Определение № 2509 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 807/2026
- Вид
- Определение № 2509
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2509 гр. Варна, 21.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500807 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Б. М., чрез адвокат Г. Д., срещу Определение № 2664/16.02.2026 г., постановено по гр. д. № 4846/2025 г. на ВРС, с което без уважение е оставено искането на молителката за изменение на Решение № 8/05.01.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на нов такъв, с който посоченото решение да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати съответно в полза на ищцата и нейния процесуален представител горницата над присъдените им с решението суми до техния цялостно претендиран размер.
Основният аргумент на жалбоподателката е че ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноските в техния пълния обем, въпреки плащането на част от главницата в хода на процеса.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от другата страна - „България Еър“ АД, по жалбата е депозиран отговор, с който същата се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалваното определение. Посочва се, че районният съд не е присъдил претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер, поради неговата прекомерност съотнесена към действително вложените усилия, фактическата и правна сложност на делото и стойността на защитавания интерес. „България Еър“ АД счита, че първоинстанционният съд правилно е съобразил преценката си и с решението по дело C-438/22 на СЕС.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Решение № 8/05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 4846/2025 г. по описа на Варненски районен съд съдът е отхвърлил първия обективно кумулативно съединен главен иск за заплащане на сумата от 250 евро (488,95 лв.), представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължимо на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1,6. „а" от Регламент (ЕО) № 261 /2004, претендирана във връзка с отказан достъп до полет FB 977, 1 поради извършено от ответника плащане на сумата в хода на производството и е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 4,73 евро (9,26 лв.) върху въпросната главница за периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.04.2025 г. до датата на плащане на главницата – 02.06.2025 г. на основание чл. 86 от ЗЗД. С акта си съдът е уважил втория главен иск за заплащане на сумата от 61,18 евро (119,65 лв.) - обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи стойността на билета, на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 8, § 1, б. „а", първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка с отказан достъп до въпросния полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане за увеличаване на присъдените суми за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.
Настоящият състав съобразява, че според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, когато предявеният иск е отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане, съдебните разноски се възлагат в тежест на ответника, ако той с поведението си е дал повод за образуване на производството – Определение № 192/18.05.2022 г. по гр. д. № 606/2022 г. на ВКС, ІІІ Г. О., Определение № 215/10.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2636/2019 г. на ВКС, ІІ Г. О., Определение № 60338/07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, I Т.О, и др. Приема се, че ако вземането на ищеца е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, при оспорването му преди това или в хода на процеса от ответника, погасяването по време на процеса води до недължимост на разноски в полза на ответника, а не до отпадане на правото на ищеца на такива.
В настоящия случай, както се приема и от първоинстанционния съд, сумата предмет на първия главен иск – 250 евро, е заплатена от ответника около два месеца след подаването на исковата молба, а искът е доказан по основание и размер и е отхвърлен поради причини, стоящи извън волята на ищеца. Седем месеца преди подаване на исковата молба претенцията е заявена извънсъдебно и не е била удовлетворена от превозвача. В този смисъл въззивният съд приема, че няма основание ответникът да се освобождава от отговорност за разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, защото именно той с извънсъдебното си поведение, което е в отклонение на дължимото, е предизвикал необходимостта ищцата да потърси по исков ред защита на субективното си право. В тази връзка при определяне на размера на разноските, както за дължимата държавна такса, така и за адвокатското възнаграждение, следва да бъде съобразено, че спорът е възникнал за целия размер на вземането и че процесуалната защита е организирана спрямо пълния размер на главните искове.
Изложеното дотук сочи, че дължима изцяло е заплатената държавна такса от 25,56 евро (50 лв.), поради което определението в тази му част следва да бъде отменено, а решението изменено, като в полза на ищцата бъде присъдена допълнително сумата от 20,20 евро (39,50 лв). За пълнота следва да бъде посочено, че в случай че е била събрана държавна такса и по втория главен иск, то тя също би била дължима от ответника.
По отношение на размера на възнаграждението, дължимо в полза на адвоката на ищцата, предоставил правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, то, съобразно гореизложеното, неговият размер също следва да бъде увеличен. Съдът не е обвързан нито от претендирания от адвоката размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа – с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22. Следователно в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА насрещната страна не разполага с възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Размерът на това възнаграждение следва да бъде 2 определен съобразно минималните размери по посочената наредба, служещи единствено като ориентир за стойността на адвокатския труд при дела с определен материален интерес, като се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност. В настоящия случай предявени са два кумулативно обективно съединени главни иска с обща цена от 311,18 евро (608,61 лв.). Съобразно фактическата и правна сложност на спора, извършеното от процесуалния представител предварително сезиране на авиопревозвача с искане за извънсъдебно заплащане на процесните суми и осъщественото по делото процесуално представителство, настоящият състав счита, че на процесуалния представител на ищцата се следва възнаграждение в размер на 204,52 евро (400 лв.), което налага отмяна на обжалваното определение и в частта, касаеща адвокатското възнаграждение, т. е. първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като на адвокат Г. Д. бъдат присъдени допълнително 152,98 евро (299,20 лв.), над първоначално определените й 51,54 евро (100,80 лв).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2664/16.02.2026 г., постановено по гр. д. № 4846/2025 г., по описа на Варненски районен съд, 42-ри състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 8/05.01.2026 г. по гр. д. № 4846/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 42-ри състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 да заплати на И. Б. М., ЕГН ********** допълнително сумата от 20,20 евро, представляваща разликата между присъдената с решението сума за заплатена държавна такса – 5,37 евро и пълно дължимия размер на същата - 25,56 евро, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 да заплати на адвокат Г. Д. Д., АК – Варна, вписана в Единен регистър на адвокатите с личен номер ********** допълнително сумата от 152,98 евро, представляваща разликата между присъдената с решението сума за адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв – 51,54 евро и цялостно дължимия размер на възнаграждението от 204,52 евро на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3