Определение № 1345 от 27.05.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 1345 27.05.2020 г. град

Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав На: двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА разгледа възз.гр.дело № 690 по описа за

2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора, подадена чрез гл.ю.к.Адриана Каракашева, против решение № 3733/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5748/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е осъдена да заплати на Т.Г.Б. ***, сумата от 1839.73 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд общо 271.41 часа, получени след преизчисляване с коуфициент 1.143 на положения от него за периода 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г. 1898 часа нощен труд в дневен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 227.16 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до 19.07.2019 г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 123.59 лв. и 180 лв. за разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и субсидиарно приложение намира НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или на ЗДСл и подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители се определят с наредба на Министъра на МВР, т.е. не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава съда. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от предпоставките на последната норма – съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. Въззивникът счита, че обжалваното решение е немотивирано, като нито един от посочените от ответника аргументи не е коментиран, обсъден и анализиран от съда. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските за двете инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.Г.Б., не се взема становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 690/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.