Решение № 135 от 08.07.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Панагюрище, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл.

415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 срещу М. И. Р, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2400 лева, ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата частична главница от 5000 лева, представляваща незаплатено задължение по усвоен кредит по договор за за потребителски кредит тип кредитна линия- КЕШИО № 100448464 от 09.08.2022г. г сключен между „Кеш кредит мобайл” ЕАД и ответника, 500 лева - договорна лихва частично от 1815,25 лева дължима за периода 09.08.2022 г. До 01.12.2023г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения от 17.08.2013г. и приложение към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 160/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 09.08.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО № 100448464 между “Кеш Кердит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитор и М. И. Р, в качеството й на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предостави на кредитополучателя паричен кредит в размер на 5000 лв., която се олихвява с лихва посочена в договора. Сочи се, че ответникът се задължил да върне сумата на 24 месечни вноски в размер на 309,47 лв. всяка, с краен падеж 09.08.2024 г.. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълни поетите договорни задължения към като остана непогасено задължение по кредита в размер на 6815,15 лв. от които: 5000 лв. - главница и договорна лихва - 1815,15 лв. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да внася редовно погасителните вноски, на основание чл. 7 от Договора, е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучаятеля с изх. №1340/16.11.2023 г., Твърди се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2023г. и приложенията към него между “Кеш Кердит Мобайл“ ЕАД,и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на М. И. Р, произтичащо от процесния договор е прехвърлено на ищеца, като на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за 1 извършената цесия. Твърди се, че на основание заявление а издаване на заповед з изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 160/2024г по описа на Районен съд - Панагюрище, по което дело е постъпило възражение и което поражда правен интерес за ищеца да предяви частичната претенция. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в която се твърди, че исковата претенция е допустима, но неоснователна, тъй като процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди се, че процесният договор не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като не са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, като не е посочена методика на формира на ГПР, както и от какви компоненти е съставен. Твърди се, че в противоречие на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочен грешен размер на ГПР. ИЗлага се, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, която ответникът следва да заплати. Освен това е изложено, че ответникът дължи еднократна такса за оценка на риска, без същите разходи да бъдат включени в ГПР. Твърди се, че срещу посочената такса за оценка на риска ответника не престира реална услуга, а упражнява задължението си да прецени дали да кредитира лицето или не. Излага се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Твърди се, че след като кредитодателя не е включил всички разходи по кредита в ГПР е заобиколил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗКП, поради което договора се явява нищожен. И това противоречи на Директива 2008/48/ЕО.

Излага се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, тъй като в конкретния случай не посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Видно е същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК. Излага са, че са налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. Сочи се, че се дължи връщане единствено на чистата главница, като се оспорва размерът на дълга.

Моли се да се отхвърли исковата претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 13.05.2024 г., а 2 исковата молба е подадена на 13.06.2024 г. от заявителя по заповедното производство.

От приложен по делото договор за потребителски кредит тип кредитна линия- кешио № 100448464 от 09.08.2022 г. сключен между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и М. И Р. се установява, че между тях е сключен договор по силата, на който „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е предоставил на ответника сумата под формата на кредитен лимит в размер на 5 000 лв., която ответникът се задължил да върне на 24 погасителни вноски, всяка в размер на 309,47лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 28,72 %, ГПР 49,97 %. Уговорено е заплащане на такса оценка на риска в размер на 600 лева, която се заплаща разсрочено с месечно дължимите вноски.

По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 17.08.2023 г. сключен между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД – цедент и „Еос Матрикс“ ЕООД цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1 към договора.

От приложено по делото Приложение № 1 от 17.08.2023 г. към договор за продажба на вземания (цесия) между „ „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и “ЕОС матрикс” ЕООД се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 7415,15 лв., по което длъжник е ответникът, като от посочената сума е изяснено, че 5000 лева е размерът на главницата.

До длъжника е изпратено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД ведно с пълномощно от цедента за цесионера за уведомяване на длъжниците по станалата цесия, като по делото не са представени доказателства същото да е получено от ответника.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 2000 лв., като от така предоставената сума на ответника същият не е направил нито едно плащане за погасяване на задължението си. В своето заключение вещото лице сочи, че размерът на договорната лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва за същия период, но уточнява че размерът на лихвения процент е посочен неправилно доколкото сумата начислена като лихва в размер на 1827,44 лева представлява 31,90% от отпусната сума. Уточнява, че размерът на такса за оценка на риска в размер на 600 лева, не е включен в ГПР по договора за кредит, но е включен в размера на дължимите месечни вноски. Сочи се, че в случай, че таксата за оценка на риска се включи в ГПР, то неговият размер ще бъде 57,54 %.Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор потребителски кредит тип кредитна линия-кешио № 100448464 от 09.08.2022 г., по който цедентът му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението за главница, спазване на императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, респ, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз 3 основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси), както и спазване на разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите възражения, а именно, че процесния договор е нищожен поради противоречи с императивна правна нормачл. 19, зл. 4 ЗПК и заобикаляне на закона.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и М. Р. е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия- кешио № 100448464 от 09.08.2022 г. по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 5000 лв., а същият се е задължил да я върне на 24 месечни вноски в срок до 09.08.2024г. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.