Решение № 429 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500242 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 10948/01.12.2025 г., подадена от жалбоподателката П. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ***, общ. П., против Решение № 382/07.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2099/2024 г. по описа на Районен съд П..

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че и двете изготвени експертизи в първоинстанционното производство не са съобразени с трайното ползване и състояние на имота, направените подобрения в него, необходимостта от равнопоставен достъп до уличната лицева част на имота. Сочи се още, че в процесния имот са направени подобрения от жалбоподателката и нейният съпруг, които са се ползвали от последните преди ищците да закупят имота. Твърди се, че в атакуваното решение е възприет вариант, при който подобренията попадат в частта определена за ползване от ищците, като им се дава и от около 40-50 метра лицева част на имота на двете улици. Сочи се още, че жалбоподателката и съпругът й няма да ползват нито едно от направените от същите подобрения и ще ползват част в дъното на имота, която ще е достатъчна само за изграждане наново на пътеки до сградите им.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и разпределяне правото на ползване на процесния имот да стане по Вариант № 3 от първоначалното заключение на вещото лице.

Отделно от това е постъпила и въззивна жалба с вх. № 1

11052/03.12.2025г., подадена от жалбоподателя Н. А. Н., ЕГН ********** адрес: с. Б., ***, общ. П., против Решение № 382/07.11.2025г., постановено по гр.д. № 2099/2024 г. по описа на Районен съд П.. Сочи се, че определеният с атакуваното решение начин на разпределение правото на ползване на процесния имот не е съобразен с обстоятелствата относно фактическото трайно ползване и състояние на имота, направените подобрения в него. Сочи се, че в имота са направени подобрения от жалбоподателя и неговата съпруга, които са се ползвали от последните преди ищците да го закупят. Сочи се, че в предложените от вещото лице варианти по изготвената в първоинстанционното производство експертиза не са взети предвид въпросите относно трайното ползване на дворното място и направените подобрения.

Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и разпределяне правото на ползване на процесния поземлен имот да стане по Варианти № 3 или № 4 от първоначалното заключение на вещото лице.

Преписи от въззивните жалби са връчени на въззиваемите- Д. и и Б. Ч.и, от които в срок е постъпил писмен отговор. Сочи се, че избраният вариант за разпределяне правото на ползване на процесния имот отчита справедливо почти всички заявени интереси на страните в производството, но ще създава проблеми при използването на гаража от ищците, тъй като дворното място пред него е определено за общо ползване. Сочи се, че исканите от жалбоподателите Варианти № 3 и № 4 не са удачни, тъй като не са съобразени със застроените площи и частите на страните и раздробяват ненужно дворното място, създавайки неудобства за страните. Сочи се, че най - доброто разпределение откъм целесъобразност е Вариант № 7, който изключва всякакви контакти между страните. Сочи се, че ако съдът не приеме Вариант № 7, то се иска да бъдат обсъдени Вариант № 6 и Вариант № 1д.

По искане на страните пред настоящата съдебна инстанция е назначена допълнителна експертиза, изготвена от вещото лице И. М., която сочи още три варианта на разпределяне, от които жалбоподателите Н.и правят искане за разпределяне по Вариант № 3. Въззиваемите, чрез процесуалните си представители, възразяват разпределяне да се извършва по вариантите по назначената от въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от ищците Д. и Б. Ч.и /съпрузи/ срещу ответниците Н. и П. Н.и /съпрузи/, с която е направено искане за разпределяне правото на ползване на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени по ЗКИР, с адрес – с. Б., ул.

„Х.А.“ № 6, с площ – 590 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 57, кв. 16, 2 парцел І, при съседи – поземлени имот с идентификатори ***, ***, *** и ***.

Н. Н. и Д. Ч. са брат и сестра.

По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства нотариални актове и договор за продажба на общински имот, се установява че ищците Д. и Б. Ч.и са собственици на 1/2 ид. част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, а останалата 1/2 ид. част е собственост на ответниците Н. и П. Н.и. В поземления имот има изградена една четириетажна жилищна сграда, в която собственост притежават и двете семейства. В тази сграда Н.и имат апартамент, Ч.и имат два апартамента и гараж. В дворното място има изградени и други две постройки – сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, собственост на семейство Н.и и представляващи постройки за допълващо застрояване, като пред сграда с идентификатор *** има навес от 19 кв.м., изграден и ползван от семейство Н.и.

Няма спор, че страните са във влошени взаимоотношения и не могат да постигнат доброволно съгласие за начина на разпределени на дворното място.

Ето защо е необходима съдебна намеса, която да се реализира по реда на чл.

32, ал. 2 ЗС – разпределяне правото на ползване на дворното място, в което страните притежават равни дялове – по 1/2 ид. част за всяко семейство.

Пред първата инстанция е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице И.В.-Ч., която дава общо девет варианта за разпределение правото на ползване на дворното място.

Пред въззивната инстанция по искане на жалбоподателите е назначена допълнителна експертиза, изготвена от друго вещо лице, което дава още три варианта, но на разпределение единствено на ПИ, в частта, заемана от зеленчуковата градина, каквото е искането на жалбоподателите П. и Н. Н.и.

Районният съд е разпределил дворното място по Вариант № 1 от заключението на вещото лице И.В.-Ч.. Недоволни са останали жалбоподателите Н.и, които искат други варианти, а в писмените си отговори въззиваемите Ч.и посочват други различни варианти като най-целесъобразни.

В о.с.з. пред въззивния съд Н.и правят искане да се допусне разпределение по Вариант № 3 от експертизата, назначена пред въззивната инстанция.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение на Районен съд П. е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди по следните съображения:

Районният съд е избрал Вариант № 1 от заключението на вещото лице. И според настоящата съдебна инстанция избраният вариант е найцелесъобразен, съобразен е с дяловете на съсобственицте, постройките в имота и това коя страна ги ползва. При този вариант е осигурено нормално и необезпокоявано ползване на сградите, като се разпределя останалата свободна площ съобразно дяловете. Всеки от съсобствениците има осигурен достъп до жилищната сграда, в която те имат апартаменти, а Н.и имат достъп 3 и до двете постройки и навеса пред една от тях, които сгради са собствени и се ползват от самите тях. Отделно от това чрез зоната за общо ползване /оцветена в зелено/ се осигуря достъп до страните в имота, както от ул. „Д.М.“ /достъп за МПС/, така и от ул. „Х.А.“, пешеходен достъп. Вторият пешеходен достъп откъм ул. „Х.А.“ е предоставен само на собствениците на сграда № 2 /сем. Н.и/.

При този вариант е съобразено това, че на сем. Н.и е дадена част за ползване около притежаваните от тях две сгради за допълващо застрояване и навес, а на другите съсобственици останалата част. Дяловете и на двете страни са по равно – частта на Ч.и е 180 кв.м. и на Н.и е 180 кв.м., като в тази площ е включена и площта под сградите ползвани от тях, което е правилно. В противен случай би се получил вариант, че собствениците на второстепенните постройки биха получили повече за ползване, ако се разпредели незастроената част, без да се приспадне застроената.

Възраженията на жалбоподателите за това, че при избрания от районния съд вариант не е съобразено това, че те са извършили подобрения в имота са неоснователни. На първо място по делото лисват доказателства коя страна какви подобрения е извършила. Но дори и да се приеме, че жалбоподателите – сем. Н.и, са извършили подобрения, като направа на тревни площадки, с оформени цименирани пътеки и циментова площадка, лозница, зелени площадки, ограда и др., разположени в цялото дворно място това не означава, че другите съсобственици няма да ползват имота. И двете страни по документи притежават по равни части от дворното място, следователно и двете семейства имат право да ползват поземления имот. При положение, че частта заета от лозница, циментови площадки и алеи се предостави за ползване на Н.и, а другата част на Ч.и, то би се стигнало до вариант, в който частта около сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и навеса ще се ползват от Ч.и, за което другите съсобственици не са съгласни, а и такова разпределение би било незаконосъобразно, тъй като няма да осигури достъп до тези сгради на собствениците им. Това, че само едни от съсобствениците са подобрявали имота не означава, че другите следва да бъдат лишени от ползване. Ако се приеме това, че Н.и следва да ползват частта от имота, която са подобрили /тревни площадки, с оформени цименирани пътеки и циментова площадка, лозница, зелени площадки, ограда/, както частта около притежаваните от тях сгради това на практика означава, че те следва да ползват целия имот, а другите собственици да бъдат лишени от това право, което би противоречало на разпоредбите на ЗС, уреждащи правата на собствениците.

Варианти № 3 и № 4 от заключението, прието пред районния съд, които искат жалбоподателите П. и Н. Н.и, не следва да се избират. Това е така, доколкото при тези варианти е изключена частта заета от сградите, които са собственост и се ползват от сем. Н.и /сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***/. При тези варианти се получава така, че Н.и ползват по-голяма част от дворното място – тази под самите сгради /общо 55 кв.м/ и частта защрихована с червени линии 152,50 кв.м., или общо 207,50 кв.м. докато за Ч.и остава единствено площта защрихована със сини линии от 4

152,50 кв.м.

Същите са съображенията и за Вариант № 2.

Варианти № 6 и № 7, посочени от въззиваемите Д. и Б. Ч.и, също не следва да се избират. Това е така, доколкото при тези варианти, подходът за автомобили откъм улица „Д.М.“ е предоставен за ползване единствено на Ч.и, а не за общо ползване както е във Вариант № 1 и по този начин се възпрепятства достъпа от този вход на едните съсобственици, за които остава единствено двата входа откъм ул. „Х.А.“. Те обаче са само за пешеходен достъп, но не и за МПС.

Същите са съображенията и за Вариант № 5.

Вариант № 7 е абсолютно нецелесъобразен, доколкото няма обща част за ползване и достъпът на сем. Н.и до сградите в имота е абсолютно невъзможен.

Вещото лице пред въззивния съд посочи, че през посочения вход пред сграда № 2 не може да се стигне до къщата и дворното място, а само до тази сграда.

Така, че при този вариант входа към жилищната сграда за семейство Н.и е абсолютно невъзможен.

Вариант № 1Д също не е удачен, доколкото отново подходът за автомобили откъм улица “Д.М.” е предоставен за ползване единствено на Ч.и, освен това по този вариант ненужно се раздробява дворното място. Същите са съображенията и за вариант № 2Д.