Решение № 743 от 13.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Стара Загора, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100306 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. чл.11, ал.1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК и чл.19 ал.4 от ЗПК и евенуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във връзка с чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Ищцата П. В. М. твърди в исковата си молба, че била страна по Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД. Съгласно този договор ищцата трябвало да върне сумата по кредита - 827.04 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при лихва от 27.04 лева, при срок на кредита от 30 дни. Съгласно чл.6 от Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството Multitude Bank с цел да бъде обезпечен сключеният Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. По сключения договор за гаранция ищцата следвало да заплати сумата от 260.96 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл.6 от Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза бил сключен договор за гаранция/поръчителство, била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Сключеният Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за 1 потребителски кредит бил нищожен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок за кредита, или бил променлив. Нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а последният единствено и само се задоволил с посочване на общата дължима сума, без да ставало ясно какво точно се съдържало в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включвали, как били изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. На следващо място, процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 2 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР.

Не ставало ясно изобщо какво все включвало в ГПР. В случая в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени. Ето защо не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР - чл.11, ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез договор за гаранция/поръчителство в размер на 260.96 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които щял да прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително 3 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№ 426/2014 г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлявало един от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая следвала да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025 г. следвало да се прогласи за недействителен. В условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл.6 от Договор №... за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 12.05.2025г., въз основа на която клауза бил сключен договор за гаранция/поръчителство, била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Така посоченият чл.6 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит на ищцата, било необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е. въз основа на чл.5 от договора ищцата била длъжна да сключи договор за поръчителство, за да й бъде отпуснат кредит.