Решение № 4325 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5228/2024
- Вид
- Решение № 4325
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4325 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330105228 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. С. В., ЕГН: ********** срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1891,46 лева, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди по отношение на собственото на ищеца МПС - лек автомобил, марка „Мазда“, модел „ЦХ 30“, с peг. ***, в следствие настъпилото застрахователно събитие на 28.09.2023г., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 21.03.2024г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
В исковата молбата се излагат съображения, че ищецът е собственик на лек автомобил, марка „Мазда“, модел „ЦХ 30“, с peг. № ***. Същият имал имуществена застраховка „Каско стандарт“ на МПС, сключен със Застрахователна полица № ***, валидна до 04.05.2024 г. при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по клауза „Пълно Каско“.
На 28.09.2023 г., Д. С. В. се прибирал с лек автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ 30“, с peг. № *** в гаража си на адрес: ***. Ищецът сочи, че преди 1 да паркира автомобила си в гаража, го спрял от движение, слезнал от него, отворил гаражната врата и разтоварил от багажника фаянсови плочки, опаковани в картонени кашони, като оставил няколко кашона до колоната на гаражната врата на пода, от страната на шофьорското място.
След качването си в автомобила и извършване на подготвителни действия за потегляне с цел паркиране, ищецът установил, че капакът на багажника на автомобила е отворен. Твърди, че решил да затвори багажника и предприел движение за слизане от автомобила, който бил с автоматични скорости и при натискане на спирачния педал, електрическата ръчна спирачка се включвала автоматично. Когато отворил вратата, за да слезе от автомобила, ищецът забелязал, че автомобилът се движи на заден ход, а отворената предна лява врата, се ударила в кашоните с плочки, опряни до колоната на гаража – в този момент, ищецът натиснал спирачка и автомобилът спрял движението си, а електрическата ръчна спирачка не се била включила автоматично.
Автомобилът получил имуществени щети, вследствие на описаното произшествие и ищецът уведомил в срок ответника. Уведомлението било заведено като претенция по щета № ***. На 02.10.2023 г. представител на застрахователя извършил оглед на щетите и съставил протокол. С писмо изх.
Л № 04383/05.10.2023 г., застрахователят уведомил ищеца, че отказва да му изплати застрахователно обезщетение за преки физически загуби или повреди на застрахованото МПС, причинени от покритите рискове станали по време на действие на застрахователния договор.
Ищецът твърди, че обективните факти относно механизма на събитието, покривали напълно дефиницията за ПТП съгласно ДР от ЗдвП.
Сочи се, че от оторизиран сервиз „Стар Моторс“ ЕООД са представили оферта за стойността на ремонта и издали на ищеца проформа фактура от 04.10.2023 г. на стойност 1891,46 лв., като препоръчали подмяна на предна лява врата. Становището и проформа фактурата били представени на застрахователя.
След отказа от застрахователя, ищецът възложил и заплатил на „Стар Моторс“ ЕООД сумата от 1891,46 лв. за ремонт на застрахования автомобил – увредената врата била сменена с нова, като демонтираната се съхранавяла у ищеца.
Поради неизплащането на дължимото обезщетение, се предявява 2 исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Застрахователна компания ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД, с който се релевира възражение за местна подсъдност на делото и молба за изпращането му на компетентния съд- Софийски районен съд, предвид обстоятелството, че седалището и адресът на управление на застрахователя бил в град София. По същество се оспорва исковата претенция.
Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, което да ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“. Оспорва се настъпването на ПТП, което да е покрит застрахователен риск по застрахователния договор, съгласно Общите условия. Оспорва се материалната и процесуална легитимация на ищеца. Твърди се, че тъй като относно процесния автомобил не било налице застрахователно събитие, то не била налице и щета, поради което за застрахователя не настъпвало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът сочи, че в процесния случай, не е бил налице покрит риск, тъй като се касае за повреда в резултат на техническо или механично увреждане, което можело да се квалифицира като повреда, настъпила при експлоатация на превозното средство, поради което съгласно общите условия на ответника било налице изключено застрахователно покритие.
Оспорват се твърденията на ищеца за настъпване на ПТП, както и механизма на настъпването му, твърди се наличие на несъответствие между декларирания от ищеца механизъм на увреждане и дефектиралите по превозното средство части.
Според ответника, по делото бил налице изключен от застраховата застрахователен риск, тъй като водачът на процесния автомобил допуснал нарушения при експлоатацията му, вследствие на което настъпило увреждане.
Описаното представлявало груба небрежност, което било изключен застрахователен риск. Доказателствата и твърденията на ищеца сочели, че уврежданията по превозното средство са вследствие на маневра с незатворена врата и поради необезопасяване на процесния автомобил. Сочи се, че е налице изключен застрахователен риск.
Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, поради незадействането на ръчната спирачка на 3 процесния автомобил и непоставянето на скоростния лост на режим „паркинг“.
Оспорва се стойността на причинените вреди, като се сочи че исковата претенция е силно завишена – претендираното обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди, освен това се оспорва, че вратата на превозното средство е за подмяна. Твърди се, че ищецът не представя доказателства за заплащане за извършения ремонт, съответно за него не били налице вреди.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: за МПС рег. № *** е налице сключена между ищеца Д. В. и ответното дружество имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ***. / л. 8/ със срок на покритие 05.05.2023 год. до 04.05.2023 год. В периода на покритие, на дата 28.09.2023 год. настъпва ПТП, вследствие на което са нанесени материални увреди по МПС рег. № *** – по предна лява врата. Във връзка с настъпилите материални увреди върху застрахованото имущество в ответното дружество е заведена претенция за обезщетение реф. № 51-05000-04383/23 ( 470423232354396 ), като ответното дружество с писмо с изх. № 04383 от 05.10.2023 год. до ищеца е отказва изплащане на настъпилите щети /л.64/, които съобразно издадената проформа фактура, възлизат на 1891.46 лева /л.67.
/ и които видно от фактура № 1200022584 от 06.11.2023 год. /л.26/ са заплатени от ищеца на Стар Моторс ЕООД, извършило ремонта на повредения процесен автомобил.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно автотехническа експертиза / л. 77-96 / се установява, че при оглед на процесния автомобил експерта е констатирал подменена предна лява врата. Заключил е, че е технически възможно при удар на предна лява врата в пакет от плочки до 4 входната врата на гараж да бъдат повредени посочените дейтайли в съответната степен. Изготвяйки калкулация на щетите – подмяна на предна лява врата и боядисване, в различните зададени варианти - с включен труд при най-ниска часова ставка, с алтернативни части, както и с оригинални части и при часова ставка 60лева/час /по която е извършено плащането на 1891.46 лева/, вещото лице стига до извода, че стойността на щетите по лекия автомобил възлизат в порядъка от 2094 лева до 2267 лева /суми дори и в найевтиния вариант по – високи от заплатената и претендирана от ищеца сума от 1891.46 лева/. Досежно различните варианти, при които автомобилът не би потеглил вещото лице изразява становище, че това не би се случило при задействането на ръчна спирачка, при поставяне на скоростния лост на режим „паркинг“, както и поставяне на селектора на предавка D, задействана функция „auto hold“ и натискане на спирачния педал.
Съдът кредитира така коментираното заключение в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, компетентно и обосновано.
По правните аспекти на спора.
Правната квалификация на предявения иск за обезвреда по имуществена застраховка е чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се породи в правната сфера на ищцовото дружество срещу ответника, претенция за вземане по смисъла на чл. 405, ал. 1 КЗ, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е възникнало по надлежен ред застрахователно правоотношение по повод на сключен договор имуществена застраховка на МПС; ищецът да е заплатил дължимата застрахователна премия; да е настъпила материална увреда по застрахованото имущество в периода на действие на договора; настъпилите увреди да влизат в обхвата на покрития застрахователен риск; застрахованото лице да е отправило уведомление до застрахователя за настъпилото събитие и за претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът намира, с оглед събрания и кредитиран от съда доказателствен материал, че всяка една от горепосочените материалноправни предпоставки е налице. Съдът не споделя възраженията на ответното застрахователно дружество за проявена от ищеца груба небрежност, изключваща покрития застрахователен риск, както за наличието на съпричиняване.
5
В конкретния случай, в исковата молба ищецът е описал като механизъм на настъпване на процесното ПТП натискане спирачния педал и поставяне на скоростния лост на позиция „заден ход“, при което автомобилът е потеглил и отворената предна лява врата се е ударила в намиращия се пакет от плочки до отговорената врата на гаража. При така описания механизъм, според вещото лице по назначената САТЕ, е възможно да настъпят твърдените материални щети.
Така установеното поведение на ищеца, според съда, не попада в определението за „груба небрежност“. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Оставянето на скоростния лост на предавка „заден ход“ при натискане на спирачния педал, не би могло да се характеризира като груба небрежност. По изложените съображения, доколкото се установи, че ищецът е предприел мерки за непотегляне на автомобила и съответно непричиняването на вреди по автомобила, не се установи умишлено причиняване на такива или преднамереното му използването по начин, застрашаващ неговата цялост, то съдът счита, че не е налице и съпричиняване, което би могло да се изведе от разпоредбата на чл. 395 КЗ, което би могло да доведе до ограничаване имуществената отговорност на ответника.