Решение № 116 от 24.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Разлог, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200569 по описа за 2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от А.А.С., ЕГН*, с адрес: с.В., у.,,Н.К.”№3, о.С., ч/з адв. А.М. – АК-Б., против НП №*/01.03.2023 г. на Н-к на РУ в ОД на МВР-Б., РУ-Б., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея НП, тъй като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че вмененото на жалбоподателя нарушение е несъставомерно, тъй като не е извършено виновно. Твърди се, че НО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не се е съобразил с факта, че от страна на ГФ не е подадено съобщение до собственика на автомобила по отношение на неговата предстояща дерегистрация. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни доводи и съображения.

В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. А.М., ч/з когото поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.

АНО - редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни док-ва и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

На 15.01.2023 г. в 09:41 часа в о.Б., на 2 кл. №19, полицейските служители – К.А.К. и П.Р.Т. спрели за проверка л. а. П.Б., *, Б., с рег. №*, управляван от собственика – А.А.С., с ЕГН*. В хода на извършената проверка, полицейските служители са установили, че процесното МПС е със служ. прекратена регистрация на 08.11.2022 г. от ОД на МВР, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което съставил против жалбоподателя А.А.С., АУАН серия GА с бланков №*/15.01.2023 г., като приел, че същият е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Препис от акта е връчен на жалбоподателят и подписан от него без възражения, като такива 1 не били депозирани и в законоустановения 3-дневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП док-ва, АНО е издал обжалваното НП, в като нарушение е посочено, че "управлява МПС, след като регистрацията е прекратена на 05.01.2023 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП", както и че "управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред", което е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни док-ва. Съдът кредитира събраните писмени и гласни док-ва, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места.

По делото се доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било със служ. прекратена на 08.11.2022 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. С това деяние от обективна страна е нарушено правилото на чл.140, ал.1 ЗДВП, но въпреки това същото не съставлява нарушение по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), служ. се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Служ. прекратена регистрация на ППС се възстановява служе. при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Следователно, след като регистрацията на процесното МПС е била служ. прекратена на 08.11.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, то органът -"ПП" е бил длъжен да уведоми за това обстоятелство собственика на автомобила - А.А.С.

По делото обаче док-ва за уведомяването на собственика на автомобила за служ. прекратяване на регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 ЗДвП не се представиха, няма дори твърдение в тази насока. Точно обратното, по делото е постъпило писмо с вх. №*/23.01.2025 г. от Н-к на с-р ПП, с което уведомява, че А.А.С., с ЕГН*, на чието име е регистрирано ППС с рег. №*, марка/модел ,,П.Б.”, не е уведомено от страна на с-р ,,ПП” при ОДМВР-Б., относно служ. прекратената регистрация на л. а. на 20.02.2024 г.

(прекратяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ без ГО), съгласно чл.18б, (2) от Наредба I-45/24.03.2000 г.

За разлика от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контр. точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контр. органи, прекратяването на регистрация на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контр. органи отбелязване в АИС. В тази вр. е и изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, собственикът на МПС да бъде уведомен. В конкретния случай при служ. прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, собственикът няма как да узнае за служ. прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това от компетентните органи.

От горното следва единственият верен логически извод, че липсата на уведомяване от компетентните органи на собственика и наличието на поставени рег. табели на автомобила 2 са попречили на същия да осъзнае общественоопасния хар-р на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Извършеното от жалбоподателя не покрива субективната страна на адмнарушение, поради това, че липсват каквито и да било док-ва за това той да е знаел или да е могъл да узнае, че МПС е със служ- прекратена регистрация, или да е могъл да предвиди, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, прави деянието извършено от жалбоподателят А.С. несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служ. на основание чл.143, ал.10 ЗДвП и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При това положение в конкретния случай не е налице съставомерния елемент – умисъл.

Гореизложеното намира своето отражение и в Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.

№3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което изрично се прие, че ,,Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП, адм. наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служ. прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС" и което се явява задължително за органите на съд. и изп. власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Видно е от текста на тълк. постановление и че не е достатъчно само изпращането на уведомление до собственика, но и получаването му от него (или уведомяването му по друг начин), за да може същият да се счита за надлежно уведомен, а оттам и да са спазени законовите изисквания на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ.

Така мотивиран, съдът приема че обжалваното НП е издадено в противоречие с материалния закон, поради което и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение от 500.00 лв.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар.

Съдът като съобрази: - действителната фактическа и правна сложност на делото, която изисква познаване на актуална тълкувателна практика на ВАС; - вида на осъществената адв. защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата и процесуално представителство, като съобрази и обстоятелството, че освен парична санкция на дееца е наложено и наказание лишаване от права, което засяга правната му сфера в чувствително поголяма степен, както и че по делото са проведени 3 ОСЗ, намира че заплатения размер на адв. хонорар се явява справедлив и обоснован и следва да бъде присъден изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от адм. орган" означава поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е адм. орган. В случая ЮЛ, в структурата на което е адм. орган, се явява ОДМВР-Б., поради което и разноските следва да се възложат именно в/у нея.

На следващо място, предвид изхода на делото и доколкото в хода на съд. производство са сторени разноски от 20.00 лв. заплатени пътни разходи на свидетел, структурата към която принадлежи НО следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Рг посочената сума.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/01.03.2023 г. на Н-к на РУ в ОД на МВР-Б., РУ-Б., с което на А.А.С., ЕГН*, с адрес: с.В., у.,,Н.К.”№3, о.С., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на 3 основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати в полза на А.А.С., ЕГН*, с адрес: с.В., у.,,Н.К.”№3, о.С., сторените разноски за адвокат от 500.00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати по сметка на РС-Рг, сторените в хода на съд. производство разноски от 20.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4