването на вмененото административно нарушение от страна на земеделския производител, както от обективна, така и от субективна стара, не се доказа до изискваната от закона степен на несъмненост.

Няма съмнение, че отговорността на ЗП С. С. е ангажирана като физическо лице – работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.

Административнонаказателната отговорност на физическите лица е лична /чл.24 от ЗАНН/ и виновна /чл.6 и чл.7 от ЗАНН/, при което, за да се ангажира законосъобразно тя е необходимо да бъде категорично доказано, че лицето виновно /с умисъл или непредпазливост, освен ако не е 3 предвидена изрично ненаказуемост за конкретно непредпазливо деяние/ е извършило административното нарушение. С оглед разпределението на доказателствената тежест в АНП, това доказване следва да се осъществи от страна на наказващия орган, а привлеченото към отговорност лице не е длъжно да доказва нищо, включително и невинността си, доколкото се ползва от презумпцията за невиновност.

В този ред на мисли, в настоящия казус от страна на АНО следваше да бъде доказано по категоричен начин, че в деня на проверката – 20.05.2021г., именно земеделският производител е наел на работа лицето Н. Доблрева и се е съгласил тя да престира труд за него срещу съответното възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им като трудови, посредством сключване на трудов договор в писмена форма. Казано с други думи, че умишлено или по непредпазливост, не сключил трудов договор с работника. Такова доказване обаче от страна на АНО не беше проведено. Напротив – установи се категорично, че в деня на проверката земеделският производител не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще, включително и при документалната проверка на 25.05.21г. в сградата на ДИТ-Пазарджик, където са контактували с неговата съпруга – св.Р. С.а.

От събраните по делото доказателства стана ясно, че земеделският производител е възложил на членовете на своето семейство /съпруга, дъщеря и син/ фактически да организират беритбата на ягодите, респ. наемането на работници, сключването на договори с тях, контрола върху работата им, разплащането и т.н. За това говори и обстоятелството, че в деня на проверката проверяващите са контактували на масива с дъщерята и сина на ЗП, които са им съдействали за установяването на самоличността на работниците. Отделно от това ЗП е бил упълномощил своята съпруга да го представлява пред определени държавни органи, включително и пред ДИТ-Пазарджик.

От неопроверганите показания на св.Р. С.а стана ясно, че именно тя се е занимавала основно с наемането на работниците и организирането на превоза им, респ. закупуването на еднодневни трудови договори и сключването им. Пак от неопроверганите показания на св.С.а и тези на св.М.а стана ясно, че последната още на 17.05.2021г. е заплатила за 4 закупуването на 50 броя еднодневни трудови договори, като е била уверена от страна на деловодителя в ДИТ-Пазараджик– св.Г., че когато бланките с договорите бъдат изготвени ще получи телефонно обаждане на оставения от нея телефонен номер, за да си ги получи. Това се потвърждава и от платежните нареждания и листче с ръкописен запис на телефонен номер / л.14-19 от делото/.

Стана ясно от показанията на св.М.а, че на следващия ден – 18.05.21г. тя е ходила в ДИТ-Пазарджик, за да попита дали са готови бланките с договорите, но й било отговорено, че не са, след което си тръгнала, отново уверена, че ще получи обаждане, когато са готови.

Стана също ясно и това, че до деня на проверката св.М.а не е получила телефонно обаждане от служител в ДИТ-Пазарджик, с което да е информирана, че бланките с договори са изготвени и могат да бъдат получени.

При тези категорично установени факти няма как да се направи несъмнен извод, че към инкриминираната дата – 20.05.2021г., земеделският производител е бил абсолютно наясно със следните три факта: първо - кои лица е организирала съпругата му да работят на масива като берачи на ягоди, още повече, че сред тях е и лицето по процесното НП – Н. Д.; второ– че по подадените още на 17.05.21г. платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори, такива не са били получени към дена на проверката. Възможно е да се мисли, че нито дъщерята, нито съпругата на ЗП са му съобщили този факт, а противното следваше да се докаже от страна на АНО; трето – че с наетите от съпругата му лица няма да бъдат сключени никакви трудови договори за инкриминиранат дата и то преди започване на беритбата.

Нещо повече, не само че няма доказателства ЗП да е имал съзнание за горните факти и в същото време да е бил съгласен лицата да престират труд за него без сключени трудови договори, но няма и данни в деня на проверката той да е бил в населеното място по адреса си на местоживеене.

При това положение извършеното нарушение на трудовото законодателство би могло да се припише най-много на съпругата на ЗП или пък на неговата дъщеря, но те не биха могли да носят отговорност, т.к. нямат качеството на работодател, нито на длъжностни лица при 5 земеделския производител, каквито мога да бъдат субектите на административното нарушение по чл.414 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ.

При липсата на доказателства за съзнание у ЗП на горните обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на административното нарушение по чл.414 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ, то същото се явява несъставомерно и от субективна страна. Казано с други думи, няма никакви доказателства, нито дори индиции, че към инкриминираната дата ЗП, при която и да е от формите на умисъл или непредпазливост, е приел на работа конкретния работник без преди това да сключи с него писмен трудов договор. Да се приеме противното – че ЗП е имал съзнание за горните три факта, съставляващи обективни елементи на вмененото административно нарушение, като в същото време е искал или поне е бил съгласен /умисъл/, или пък, че по някаква причина е могъл и е бил длъжен да знае /непредпазливост/, че лицата ще престират труд за него на 20.05.2021г. без сключени трудови договори, ще означава да се стъпи само и единствено предположение. Както е известно в правната теория и практика обаче в АНП актът за установяване на нарушение има статут като на ОА по смисъла на наказателното право, а НП – на присъда. В този ред на мисли и съобразно нормата на чл.303 ал.1 от НПК, която е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН, присъдата, респ. НП не могат да почиват на предположения.

Предвид всичко казано до тук НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането за присъждане на разноски в негова полза под форманта на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде удовлетворено.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то принципно е основателно и би могло да бъде уважено, пак с оглед изхода на делото. От представения по делото договор за правна защита и съдействие обаче /л.34 от делото/ става ясно, че е бил договорен резултативен хонорар от 300 лева, който е дължим при успешен изход на делото. Това означава, че до момента този хонорар не е платен, респ. не са представени данни да е бил платен, найкъсно до последното по делото заседание. При това положение искането 6 за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не може да бъде удовлетворено. В този смисъл има задължителна съдебна практика /Виж ТР от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.