Определение № 67 от 27.04.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Търговище, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20263500600092 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на пострадалия Й. К. Й. от гр. Търговище против определение № 15/20.01.2026 г., постановено по ЧНД № 1024/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърдено постановление от 08.12.2025 г. на прокурор от РП-Търговище за прекратяване на наказателното производство по ДП № 532/2024 г. по описа на РП – Търговище, по преписка вх. № 1658/2024 г. по описа на РП-Търговище, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение предвид обстоятелството, че събарянето на временен навес и построяването на нов покрив е само част от договорените строителни дейности между страните. Посочено е, че преговорите между страните не са проведени на четири очи, а в присъствието на още едно лице и отчасти на сина на пострадалия, като в уточняването на детайлите активно участие е взела и съпругата на майстора, която не е била разпитана в хода на ДП.

Жалбоподателят излага сведения относно фактическата обстановка – същият е отказал да подпише празна бланка вместо договор, предал е сумата в размер на 3 000 лв. на майстора за материали, за което няма разписка, а остатъкът от 6 000 лв. е бил взет от чантата му без негово разрешение. Моли определението на РСТ да бъде отменено и делото да бъде върнато в ДП.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт, установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 532/2024 г. по описа на РУ-Търговище е образувано на 30.07.2024 г. и водено за престъпление по чл.209, ал.1 НК –за това, че на неустановена дата през м. април 2024 г. в гр. Търговище, с цел да набави имотна облага е възбудено заблуждение у Й. К. Й. от гр. Търговище и с това му е причинена имотна вреда в размер на 9 000 лв.

Районна прокуратура е приела за установена следната фактическата обстановка, възприета в своята цялост и от районния съд. Същата е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав:

Жалбоподателят Й. К. Й. притежавал вила, находяща се в местността „Чокя“, на около 1-2 километра от с. Лиляк, общ. Търговище.

На 24.04.2024 г. Й. се свързал по телефона с лице на име Г., който му бил препоръчан, защото бил майстор. Срещнал се с майстора, а именно св. Г. М.

И. и му показал стар навес, който трябвало да се събори и на негово място да бъде построен нов. Същият бил част от вилата му в същата местност. Двамата провели разговор на място и св. И. заявил, че изработката на навес ще струва 280 лв. на квадратен метър, като се касаело за площ от 20 кв.м. Като капаро пострадалият Й. дал на св. И. сумата от 3000 лв., като впоследствие, на 05.05.2024 г. пострадалият отишъл на строящия се обект и носил сумата от 6000 лв. в чантата си, като по думите му св. И. видял парите в чантата му и заявил „Ще си оправяме сметките ли?“. Пострадалият не казал нищо и след като св. Митков преброил паричната сума от 6000 лв., заявил на пострадалия, че тези пари ще стигнат за направата на нов навес.

Й. очаквал, че след като бъде направен навесът, св. И. ще му върне част от сумата, която получил за неговото построяване и тъй като св. И. се забавил с направата на навеса, пострадалият решил да отиде в полицията и да подаде жалба. св. И. заявил, че ще довърши постройката и я довършил.

След като приключил със събарянето и построяването на нов навес, св.

И. заявил на пострадалия Й., че всичко заедно с материалите, които той бил осигурил за направата на навеса, ще струва 9000 лв. Й. се почувствал измамен от св. И. и искал да му бъде върната сумата от 6000 лв., тъй като считал, че направата на подобен навес според него струвала 3000 лв.

Между пострадалия Й. и св. И. имало само устна уговорка относно събарянето и изграждането на навеса, не е имало план - сметка относно вложените материали за неговата направа.

Св. Г. И. казал на пострадалия Й., че направата на навес от 31 кв.м. ще му струва по 280 лв. на квадратен метър, като е поискал сумата от 9000 лв. за труд и материали, от които взел първоначално сумата от 3000 лв. от пострадалия, след което взел от него още 6000 лв.

С постановление от 28.02.2025 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство поради липсата на данни за извършено 2 престъпление от общ характер, отменено с определение № 81/10.04.2025 г. по ЧНД № 184/2025 г. на РС-Търговище, като делото е върнато на прокурора със задължителни указания относно отстраняване на допуснати нарушения при разследването.

Извършени са нови действия по разследването – очна ставка между пострадалия Й. и св. И., както и разпити на свидетели, от които се установява, че св. И. е предоставил на Й. договор, който да подпишат след започването на строителните дейности на обекта, но пострадалият Й. отказал да го подпише.

Св. М. Ц. Р., полагаща грижи за болната съпруга на Й. в дома им в гр.

Търговище, е присъствала, когато св. И. предоставил на пострадалия Й. въпросния договор, който последният отказал да подпише под претекст, че паричната сума, която е дал, била твърде висока.

Видно от заключението на назначената строително-техническа оценъчна експертиза, общата стойност на извършените СМР възлиза на 6 444,94 лв. с включен ДДС.

