Решение № 26 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500160/ 03.09.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда.

С жалбата, с допълнителна писмена молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Алтернативно се моли за редуциране на размера на наложената санкция до законоустановения минимум. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез пълномощника си – юр. Т. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.

Претендира разноски.

Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско 1 възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото изменение. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 19.06.2025 г. е извършена проверка в колцентър в гр. Пловдив, бул.

„Дунав“, № 5, ет. 2, стопанисван от „Уоол премиум“ ЕООД, където са полагали труд служители на „Уоол премиум“ ЕООД. С призовка са изискани необходимите за осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство документи.

На 09.07.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, от упълномощен представител „Уоол премиум" ЕООД са представени изисканите документи.

Видно от представения правилник за вътрешния трудов ред за обект „Колцентър - гр. Пловдив, бул. „Дунав“, № 5, ет. 2“ работодателят е определил, че от понеделник до петък работниците или служителите ще работят от 09:00ч. до 18:00ч. /8 часа/ с обедна почивка от 12:30 ч. до 13:30 ч., а събота работниците или служителите ще работят от 10:00 ч. до 17:00 ч. /6 часа/ с обедна почивка от 12:30ч. до 13:30 ч., както и че въвеждането на сумирано изчисляване на работното време става с нарочна заповед.

Представена е и заповед № 02/28.04.2025 г., с която от страна на работодателя е установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец, считано от 01.05.2025 г. за всички служители в обекта на дружеството, находящ се на адрес гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, ет. 2. При установено сумирано изчисляване на работното време за един месец, считано от 01.05.2025 г. , при работно време на служител по 8 часа на ден при петдневна работна седмица работните часове за месеца са 152, предвид това, че през месец май 2025 г. има 19 работни дни. От представената отчетна 2 форма за месец май 2025 г. е установено, че Д.Д.Р., ЕГН **********, /със сключен трудов договор от 01.08.2023 г. при 8 часов работен ден, 5 дневна работна седмица/ през месец май 2025 г. е отработила деветнадесет смени по осем часа и една смяна по шест часа или общо за месец май 2025 г. е отработила 158 часа, като по този начин е положила 6 часа извънреден труд.

От представените документи на 09.07.2025 г., а именно правилник за вътрешния трудов ред, отчетна форма за месец май 2025 г., заповед за установяване на сумирано изчисляване на работното време и трудов договор на Д.Д.Р., ЕГН **********, е установено, че от страна на работодателя „Уоол премиум" ЕООД, при установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец и норма за продължителност на работното време за месец май 2025 г. от 152 часа, към 30.05.2025 г. е допуснато Д.Д.Р., ЕГН **********, да отработи 158 часа, т.е. е положила 6 часа извънреден труд със знанието и без противопоставянето на работодателя. Нарушението е извършено на 30.05.2025 г. в колцентър в гр. Пловдив, бул. Дунав № 5, ет. 2.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място, отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди фактическите положения от АУАН. В тази връзка съдът намира, че не са налице пречки показанията на актосъставителя да бъдат кредитирани в цялост, доколкото същите се открояват с подчертана екзактност, логичност, последователност и съответствие с останалите кредитирани от съда доказателствени източници, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

На следващо място, изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства – приложените такива към представената административно – наказателна преписка и събраните допълнително в хода на съдебното следствие.

3

Събраните по делото писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда.

Отделно от това, същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Противно на възраженията на жалбоподателя, компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, както и от представената служебна карта на актосъставителя Б..

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.07.2025 г., а НП - на 03.09.2025 г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на санкционираното лице.

Противно на възраженията на въззивника, п ри съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, и които да опорочават административно наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В същия е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му са налице задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното 4 лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на санкционираното лице и последното е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа / чл. 136 КТ/.

Такава е била установена и в обекта, видно от приложените към преписката писмени доказателства – трудов договор, отчетна форма за месец май 2025 г., заповед за установяване на сумирано изчисляване на работното време.

Липсват данни, а и твърдения, за преминаване към посменен режим на работа.

Действително от приложените по преписката и цитирани по – горе доказателства се установява, че Рачева при установено сумирано изчисляване на работното време за един месец, считано от 01.05.2025 г., при работно време на служител по 8 часа на ден при петдневна работна седмица работните часове за месеца са 152, предвид това, че през месец май 2025 г. има 19 работни дни, е отработила деветнадесет смени по осем часа и една смяна по шест часа на 17.05. – ден събота, или общо за месец май 2025 г. е отработила 158 часа, като по този начин е положила 6 часа извънреден труд. Тоест положеният на 17.05.2025 г. извънреден труд от се явява положен извън установеното работно време, тъй като посочената дата е била съботен ден и следователно неработен такъв /с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 КТ /. Трудът също така е бил реално положен от Рачева. При така установеното съдът приема, че положеният труд действително се явява извънреден по смисъла на чл. 143, ал.

5

1 КТ, доколкото работната сила е престирана извън установеното за работниците работно време. Едновременно с това не се установиха да са налице предпоставките по чл. 144 от КТ, в които хипотези е допустимо полагането на извънреден труд. Такива, впрочем не се и твърдят от страна на санкционираното лице.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 1 КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.

415в КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на извънреден труд над допустимата норма от работника, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл.

415в КТ.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ значително минималния, предвиден в закона е пестеливо мотивирано. Съдът съобразявайки степента на обществена опасност на вмененото административно нарушение, което действително не е изолирана противоправна проява намира, че въпреки това санкцията наложена на дружеството – жалбоподател е изключително завишена. Целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН успешно могат да бъдат постигнати със санкция в размер на 2000 лева. Ето защо и обжалваното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл.