Решение № 2068 от 27.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100502229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "ЗАД Д.Б. Ж. и З." АД против разпореждане от 18.03.2022 на Ч С И В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по изп. дело № 20228600400186, с което е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Сочи се, че приетия хонорар надвишава сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, определена съгласно чл.

10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ и вида на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.

Жалбоподателят, чрез своя процесуален присъждане на направени разноски по делото. представител, претендира

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Г.Й.Й., не е изразил становищв по жалбата.

1

ЧСИ В.М. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не са налице основания за намаляването му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20228600400186 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, е образувано на 14.03.2022г. по молба на Г.Й.Й., подадена чрез пълномощника ѝ адв. П.К., въз основа на изпълнителен лист от 11.03.2022г., издаден от Пловдивския апелативен съд по в.т. дело № 785/ 2021г., срещу „ЗАД Д.Б. Ж. и З." АД за заплащане на сумата 120 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е изпитала от смъртта на своя син И.Г.Й., починал на 09.12.2018г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва,считано от 22.01.2019г., до окончателното плащане на сумата.

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът ЗАД Д.Б. Ж. и З." АД е депозирал на 18.03.2022г. писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Моли се същият да бъде намален на 200.00 лева, както и сумата за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ да бъде намалена съразмерно с намаляването на адвокатския хонорар по изпълнителното дело.

С разпореждане от 18.03.2022г. ЧСИ е оставил без уважение направените с възражението искания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, обективиран в разпореждане от 27.10.2021г., има характер на постановление за разноските и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011г. по ч.гр. дело № 297/2010г. на ВКС.

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от активно 2 легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка на съда, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство (в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. дело № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 3050 лева за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на издадения от ПАС изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лева- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. От друга страна, предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело (освен подаване на молба за образуването му), то не се дължат разноски на длъжника по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата 3050 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева. При това положение съдияизпълнителя следва да преизчисли и таксата по по т. 26 ТТРЗЧСИ С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане, с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски з а адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в 3 размер на 3050 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане 18.03.2022 на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по изп. дело № 20228600400186, с което е оставено без уважение искането на ЗАД Д.Б. Ж. и З." АД, с ЕИК ****, п о чл. 78, ал. 5 ГПК- за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя Г.Й.Й., с ЕГН **********, като незаконосъобразно, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Г.Й.Й., с ЕГН ********** по изп. дело № 20228600400186 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ от 3050 лева- до размера на сумата 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4