След приключване на действията по разследването, с постановление от 08.12.2025 г. на прокурор от РП-Търговище наказателното производството по ДП № 532/2024 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Това постановление е било атакувано пред РС-Търговище, като с определение № 15/20.01.2026 г., постановено по ЧНД № 1024/2025 г., е било изцяло потвърдено. В атакуваното определение РСТ е споделил изводите на наблюдаващия прокурор, че за да е осъществен съставът на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, би следвало св. И. да е взел паричната сума от пострадалия Й. и да не е изградил уговорения помежду им навес, а да го въведе в заблуждение, че ще го изгради. В този смисъл е приел, че в случая се касае до гражданскоправен спор – пострадалият твърди, че не е спазена постигнатата помежду им със св. И. уговорка, поради което иска да му бъде върната сумата в размер на 6 000 лв., който спор може да бъде разрешен по реда на гражданското съдопроизводство.

Настоящият въззивен състав намира, че както първоинстанционният съд, така и прокурорът в атакувания пред РСТ прокурорски акт, са изяснили фактическата обстановка по делото след задълбочен и подробен анализ на събрания в хода на ДП доказателствен материал, от който следва правилният извод за липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и за прекратяване на образуваното наказателно производство.

Следва да се прави разграничение между измамата като престъпление и неизпълнението на договорни задължения. Докато измамата, наказуема от НК, е престъпление против собствеността, то гражданската измама е порок в съгласието при облигационните отношения, което е основание за унищожаемост на договора. При престъплението по чл. 209, ал. 1 НК сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената 3 облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде извършена преценка дали поведението му може да бъде преценено като наказателноправна или гражданскоправна измама /Решение № 193 от 10.12.2018 г. на ВКС по н.д. № 644/2018 г., III н.о./.

Настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на РСТ, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 НК. За да е налице съставомерно деяние по цитирания текст, деецът трябва да е възбудил или поддържал заблуждение у пострадалия и по този начин да му е причинил имотна вреда. Същевременно деецът трябва от самото начало да няма намерение, респективно и възможност да изпълни поеманите с договора задължения с оглед користната цел, която преследва – да набави за себе си или за другиго имотна облага.

В конкретния случай възбуждане на заблуждение от страна на свидетеля Г. И. означава той изначално да не е имал намерение да извърши ремонта и да е целял само имотна облага, като е създал у пострадалия Й. неверни представи – такива, които не отговарят на действителността, и именно това да е мотивирало Й. да се разпореди със своите парични средства, като ги даде на свидетеля Иванов за извършване на ремонтните дейности.

По делото несъмнено е установено, че между страните съществуват договорни отношения, основани на договор за изработка и извършване на строително-ремонтни дейности на покривна конструкция, възложени от Й. Й. на Г. И.. Въпреки липсата на писмен договор, който да регламентира конкретните параметри на постигнатите между тях уговорки, дори и сключен в устна форма, договорът е действителен и поражда действие между страните.

От събраните свидетелски показания и приетото заключение по строителнотехническа оценъчна експертиза се установява, че във връзка с така сключения договор св. И. е извършил определени действия по демонтаж и подмяна на покривната конструкция. Това се потвърждава и от показанията на св. Радева, която заявява, че при едно от посещенията си на вилата е видяла, че има построен навес, като същата е запозната и с възникналия между страните спор за сумата от 9 000 лв., която Й. бил заплатил.

Следователно, по делото е доказано, че св. И. е предприел действия по изпълнение на своите договорни задължения, които дори и да са некачествено извършени или не в пълен обем, безспорно кореспондират с поетите от него задължения по договора за ремонт на покривна конструкция. От изложените обстоятелства се установява, че същият е имал намерение да изпълни поетите си задължения във връзка с изграждането на навеса и не е била налице измамлива цел при сключване на процесния договор. В този смисъл въпросът кои лица са присъствали при воденето на преговори, каквито обстоятелства са наведени за първи път в настоящата жалба, не би обосновал различен извод предвид факта, че работата вече е свършена и възложителят не се е противопоставил на нейното извършване.

4

В жалбата си пострадалият поддържа, че договорът му с Г. И. не е за построяване на навес, а това е само част от договорените строителни дейности, като навесът, който трябвало да се събори, не отговаря на уговорените изисквания. По своята същност доводите на пострадалия представляват възражения за недостатъци на изпълнената работа, с които се оспорва качеството на извършения ремонт и стойността на вложените материали, което касае единствено гражданските правоотношения между страните – спор за неточно изпълнение на договора, но не осъществява състава на престъплението измама по смисъла на чл. 209 НК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че наблюдаващият прокурор е изпълнил надлежно задължението си за провеждане на всестранно и пълно изследване на установените факти и обстоятелства и въпреки това липсват доказателства да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 НК или друго престъпление от общ характер, поради което и правилно наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В тази връзка постановлението за прекратяване е законосъобразно, до който извод е достигнал и районният съд, обуславящо потвърждаване на обжалвания акт.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15/20.01.2026 г., постановено по ЧНД № 1024/2025 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено постановление на РП – Търговище от 08.12.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 532/2024 г. по описа на РП – Търговище, по преписка вх. № 1658/2024 г. по описа на РП – Търговище, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.