Решение № 1016 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110112367 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. Б. Й., срещу „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, иск за прогласяване на договор за потребителски кредит № 1333364 от 12.03.2024 г., сключен между „Ф.Б.” ЕООД и Н. П. Б. за нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата си молба ищецът Н. П. Б. заявява, че на 12.03.2024 г. е сключил с „Ф.Б.” ЕООД договор за потребителски кредит № 1333364/12.03.2024 г. По силата на договора кредитодателят „Ф.Б.” ЕООД е предоставил на кредитополучателя Н. П. Б. паричен заем в размер на 800 лева, със срок на издължаване от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата. Общата сума, която кредитополучателя е следвало да върне е в размер на 827,04 лева, представляваща главница в размер на 800 лева и договорна лихва в размер на 27,04 лева. Сочи, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“. Посочено е, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Съгласно договора за поръчителство кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение за поръчителя, представляващо „такса за предоставяне на гаранция“ в размер на 260,96 лева.

Ищецът счита договор за потребителски кредит 1333364/12.03.2024 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в ГПР не е посочено възнаграждението на поръчителя, което счита за скрито оскъпяване на договора за кредит, заобикалящо разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че с бланкетното посочване на ГПР е невъзможно да се направи проверка за индивидуалните компоненти, включени в него. Твърди, че кредиторът „Ф.Б.” ЕООД и поръчителя „Multitude Bank“ЕАД, са свързани лица. Твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит и следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение че 1 допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Сочи, че за да получи уговорения кредит е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, като е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът - „Ф.Б.“ ЕООД не е подал писмен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът Н. П. Б., редовно призован не се явява, не се представлява.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, редовно призован не се явява негов представител, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 16267/27.02.2026 г. подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Г. Г., с която заявява, че оспорва предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на преоцесуалния представител на ищеца. Претендират се разноски

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1333364/12.03.2024 г. става видно, че „Ф.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател е предоставило на Н. П. Б., ЕГН ***, в качеството на кредитополучател – потребител, паричен заем в размер на 800,00 лв. при лихвен процент по кредита от 3,38 %, ГПР от 49.85 % и срок на издължаване - 30 дни, падеж на заема – 11.04.2024 г. и общо дължима сума в размер на 827,04 лева. В чл.

5 от договора е договорено кредитополучателят да обезпечи кредита с поръчителство предоставено от Multitide Bank в полза на кредитодателя „Ф.Б.“ ЕООД. Общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло.

От договор за поръчителство сключен между „Мултитюд банк“ и Н. П. Б., ЕГН ***, се установява, че „Мултитюд банк“ в качеството си на гарант се задължава да отговаря солидарно с Н. П. Б., ЕГН *** спрямо кредитодателя, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем. От своя страна клентът Н. П. Б. се задължава да заплати на „Мултитюд банк“ такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 260,96 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 2 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,85 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението/таксата уговорена по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. В процесния случай, видно от клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителки кредит сключването на договор за предоставяне на поръчителство с конкретно определено от кредитодателя лице е условие за предоставяне на кредита, поради което следва да се приеме, че поръчителството (предоставянето на гаранция) представлява услуга свързана с договора за кредит и сумата за предоставяне на това поръчителство следва да се включи при изчисляване на ГПР, доколкото увеличава общия размер на дълга за потребителя.

Видно е, че ГПР е в размер от 49,85 %, като след прибавяне и на уговореното възнаграждение за поръчител в размер на 260,96 лв., което само по себе си представлява почти половината от главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. В процесния договор е посочен формално размер на ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в него на сумата дължима по договора за гаранция. ГПР обаче не отговаря на реално прилагания между страните по договора и не може да изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Съдът приема, че действителният ГПР по кредита нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г. по дело № С-337/23 СЕС.

С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1333364/12.03.2024 г., на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

3

По разноските:

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства за сторени разноскки от ищеца, за платена държавна такса в размер на 25,56 евро. От представения договор за правна помощ става видно, че между ищеца и процесуалния му представител е договорена правна защита и съдействие по делото, срещу възнаграждение в размер на 490 лева, което е платено по банков път, за което са представени доказателства. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съдът счита направеното възражение за основателно. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването му само в едно открито съдебно заседание, по което ищецът и неговият представител не са се явили лично, съдът счита, че справедливо и обосновано възнаграждение, което отговаря на действително положения от адвоката труд е в размер на 200 евро.

Ф.Б.” ЕООД, ЕИК *** следва да бъде осъдено да заплати на Н. П. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 25,56 евро, представляваща стойност на сторени от ищеца разноски в производството пред РС-Варна за запалтена държавна такса, и 200 евро – за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес в ***, и „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 1333364/12.03.2024 г. е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.